Комунистите загубиха Русия завинаги
Според бившия руски премиер Сергей КИРИЕНКО, който днес ръководи Съюза на десните сили, основният проблем пред страната е преодоляването на модела на "договорния капитализъм"

Кириенко е роден през 1962 в Сухуми. Бил е президент на банка "Гаранция" и нефтената компания "НОРСИ-ойл". От май 1997 е заместник-министър на енергетиката. Член на ръководствата на  концерните "Газпром" и "Транснефт". От края на 1997 е министър на енергетиката. От 24 април до 23 август 1998 – министър-председател на Русия. В края на 1998 е един от създателите на Движението на десните сили. Женен, с две деца.

- Вашият съратник Борис Немцов Ви нарича "човекът-компютър". Защо тогава решихте да влезете в предварително загубената битка за кметското място в Москва с Юрий Лужков?

- Лужков е способен човек и точно благодарение на него Москва се превърна във витрина на "договорния капитализъм". А това е система, в която спазването на закона е предмет на сделка с държавния чиновник. Т.е. законът е задължителен само в рамките на съответната договореност. Тази порочна система функционира в цяла Русия, но в Москва е най-ярко изразена. Убеден съм, че най-голямата опасност за бъдещето на страната ни е именно този "договорен капитализъм"!

- Означава ли това, че не са боите от връщане на комунизма, дори в разновидността, представлявана от Зюганов? Не би ли било по-добре, ако на изборите се обединят всички антикомунистически сили?

- Така беше на изборите през 1996. Днес обаче ни  е необходима позитивна програма, не можем да живеем само, отричайки реално съществуващите неща. Впрочем, най-зле в това отношение са именно комунистите: те не могат да предложат нищо привлекателно на хората, а повечето избиратели категорично не желаят връщане към съветските времена. Комунистите проиграха последния си шанс с провала на опита да наложат импичмънт на президента в Думата. Затова мога съвсем отговорно да заявя: комунизмът в Русия е мъртъв, тези хора няма да победят. Друг е въпросът, че днешният "договорен капитализъм" заплашва страната със стагнация. Защото чиновникът е главното действащо лице в Русия. Той е и главния предприемач, той е и главния политик. При такъв тип капитализъм, битката е само за достъп до властта. Няма стимули за икономическо развитие, пазарните закони не действат. Наистина, формирането на подобна система бе неизбежно за Русия, но тя не може да продължи да действа вечно.

- Вашето движение иска референдум за гарантиране на частната собственост, независимо от промените във властта. Друг ключов момент в програмата ви е закона за частна собственост върху земята. Част от избирателите се опасяват, че това ще доведе до създаване на олигархичен модел от латиноамерикански тип, с типичните за селското стопанство латифундии и наемни работници.

- Съгласен съм, че в процеса на приватизация бяха допуснати много несправедливости, но нека гледаме реално на нещата: докато новите собственици не са сигурни, че няма да ги "национализират", едва ли ще инвестират сериозно в Русия. Без подобен закон страната не може да тръгне напред. Що се отнася до собствеността върху земята, без нея в илюзия се превръща и всяка недвижима собственост, т.е. дори не може да бъде създадена нормална ипотека. А за да не стане като в Латинска Америка, законът трябва да предвижда възможността, ако в продължение на определен срок земята не се обработва, да се конфискува. Впрочем, струва ми се, че  един от проблемите на Русия е липсата на ясни закони, от което днес се възползват корумпираните чиновници.

- Много губернатори се оплакват, че отделните руски региони са поставени в неравностойни условия. Възможно ли е да се изравнят правата на автономните райони с останалите, без да се опасяваме от сепаратизъм?

- Не просто може, но и трябва. Няма защо да се страхуваме, че Татарстан или Башкортостан могат да се разбунтуват. Населението  няма да подкрепи своите лидери, ако те тръгнат в тази посока. Хората се страхуват от изблиците на сепаратизъм и възможността от нови войни, повече от всичко.

- Как гледате на кризата в Чечения и смятате ли за удачни паралелите с Косово?

- Това, което днес става в Чечения радикално се отличава от събитията през 1994. Тогава страдахме от комплекс за вина,  сега Русия бе подложена на открита агресия. Надявам се, че на Запад го разбират и смятам, че всички сравнения с Косово са неуместни. Не вярвам западната намеса да излезе извън хуманитарните помощи за бежанците в района. Нито една война обаче, не е помогнала за икономическото развитие. Затова напълно подкрепяме премиера Путин в намерението му да създаде санитарна зона в Чечени+я и изключваме всякакви преговори с терористи от типа на Басаев.

- Бихте ли посъветвали западните инвеститори да изчакат резултатите от изборите преди да влагат средствата си в Русия?

- В никакъв случай. Който и да победи – Лужков, Примаков или Путин, комунистите вече никога няма да дойдат на власт, а значи чуждите инвеститори няма от какво да се боят. Онези, които влагат в съвременните технологии  и комуникациите, могат да разчитат на големи печалби.