Студената война започна на Балканите
Сблъсъкът между интересите на великите сили помогна на България да запази своята държавност. Цената обаче, бе твърде тежка.
Доц.д-р Лъчезар СТОЯНОВ

Нашето поколение живя в условията и преживя края на студената война. Според някои – последната глобална война в историята на човечеството. Днес много неща, особено за началото на тази война, вече са намерили своето обяснение. Редица нейни аспекти обаче, все още очакват своите изследователи. Сред тях е и въпросът за мястото и ролята на един макар и второстепенен фактор като България в развитието на този глобален сблъсък.

Предпоставки за началото на студената война.

Първата е заложена в това, че освен всичко друго Втората световна война, бе и идеологическа. Страните от Оста се обявяват за идеологически противници на болшевизма. Нацистка Германия и фашистка Италия са  основните опори на "новия ред", който трябва да се гради на базата на тоталитарни държави с антилиберална идеология и практика. Болшевишко-нацисткият съюз между 1939-1941, пък е закономерен продукт на общото желание на двата тоталитарни режима да ликвидират западната демокрация.

Нападението на Германия срещу СССР обаче, променя до известна степен идеологическото съдържание на войната. Помощта, оказвана от Лондон и Вашингтон на Москва по чисто прагматични причини, бързо прераства в съюз, просто защото руският фактор се оказва ключов за пречупването на немската и японската военни машини. Последвалите конференции в Техеран, Ялта и Потсдам само узаконяват водещата политическа роля на Съветския съюз в устройството на следвоенния свят. Западът приема като неизбежно СССР да наложи и поддържа приятелски режими в геополитическата сфера на собствените си интереси. В същото време доминираните от комунистите антифашистки фронтове и партизански движения, са официално признати като военен фактор. Ето защо в Нюрнберг нацизмът е осъден като идеология и политическа практика, но не и далеч по-опасният от него болшевизъм. Въпреки това Западът не крие опасенията си от подкрепата на Москва за комунистическите партии на цялата територия на планетата и износа на съветския политически модел извън границите на СССР. Затова още през 1944 американците разработват стратегия отчитаща, че комунистическите партии и доминираните от тях антифашистки фронтове се стремят не толкова да изгонят нашествениците или да свалят прогерманските правителства, колкото да установят свои режими след края на войната. Тази стратегия си поставя задачата да окаже натиск за отказ на СССР от "коминтерновската линия" и да подкрепи възникването на алтернативни либерални режими в "застрашените" от Москва страни. Впрочем, макар че САЩ се включват във войната за да защитят собствените си глобални икономически интереси, те предпочитат да мотивират участието си в нея със "защитата на ценностите и принципите на либералната демокрация". Така погледнато, студената война е не само хронологично, но и идеологическо продължение на Втората световна война, което трябва да доведе докрай идеологическата и политическа борба между западната демокрация и тоталитаризма.

Втората предпоставка е драстично променената система на международните отношения в резултат от Световната война. Още преди приключването и се очертава неизбежната роля на хегемони, която тепърва ще играят САЩ и СССР, както поради огромните си материални и човешки ресурси, така и поради технологичните си възможности. През 40-те и двете се сдобиват с ядрено оръжие, което окончателно слага край на дотогавашния многополюсен свят. Следователно конфликтът в двуполюсния свят има обективна природа, а не се корени единствено и само в агресивната имперска или коминтерновска политика на СССР или пък в глобалната икономическа агресивност на САЩ.

Политиката на тези две държави се мотивира от идеологически, морални и икономически принципи, различни от философията на старите колониални сили и води до установяване на тяхната икономическа и политическа доминация без формално да се посяга
на държавите, включени в политическата им орбита. Това закономерно предизвиква и залеза на старите колониални империи. Именно по време на студената война политическата карта на света се промени драстично, като рухването на Съветската империя нанесе последните щрихи върху нея.

Кога започва студената война?

Прието е за нейно "морално начало" да се смята прословутата реч на Чърчил във Фултън, където той, в присъствието на президента Труман, произнася знаменитата фраза за спускащата се над Източна Европа "желязна завеса". За фактическо начало пък се смята създаването през септември 1947 на прословутото Коминформюро като наследник на Коминтерна и последвалото унифициране на режимите в Източна и Централна Европа като част от изграждащата се Съветска империя.

Това обаче е доста опростена представа. Всъщност студената война, включително нейното начало, би следвало да се разглеждат като продължителен процес с два основни компонента -–политически и военен.
Организационното оформяне на противостоящите си блокове е плод на два противоречиви подхода към следвоенното устройство на света. Доктрината на САЩ се гради върху запазване на американския интерес в целия свят без конкретно ангажиране с проблемите на който и да е регион и по принцип е против определянето на сфери на влияние, макар донякъде да се съобразява с интересите на съюзниците си от войната – СССР и Великобритания. Англичаните, в плен на своите традиции, се стремят да съхранят и укрепят Британската империя, обезпечавайки си стабилно политическо влияние в стратегически за нея пунктове. Съветската политика е двойнствена. От една страна Москва продължава коминтерновската линия, обвързана с интересите на световната революция. От друга обаче, Сталин се връща към традиционната руска имперска линия, т.е. идеологическият глобализъм се съчетава с чисто имперската геополитика.

На базата на доскоро упорито скриваното съветско предложение от май 1944 за поделяне на военните приоритети на СССР в Румъния, а на Англия в Гърция, британците се опитват да издействат от Вашингтон одобрение за поделяне приоритетите на военната активност на Балканите. На 15 юли, макар и с неудоволствие и само за три месеца, САЩ одобряват споразумението между Москва и Лондон. Това с основание може да се приеме като първия акт на организационно оформяне на противостоящите си блокове в бъдещата студена война. Постигнатото но 9 октомври от Сталин и Чърчил задкулисно "Процентно споразумение" само дооформя тази договореност. По-късно упоритата британска политика за ангажиране на американците в Гърция, както и военната немощ демонстрирана от англичаните там, водят до приемането на 12.03.1947 на "Доктрината Труман", чрез която САЩ официално влизат в студената война.

Защо студената война започна на Балканите?

Причините са няколко. Първата е политическата раздробеност, съчетана с икономическа и политическа слабост на балканските държави, което лесно ги превръща в клиенти и сателити на "силните на деня". На второ място Москва, както и Лондон, имат традиционни интереси (и съюзници) в региона. И русофилството, и англофилството, като политически настроения, имат силни позиции в различните балкански държави. Най-сетне, сред причините за стартирането на студената война именно на Балканите, са и неестествените и поради това нестабилни граници между страните от региона, които никак не съответстват на  въжделенията на населяващите ги народи.

Ролята и мястото на България

Още със започването на Втората световна война, англичаните разработват мащабни планове за политическо преустройство на следвоенна Европа, чрез изграждане на система от федерации и конфедерации от Балтика до Средиземно море. Прозрачната цел е създаването на нов "санитарен кордон" срещу най-мощната континентална сила – СССР. През лятото на 1942 в Лондон гръцкото и югославско емигрантски правителства подписват договор за бъдещото си федериране, предвиждащ възможността България да бъде погълната от Югославия. В края на 1943, поради недоволството на Москва и съпротивата на Вашингтон, тези планове са изоставени. За да не допуснат включването на България в съветската зона обаче, британците активно агитират Турция да изпрати окупационни войски след неизбежната капитулация на нашата страна. Плановете на Чърчил за откриване на втори фронт на Балканите са попарени от твърдата съпротива на Сталин и нежеланието на Рузвелт за директна конфронтация със СССР. Със стъпването на Червената армия в региона, Москва започва да гради собствени федеративни планове за бъдещето му. Постигнатата и узаконена с примирието от 28 октомври 1944 съветска хегемония в България е и действителната причина за демонстративно мекото третиране на нашата страна при изготвянето на мирните договори с победените във войната държави. СССР се стреми да запази икономическия и военен потенциал на своя нов сателит. В Москва смятат дълго и тайно подготвяното сливане на България и Югославия за гръбнак на проектираната "Балканска" или "Дунавска" федерация. Всъщност, чрез тази федерация СССР се стреми да използва България като инструмент за фактическото изпразване от съдържание на постигнатото с Чърчил "Процентно споразумение", защото 75-те процента съветско влияние в България решително накланят везните и фактически абсорбират в Империята поделената по равно с британците Югославия. Това обяснява и желанието на СССР да постави под свой контрол преговорите за изграждане на българо-югославската федерация, както и твърдото му противопоставяне на стремежа на Тито към фактическо поглъщане на България (10.01.1945). Така погледнато, македонският въпрос, и в частност този за съдбата на Пиринска Македония, е просто примамката за привличането на Белград. Това обяснява и острата британска реакция (подкрепена от САЩ) срещу планираната федерация.

В крайна сметка, желанието за твърд съветски контрол върху процеса на федериране на двете страни е сред водещите мотиви за разрива между Белград и Москва в края на 40-те, което по същество означава връщане към договореностите от "Процентното  споразумение".

На България насилствено е отредена роля на пешка в световните събития и място на сателит в граничната зона между два противостоящи си блока. Наистина, сблъсъкът между интересите на големите играчи, помага на страната ни да запази своята държавност, но срещу твърде тежка цена, един  от елементите на която се оказва "македонизма", чиито метастази продължават да ни тормозят и днес.