Черна гора – следващият протекторат?
Напрежението между Белград и Подгорица продължава да нараства. Дилемата пред Черна гора е открит сблъсък с армията на Милошевич, или превръщането на страната в протекторат на ООН.

Рамон ЛОПЕС-РЕЙЕС

Косовският конфликт бе втория въоръжен сблъсък на Балканите в ерата след края на студената война. Първият бяха гражданските войни, последвали отделянето на Словения, Хърватия и Босна от Югославската федерация. Днес въпросът е, дали  не предстои и Трета югославска война. Сблъсъкът в Косово разкри наличието на много сериозни противоречия между Черна гора и Сърбия, съставляващи нова Югославия. Струва ми се, че за практическата реализация на прокламирания в резолюцията на ООН за мира в Косово Пакт за стабилност на Югоизточна Европа,

Успокояването на ситуацията в Черна гора

и донякъде в Македония, ще бъде от ключово значение.
Краят на ХХ-ти век, след кървави кланета, заварва Босна и Косово като протекторати на ООН. Дали те не можеха да бъдат поставени под опеката на Световната организация, не в резултат от войната, а като последица от една разумна превантивна политика? И, ако днес става все по ясно, че между Белград и Подгорица се натрупва взривоопасен потенциал, способен да предизвика нов въоръжен сблъсък в региона, дали  той не може да бъде избегнат с поставянето на Черна гора под официалната опека на Организацията на обединените нации?

Известно е, че Системата на ООН за попечителство бе създадена първоначално за подготовката на определени територии за самоуправление или независимост. И, въпреки че след 1945 не бяха определени нови подопечни на ООН територии, Световната организация продължава да предлага тази възможност за части от територията на суверенни държави, които биха спечелили от въвеждането на подобно наднационално управление. За съжаление липсва сериозна дискусия по въпроса, дали Системата за попечителство на ООН е годна да функционира в днешния си вид, или се нуждае от ревизия. Единствено правителството на Малта официално предложи Съветът по попечителството на ООН да се  натовари с управлението на "общочовешкото културно наследство". Все пак, както отбелязахме, въпреки нежеланието да се използва Системата за попечителство, две балканска територия бяха превърнати в протекторати на ООН. Този парадокс би трябвало да насочи вниманието на страните-членки на организацията към възможността подобен статут да получи Черна гора или други държави като Молдова, Латвия или Грузия например.

Системата за попечителство на ООН

Чл.77с от Хартата на ООН позволява доброволното поставяне на определени територии под опеката на  Световната организация. Друг е въпросът, че тази възможност досега не е била използвана. Чл.81 пък позволява на ООН да управлява въпросните територии. Тази възможност също никога не е била реализирана изцяло, въпреки че в края на 40-те имаше официално предложение Сомалия да мине под пряката опека на ООН. При други обстоятелства обаче, ООН фактически управляваше Западна Нова Гвинея по време на трансформацията и от холандска колония в част от Индонезия. Впрочем, повече от съмнително е, че Световна организация би могла да получи подобен мандат по време на студената война. След края и обаче, ООН контролираше администрацията на Камбоджа през двегодишния период до провеждането на демократични избори и формирането на законно правителство в страната. Както мисиите в Нова Гвинея и Камбоджа, така и протекторатите на ООН в Босна и Косово, бяха установени в резултат от сериозни и кървави конфликти.
В периода след Косово, фундаменталният въпрос е дали международната общност е готова да приеме установяването, още преди избухването на сблъсъци, на опека от страна на ООН върху определена застрашена територия и преминаването и под пряко управление на Световната организация? И, което е по-важно,  дали държавата, контролираща въпросната територия, би се съгласила доброволно да  я постави под международен контрол? Дали например, Китай би приел подобен контрол над Тибет, Израел – над Западния бряг, или Индия и Пакистан – над Кашмир? Независимо от възможните предимства, отговорът най-вероятно ще е отрицателен. Поне дотогава, докато поредната кървава война, не накара страните да променят позицията си.
Системата за попечителство на Обединените нации, бе създадена донякъде като наследник на мандатната система на бившето Общество на народите. Новата система обаче, не просто включваше старите подмандатни територии, но съгласно чл.77 от Хартата на ООН и "територии, отнети от противника в резултат от Втората световна война". Впрочем, с последното се е целяло превръщането на част от бившите колонии във временни протекторати на Световната организация. Въпросният член от Хартата не дава ясен отговор дали определена суверенна държава също може да предостави част от територията си под опеката на  ООН (чл.76) в името на укрепването на мира и международната сигурност. Нещо повече, чл.78 пояснява, че "системата за попечителство не се прилага спрямо територии на страни-членки на ООН". Според известния специалист по международно право Ханс Келсен обаче, този член се намира в очевидно противоречие с Устава на Световната организация, тъй като буквалното му спазване означава, че на практика никоя територия на планетата не би могла да премине под опеката на ООН – нещо вече експериментирано с Нова Гвинея, Камбоджа или Босна. Всъщност, системата за попечителство се основава върху принципа за доброволното поставяне на един или друг район под опеката на международната общност.

Черна гора – протекторат на ООН?

Съгласно чл.85 от Хартата на ООН, създаването на подопечни територии, "нямащи стратегически характер", може да стане с решение на Генералната асамблея на организацията. Що се отнася до онези "със стратегически характер", те могат да се обявяват само с решение на Съвета за сигурност. До днес единствената "стратегическа" подопечна територия са някогашните японски владения в Тихия океан, администрирани от САЩ.
Създаването на нови подопечни територии има твърде разнообразни политически измерения. Китай например, със сигурност би преценил, че превръщането на Тибет в подопечна на ООН територия ще означава откъсване на част от територията му като суверенна държава. Няма никакво съмнение, че Русия и Китай, като постоянни членки на Съвета за сигурност, биха наложили вето на подобно предложение, дори ако то не ги засяга пряко. Може ли да бъде избягната тази ситуация в случая с Черна гора, за който споменахме по-горе?
Чл.77 от Хартата на ООН пояснява, че една територия може да бъде предадена под попечителство само "от страната, осъществяваща управлението и". Веднага възниква въпросът, кой е отговорен за управлението на Черна гора? Съгласно конституцията на Югославия от 1992, съюзът между Белград и Подгорица е "напълно доброволен". Там също така се казва, че "всяка югославска република е държава, в която властта се упражнява от нейните граждани". Погледнато в този контекст, единствено самите черногорци са в състояние да решат, дали страната им да бъде поставена под опеката на ООН, или не.

Чл.6 от югославската конституция дава право на всяка република да има собствено правителство. Но, което е по-важно, чл.7 и предоставя възможността да създава свои дипломатически мисии в други държави, да се присъединява към международни организации и дори да сключва споразумения с други държави, ако последните не вредят на интересите на останалите югославски републики. Разбира се, Сърбия най-вероятно би заявила, че поставянето на Черна гора под опеката на ООН пряко вреди на интересите и. Възможно е обаче, сърбите да станат по-сговорчиви, ако бъдат убедени, че тази опека ще помогне за разрешаването на противоречията между двете югорепублики и, че след изтичането на мандата на ООН, Подгорица ще предпочете "свободната асоциация" с Югославия. Като "подопечна територия" на Световната организация, Черна гора ще има възможността без натиск отвън да избере една от трите възможности за бъдещето си: независимост, свободно асоцииране със СРЮ, или сливане със Сърбия. Нещо повече – народът на тази страна ще може да разреши вътрешните си спорове без намеса отвън. Вероятно това ще изисква мандатът на ООН да трае поне пет години, след което да бъде проведен референдум под контрола на международната общност за бъдещето на републиката.
Процесът на

Поставяне на Черна гора под попечителство

на ООН може да започне само след като правителството в Подгорица постави този въпрос на дискусия. Втората стъпка е провеждането на референдум, и ако резултатът е положителен, следва поставянето на въпроса за превръщането на страната в "нестратегическа подопечна територия на ООН" пред Генералната асамблея на Световната организация.

Отделен, но много сериозен въпрос, е как точно ООН ще упражнява своя мандат. Вероятно правителството в Подгорица ще продължи да управлява, с подкрепата на малка група администратори на организацията. Знамето на Черна гора ще продължи да се вее редом с това на ООН, а страната ще запази югославската валута или пък ще създаде собствена. При всички случаи на нейна територия ще бъде настанен малък мироопазващ контингент от "сини каски". Черна гора ще може да сключва международни икономически споразумения, но във всички международни политически инициативи ще участва единствено като наблюдател.

В заключение, искам да отбележа, че краят на студената война изисква преосмисляне ролята на ООН. В този контекст вероятно си струва да се преразгледат и целите на Системата за попечителство на организацията. Може би самото понятие "попечителство" следва да отпадне, както това за "мандатните територии" изчезна от обръщение след 1945. Съзнавам, какви сериозни възражения ще предизвика идеята за създаването на подопечни на ООН територии, както и колко основателни ще бъдат обвиненията, че реализацията и може да доведе до нарушаване националната цялост на суверенни държави. Мисля обаче, че в редица случаи точно тя би съдействала за укрепването на международния мир и сигурност. А в случая с Черна гора би помогнала да избегнем поредната кървава война на Балканите.
 

Ръководител на Международния център за изследване и укрепване зоните на мира в света в Кайлуа, щата Хавай. Статията е написана специално за НИЕ и отразява вижданията на влиятелни кръгове в САЩ и Западна Европа за бъдещето на Балканите. Публикува се с любезното съдействие на Института за балкански и европейски изследвания.