Тайната на "Желязната маска"
Преди 250 години Волтер изважда на бял свят една от най-вълнуващите загадки в историята. Кой е бил човекът с маската – брат на "Краля-слънце", или просто случаен свидетел на опасни тайни?
Стоян ПЕТРОВ

В три следобед, на 18 септември 1698, в двора на Бастилията влиза каретата на новия комендант на крепостта - Сен-Мар. Заедно с него в най-големия затвор на тогавашна Франция пристига и един друг човек, чието лице е скрито зад маска и чиято самоличност до днес остава пълна загадка за историците. Петдесет години по-късно, в книгата си "Векът на Луи ХІV", Волтер (който на младини също е лежал известно време в Бастилията) лансира сензационната теза, че "Желязната маска" по всяка вероятност е незаконороден брат на "Краля-слънце", заради което бил осъден да прекара повече от три десетилетия в пълна изолация и заставен да крие лицето си зад маска. След него Александър Дюма превръща тази легенда в основа на един от най-популярните си романи. Появилият се съвсем наскоро филм, с Леонардо ди Каприо в главната роля, за пореден път възпламени интереса към тайната на "човека с маската".

Истинската история

Комендантът на Бастилията Сен-Мар, който е основно действащо лице в тази история, започва кариерата си в средата на ХVІІ век като кралски мускетар, под командването на легендарния Д’Артанян. В началото на 60-те години, заедно с него, участва в ареста на кралския министър Фуке, след което Луи ХІV го назначава за комендант на крепостта Пинерол (близо до днешната френско-италианска граница). Там е затворен и самият Фуке. Там един прекрасен ден, със сигурност след 1665, се появява нов затворник. Инструкциите, носещи подписа на маркиз дьо Лувуа, по отношение на него са изключително строги – той следва да бъде държан в пълна изолация. Така се ражда мистерията на "Желязната маска". Не е ясна точната дата на появата му в Пинерол. Ясно е обаче, че през 1687, когато Сен-Мар става комендант на затвора-крепост на остров Света Маргарита, "Маската" идва там заедно с него. След още 11 години, вече 72-годишният бивш мускетар е назначен от сина на Лувуа – новият кралски министър Барбезие, за комендант на Бастилията. С изричната заповед да вземе със себе си своя "най-стар затворник". В регистрационната книга на Бастилията е отбелязано, че на 19 ноември 1703 неизвестният с маската внезапно се почувствал зле и починал още вечерта на същия ден, като бил погребан под фалшиво име в съседното гробище "Сен Пол". Доста по-късно изследователите откриват въпросното име в гробищните регистри – Маршиали. И така,

Кой е "Човекът с маската"?

Известно е, че е бил затворник на Сен-Мар още от Пинерол. Известно е също, че когато Сен-Мар напуска крепостта, за да стане комендант на затвора на остров Света Маргарита, в Пинерол е имало петима затворници, без да броим нашумелия по онова време мошеник Лозен, който бил освободен през 1681. Това са били някой си Есташ Доже, арестуван през 1669, един доминикански монах, бившият лакей на вече покойния Фуке – Ла Ривиер, офицерът Дюбре, обвинен в шпионаж, и граф Матиоли, посланик на херцога на Мантуа, арестуван през 1679. Абсолютно сигурно е, че "Човекът с маската" е бил един от петимата. Какво е известно за тях?

На 19 юли 1669 министър Лувуа съобщава на Сен-Мар, че по заповед на краля изпраща в Пинерол "някой си Есташ Доже, който трябва да бъде пазен изключително строго". По нататък в инструкциите на Лувуа се съдържа забраната Доже да влиза в контакт с друг, освен със самия Сен-Мар, а в случай, че се опита да му съобщи нещо извън обичайните за един затворник молби, е трябвало да бъде моментално застрелян. Накрая обаче, Лувуа напомня, че въпросният Доже е "просто един слуга и следва да бъде третиран като такъв". Очевидно Доже е знаел някакви тайни, които според министъра са били толкова важни, че никой, дори и Сен-Мар, не е трябвало да знае причините за задържането му.

През 1674 в Пинерол е докаран доминиканският монах, обвинен в измама. Името му не е известно, но според повечето изследователи, става въпрос за човек, занимаващ се с алхимия и вкаран в затвора заради големите суми, които успял да измъкне от няколко парижки благороднически фамилии, под предлог, че е "открил философския камък". Знае е се от докладите на самия Сен-Мар, че след 1676 монахът изглежда, е страдал от остро психическо разстройство.

Ла Ривиер, както вече споменахме, е бил лакей на осъдения на доживотен затвор министър Фуке, като след смъртта на последния, по заповед на Лувуа, бил оставен в Пинерол, тъй като се смятало, че знае някои от тайните на покойния си господар.

Четвъртият затворник – някой си Дюбре, бил офицер от френската армия, обвинен че е немски шпионин. Арестували го през 1675 в Базел, и оттам го прехвърлили в Пинерол.

Последният от петимата е и единствената известна на историците личност измежду тях. Граф Еркюл Антоан Матиоли бил посредник в преговорите между френския крал и херцога на Мантуа за една крепост, която Луи ХІV много искал да притежава. Оказало се обаче, че графът се опитва да мами, както херцога, така и краля, което естествено не останало без последствия. На 2 май 1679 той бил отвлечен на италианска територия, прехвърлен във Франция и моментално изпратен в Пинерол.

Италианската връзка

Отвличането на Матиоли дори за онова време е било твърде скандално събитие. Във всеки случай, достатъчно скандално, за да бъде местонахождението му съхранявано в най-строга тайна. Много изследователи смятат, че именно той е бил "Човекът с маската". Освен това, за разлика от "слугата" Доже, смахнатият монах или "шпионинът" Дюбре, Матиоли е бил единственият високопоставен благородник сред затворниците на Сен-Мар. Според Франц Функ-Брентано, посветил цяла книга на тайната на "Желязната маска", никак не е случайно, че "Маската" е бил погребан под името Маршиали, което почти съвпада с това на италианеца. Известно е също така, че наследниците на "Краля-слънце" – Луи ХV и Луи ХVІ, по различни поводи са споменавали, че "затворникът с маската е бил поданик на един италиански принц".
Нещата обаче, съвсем не са толкова прости. Арестът на Матиоли, макар и скандален, въобще не е бил тайна за тогавашна Европа. Историята с отвличането му била отпечатана във всички холандски вестници, а в Испания и Савоя то предизвикало силна антифренска кампания. Освен това, когато през 1691 постът на Лувуа е зает от сина му Барбезие, първата му работа била да изпрати писмо до Сен-Мар, за да се информира, какво е състоянието на затворника "чиято охрана ви е поверена вече повече от двайсет години". Очевидно е, че не може да става и дума за Матиоли, който е арестуван през 1679 и по онова време е бил в затвора само (!) дванайсет години. Що се отнася до името Маршиали, под което е бил погребан "човекът с маската", то по-скоро потвърждава хипотезата, че Сен-Мар съвсем съзнателно се е опитал да насочи следите към италианския граф, за да прикрие истинските. Иначе, защо е трябвало в продължение на десетилетия щателно да пази тайната на "Маската", и в крайна сметка да го погребе под истинското му име. При това, след като е съществувало строго спазвано правило важните държавни престъпници да бъдат погребвани под чужди имена.

Тайнственият слуга

Да се върнем към петимата затворници на Сен-Мар, един от които, както отбелязахме по-горе, със сигурност е "човекът с маската". Лакеят на Фуке – Ла Ривиер, умира през 1687 в Екзил, монахът алхимик – през 1694 в Пинерол, Матиоли по всяка вероятност е починал през същата година на остров Света Маргарита. Що се отнася до шпионина Дюбре, има сигурни данни, че е бил прехвърлен в Лионския затвор през 1697. Остава само един – "слугата" Есташ Доже. Той е единственият, който (съгласно писмото на Барбезие ) през 1691 е бил под опеката на Сен-Мар повече от 20 години (от 1669). Освен това нека си припомним, че пристигането му в Пинерол е съпроводено от изключителни мерки за сигурност. Възможно ли е обаче тези мерки да са били предприети по отношение на един "прост слуга"? Днес е вече известно, че маската, която той е носил, съвсем не е била желязна, а от кадифе. И все пак?

Волтер, който по време на престоя си в Бастилията, е имал възможност да разговаря с неколцина възрастни надзиратели, помнещи добре "човека с маската", твърди, че той имал "несъмнено благороднически маниери и определено предпочитание към финото бельо". Това се потвърждава от случайни свидетели на прехвърлянето му от един в друг затвор, които го описват като "висок мъж, с руси коси и приятен глас". От друга страна, необходимостта да крие лицето си зад маска, очевидно говори, че това лице вероятно е било познато на мнозина, особено в Париж. Което отново ни връща към хипотезата за незаконородения брат на Луи ХІV.
В последно време обаче, търсачите на истината за "Маската" се добраха до данни, които водят в друга посока. Бе открито съобщение за ареста на офицер на име Доже, извършено през 1666 в Дувър. Въпросният Доже очевидно е идвал от Англия и изглежда е носел със себе си изключително важни документи. Дали това е човекът, представен по-късно на Сен-Мар като "слугата" Есташ Доже и осъден в продължение на 34 години да крие лицето си зад маска, тепърва трябва да се установи.