Красимир Каракачанов за перспективите пред националното движение

Лидерът на ВМРО е роден на 29 март 1965 в Русе. Завършва история в Софийския университет. В края на 80-те е активист на Съюза на македонските дружества. През 1990 е сред онези, които възстановиха историческото име на Организацията. Последователно е ръководител на младежката организация на ВМРО, секретар, заместник-председател и съпредседател на ВМРО. От 1997 е председател на Организацията, пост на който бе преизбран и от последния конгрес през март 1999. Депутат в Народното събрание, член на Комисията по национална сигурност. Автор на няколко изследвания, посветени на историята на ВМРО и борбите за национално освобождение. Смята се за представител на новото поколение в българския политически живот. Женен, с едно дете.

- Г-н Каракачанов, последните общински избори утвърдиха ВМРО като единствен представител на новото българско национално движение. Как, Вие самият, преценявате мястото на Организацията в днешния ни политически живот и какви са перспективите пред нея?

- Ще започна с това, че ВМРО и Българското национално движение са всъщност едно и също нещо. От няколко години насам тоталното маргинализиране на тъй наречения "обслужващ национализъм", финансиран отвън и в продължение на доста време използван за целите на неокомунистическата левица, опразни политическото пространство от присъствието на формации, чиято единствена задача бе дискредитирането на националното движение и подмяната на чистия и искрен патриотизъм на българина с един изцяло декларативен, подчертано "антитурски" и откровено расистки "национал-болшевизъм". Към тези хора винаги сме се отнасяли с презрение. Днешното Българско национално движение, в чиято основа е ВМРО, има подчертано градивен и положителен заряд. В него органично се съчетават националната традиция и най-модерните политически идеи, консерватизмът на българина и стремежът към радикална икономическа и политическа модернизация на страната ни. Изборите категорично доказаха, че обществото е готово да подкрепи подобна политическа формация. Най-трудното обаче предстои. Предстои окончателното разчупване на ляво-либералния модел на българския преход, който доведе страната ни до катастрофа. И ние вече работим за това. Що се отнася до мястото на ВМРО-БНД в политическия спектър, ще ви отговоря, че никога не сме робували на стереотипи. Ние сме формацията на онези, които разчитат преди всичко на себе си, а не  на помощ отвън. Които вярват в огромните възможности на нацията и работят за това българинът да се чувства по-добре тук, в Отечеството си, отколкото навън, като емигрант. Нашата организация е носител на столетна традиция и едновременно с това на порива на младите, които тепърва ще демонстрират възможностите си в голямата политика. И тъкмо в това съчетание е големият ни шанс.

- Кои, според Вас, са основните проблеми, вълнуващи днес българина и какво решение предлага ВМРО за тях?

- На първо място това е бедността и свързаната с нея безработица, които съсипват нацията и карат младите да емигрират. На второ – ширещата се корупция, включително по най-високите етажи на властта, унищожаваща в зародиш всеки опит за по-мащабно развитие на частната инициатива у нас. Бих добавил невероятната бюрокрация, демонстрирана от един все още прекалено раздут държавен апарат, а също така престъпността, която през последните години мутира, но от това не е станала по-малко опасна. Наркоманията, нравственият упадък  и културната деградация пък са естествена последица от изброените по-горе проблеми. Всички те, според мен, са метазтази на порочния ляво-либерален модел на българския преход, от който все още не можем да се отървем. Модел, заложен по времето на тъй наречената Кръгла маса, модел разчитащ на безпринципния политически компромис, на подмолната битка без всякакви правила, чиито естествен резултат е ерозията на нация и държава. Националното движение очевидно не се вписва в този модел, точно затова често сме подложени на атаки от най-различни посоки. Това обаче не ни смущава. Ние сме твърдо решени да разчупим тази порочна схема и да превърнем България в нормална национална държава. Страната ни се нуждае от ясна национална алтернатива, липсата и – напротив, засилва чувствота за безизходица и отчаянието на българина.
Тъкмо затова насочваме усилията си в подкрепа на дребния и среден частен бизнес, опитваме се да накараме нашите партньори от СДС да се решат на истински радикални мерки срещу корупцията по всички етажи на властта, искаме далеч по-сериозни наказания (включително възстановяване на смъртното наказание за особено тежките престъпления) за извършителите на криминални деяния и  търговците на наркотици. Стремим се към изграждането на наистина национална образователна система, към подпомагане изявите на нашата българската култура. Имаме доста конкретни инициативи – ще ви спомена само една от тях, свързана със създаването на Център за социална и професионална адаптация на освободените от  армията офицери и сержанти, който ще се ползва с подкрепата на ВМРО.

- Отношенията с вашите партньори от СДС предизвикаха доста коментари преди и след местните избори.

- Няма да се спирам на атаките срещу ВМРО преди и по време на изборите. Те, както сами виждате, нито ни притесниха, нито пък попречиха на изборните резултати на Организацията. Има обаче един фундаментален въпрос, който всички наши партньори от коалиция ОДС би следвало да си зададат. Искаме ли реално разширяване на дясното политическо пространство, или някои предпочитат комбинации с левите и либерални формации, които само ще ни върнат към времената на Беров и Попов и със сигурност няма да донесат нищо добро на България? Съюзът на демократичните сили е изправен пред две възможности. Едната е да съдейства (или поне да не пречи) за формирането на нова консервативна и национално ориентирана политическа сила вдясно, която би могла да стане пълноправен и мощен партньор на управляващите и да им помогне да предотвратят  напъните за реванш на левицата на следващите парламентарни избори. Подчертавам, става дума за напълно равноправен политически партньор, а не за сателит! Другата възможност е да бъде повторена грешката от местните избори, или пък да се потърсят партньори в средите на левицата или тъй наречените "либерали". Вече сме ставали свидетели, какво се получава от подобна комбинация. Впрочем, и в този случай възходът на националното движение няма да бъде спрян. То, със сигурност, ще реализира своя политически потенциал, макар и с други съюзници. Ако трябва да направя сравнение с онова, което става през последните години в Европа, СДС днес трябва да избира между немския или италианския модел на обединена десница, или пък просто да се примири с пробив отдясно, като този на Хайдер в Австрия и на Блохер в Швейцария. Лично аз смятам, че съюзът между ХДС и ХСС в Германия би могъл да стане добър пример за отношенията ни със СДС. Но, бъдещето ще покаже. Мога да заявя обаче, че ВМРО вече стартира кампанията си за парламентарните избори през 2001.

- Преговорите за интеграцията ни в Европейския съюз и съдбата на Атомната електроцентрала в Козлодуй напоследък са в устата на всички. Каква е Вашата позиция?

- Лично аз, както впрочем и Организацията,  гледаме съвсем прагматично на този проблем. Нямаме никакви илюзии относно реалните възможности за скорошно присъединяване на страната ни към ЕС. Особено като виждаме как се структурира Съюзът в резултат на договорите от Маастрихт и Амстердам. В същото време за България няма път извън обединена Европа. Тогава? Смятам, че просто трябва да престанем с голите декларации за желанието си да членуваме в Европейския съюз и да се хванем сериозно за работа. Да не се поддаваме на шантажа на всевъзможните лобита от централата на Съюза в Брюксел, защото така само ще влошим ситуацията в националната икономика и допълнително ще намалим шансовете си за интеграция в ЕС. Вместо това, следва да разширим контактите си с онези течения в Европейския съюз, представени широко и в Европарламента в Страсбург, които се обявяват за радикални реформи в начина на изграждане и  управление на единна Европа. С привържениците на идеята за Обединена Европа на независимите и суверенни национални държави. Защото в такава Европа България много по-лесно би намерила своето място, отколкото в оградената от всевъзможни бариери от типа на Шенгенската "крепост Европа", където за повечето източноевропейски държави просто не е предвидено място, поне в обозримо бъдеще. Тъкмо затова ВМРО разширява контактите си с британските консерватори, хората на Дьо Вилие и Паскуа в Франция, италианския Национален алианс, фламандския Влаамс блок, баварския Християнсоциален съюз или австрийската Партия на свободата. Струва ми се ,че така практически допринасяме за по-скорошното ни присъединяване към обединена Европа повече, отколкото мнозина кресливи "евроентусиасти".

- Накрая, какво бихте пожелали на членовете на ВМРО и на читателите на НИЕ в навечерието на 2000-та година?

- Здраве, щастие и успехи, разбира се, макар че звучи изтъркано. Затова ще им пожелая и нещо друго – да останат в България и да живеят в Отечеството си така, че никога да не съжаляват, задето не са емигрирали в чужбина. А ние от ВМРО ще се опитаме да направим това пожелание реалност.