"Депутатите в Сена!"
Дясната политическа традиция във Франция
Румен ДЕЧЕВ

Издателство "Кама" отново изненада приятно читателите с първото българско издание на "История на Франция". Автор е известният френски историк Пиер Микел. Книгата е великолепно изложение на френската история от Версинжеторикс до генерал Дьо Гол. Написана увлекателно, в "стил Мишле", с впечатляващо добър превод, тя се чете на един дъх, въпреки немалкия си обем.
Франция е държавата оказала най-мощно влияние върху културното и политическо развитие на Европа. Там по времето на Карл Велики се оформя

Европейската идея

а по-късно - класическият феодализъм и рицарството, там Жана Д’Арк оглавява първото мощно национално движение, ознаменувало раждането на нова Европа. Във Франция, в своя най-блестящ вид, се проявява абсолютната монархия, а Великата френска революция поставя началото на опитите за преустройство на света. През целия ХІХ век френското идейно и правно влияние е най-силно на Стария континент. Така френската конституция от 1830 не само поставя правните основи на парламентарната монархия, но и с посредничеството на заимстваната от нея конституция на Белгия, оказва пряко влияние и при създаването на нашата Търновска конституция.

За съжаление, тази богата история често е интерпретирана едностранно и от подчертано леви и либерални позиции. В предговора си към книгата проф.Андрей Пантев отбелязва:"Не са толкова далеч времената, когато преобладаващата част от историята, културното наследство и благородната изключителност на тази страна, се свеждаха до работническото и социалдемократическо движение, до Парижката комуна, Народния фронт и Морис Торез". Да, френската история далеч не се изчерпва с годините след революцията от 1789, пък и през тях съвсем не винаги социализмът и либерализмът са годсподстващите политически течения. Във Франция, като никъде другаде, може да се проследи една наистина мощна народна, монархическа и консервативна традиция. Основната и черта е обединението на нацията около стабилна централна власт, или идеята за нея, в защита на своите традиционни ценности.

Тази традиция започва още с Жана Д’Арк – 19-годишното момиче, на което Бог е отредил да спаси Отечеството си. Появата и слага началото на една велика епоха във френската и световната история – утвърждаването на  абсолютната монархия. Левите и либерални историци твърде елементарно я определят като деспотична. Всъщност именно абсолютната монархия създава модерната европейска цивилизация. Изгражда се държавния апарат, утвърждава се законността, възниква нацията, развива се индустрията и културата. Обществото постепенно се измъква от феодалния мрак. Политическото съдържание на този процес е обединението на народа около монарха, превърнал се в символ на нацията.
Революцията от 1789 унищожава тази монархия, заменяйки я с една изкуствена схема, основаваща се върху абстрактни принципи и нестабилни институции. Партийните борби, разделението на нацията, спекулата и корупцията, както и перманентно повтаращите се кризи характеризират новата либералната система. Класически примери за това са Директорията, Втората, Третата и Четвъртата френски републики. Естествена реакция на обществото е стремежът към ликвидиране на тази система и обединение около една или друга силна личност. Така възникват Първата и Втората империи, а през нашия век – режимът на маршал Петен и този на Петата република, установен в края на 50-те от  генерал Дьо Гол.
Тази борба на обществото срещу разложението и корупцията, характеризиращи либерализма, и едновременно с това – срещу деструктивните революционни утопии, изповядвани от левицата, е особено остра през 30-те години на ХХ-ти век. На този период Пиер Микел отделя особено място в своята "История на Франция". Ето един малък откъс от нея:

"Депутатите в Сена!"

Големите финансови скандали изострят общественото напрежение. През 1931 се говорело само за аферата "Устрин", но яростта на хората предизвикала най-вече една друга афера – "Стависки", заради компроматите, които тя повлякла в парламентарните среди. Мошеникът Стависки бил покровителстван от прокурора на Републиката, като роднина на премиера Шотан (ситуация, напомняща днешната у нас!). На 6 февруари  1934 консервативната формация на полковник Дьо ла Рок "Огнените кръстове", заедно с "Френска солидарност" и монархистите от "Аксьон Франсез", събират своите привърженици за демонстрация пред Бурбонския дворец срещу парламентаристите – "съучастници на крадците". Най-популярният лозунг бил "Депутатите в Сена!".
"Провокатор!" – крещял в Парламента комунистическият водач Морис Торез срещу колегата си от десницата Тардьо, който му отговорил: "Някога аз ви изпратих в затвора и пак ще го сторя при първа възможност!". Към 19.30 демонстрантите разкъсали полицейския кордон. По това време в Парламента депутатите се биели помежду си, а за арбитри им служели портиерите. След това се разбягали. Не им се плувало по това време в Сена. Точно, когато Парламентът изглеждал превзет, хората от "Огнените кръстове" по заповед на полковник Дьо ла Рок организирано се оттеглили. Приключил един от най-критичните дни за френската либерална демокрация. Проблемите обаче оставали. И само в контекста на тези събития можем да разберем и прочутата фраза на Шарл Мюра, изречена по същото време: "Има един начин да се подобри Републиката. Унищожете я!".