Корупцията, която управлява света
Подобно на комунизма и нацизма през ХХ-ти век, корупцията ще бъде чумата на следващото столетие

Дейвид ПРАЙС-ДЖОНС

Днес глобализацията е в устата на всички. Твърди се, че националната държава трябва да отстъпи пред транснационалните компании. Човекът става все по-зависим от Интернет. Според някои идва краят на историята и не ни остава нищо друго освен да заживеем щастливо в ерата на глобалната демокрация.
Корупцията обаче е онзи призрак, който може да превърне тази утопия в кошмар. Всъщност, тя е едновременно субпродукт и естествен завършек на глобализацията. Корупцията при това е не само финансова, тя е морална, културна и институционална, процъфтява там, където няма закони, но и, където законите са прекалено много. Така светът е изправен пред

Нова студена война

- този път срещу корупцията. Война, изискваща не по-малко усилия от онази срещу комунизма. По-голямата част от планетата и днес е подчинена на абсолютизма и тиранията. Грубата сила решава нещата. Или, както лаконично се изрази наскоро иракският диктатор Саддам Хюсеин: "Законът са онези няколко реда над моя подпис".

Реалната демокрация означава членовете на обществото да бъдат максимално свободни да избират бъдещето си, а техните представители във властта – максимално отговорни пред нацията. Суверенитетът в демократичната държава е не просто въпрос на сила или независима политика, но и взаимно доверие между индивидите и уважение към законите, което всъщност ги превръща в граждани.
Много политически движения през ХХ-ти век бяха насочени именно срещу това схващане. Нацизмът и, особено комунизмът, създадоха криминален тип общества, в които силният потискаше слабите. И днес комунистическото наследство не е преодоляно напълно. Неговите "по-малки братя" – социализмът и социалдемокрацията, продължават опитите за изграждане на колективистични общества, макар че действат предимно по пътя на убеждението. По-важното е, че и в тези общества правителството се опитва да решава само, кое е добро за неговите поданици.

Най-лошото при "неосоциалистическите общества" е, че в тях е нещо нормално управляващите масово да нарушават законите, които обикновените граждани трябва да спазват. Така демокрацията постепенно се изражда в нещо, все още неясно, но сходно с някогашния абсолютизъм.
В ерата след студената война светът е залят от организации, които, въпреки че не представляват редовите граждани, претендират да налагат решения, засягащи ги пряко. Международния валутен фонд, Световната банка, Г-7, Световната търговска организация, Пъгуошкото движение и Билдербергският комитет, както и фондации, като тази на Сорос, демонстрират бясна активност, без хората да могат да реагират по някакъв начин срещу подобни мошеници. Маргинализирайки или заобикаляйки националните парламенти, тази нова форма на

Глобализациония абсолютизъм

поражда в обществото чувство на безсилие и цинизъм.
В същото време, опитите да се пренесат принципите на демокрацията в тъй наречените "развиващи се страни" се провалиха. В повечето от тях политическите лидери се отъждествяват с държавата. Някои, без да са монарси, имат династически претенции. Богатствата, които притежават са невероятни. Онова на Саудитската династия например, е неотделимо от държавните доходи от нефтодобива. Същото се отнася за султана на Бруней или монарсите от Залива. В Мароко семейството на покойния крал Хасан контролира цялата икономика. Индонезия пък е собственост на семейството на бившия президент Сухарто. Саддам Хюсеин разполага с 18 милиарда долара в личните си сметки. Още повече имаха бившите африкански политици Мобуто и Даниел Арап Мой. Дори известни лидери от сравнително по-цивилизовани страни като Турция или Пакистан - Тансу Чилер и Беназир Бхуто, бяха обвинени в присвояване на огромни суми.
Укрепвайки старите племенни връзки в Африка, древният абсолютизъм на Ислямския свят или конфуцианската традиция на пълно подчинение на властта, този тип лидери ограбват своите държави, или изразходват ресурсите им за собствените си безумни цели. Тайната им полиция пък се разправя с всяка опозиция. Така алтернатива на тиранията и корупцията става не демокрацията, а хаосът.