Целта на преврата е укрепване властта на президента и така наречените “реформатори”, освобождавайки ги от пасивите натрупани от правителството. Наистина формално Русия е демократична страна. На практика обаче Елцин отново демонстрира силата на руската традиция, която както е известно е самодържавна. С нея се съобразяват и руските финансово-икономически групировки и международните, предимно евроатлантически, политически и икономически среди, разчитащи не само на укрепване, но и на разширяване влиянието си в огромната империя.

    Всеки политик, ако иска да разполага с реално влияние, трябва да защитава интересите на общността, която ръководи. А в епохата на националните държави, това са националните интереси. Така че, ако не иска да бъде марионетка, политикът по правило трябва да бъде националист, дори и когато лобира за някоя от “своите” транснационални компании. Засега Елцин и обкръжението му демонстрират ловкост и познание за възможностите, които дава потенциалът на все още огромната държава. Възкресявайки старата имперска идея и опирайки се на конкуриращите се с утвърдените в света компании руски икономически субекти, страната постепенно излиза от “блатото”. Крайната цел на днешните управляващи е завръщането на стабилизираната руска държава като мощен фактор на международната сцена, като при това се запази и дори разшири подкрепата на Запада. Към подобен извод навеждат както срещата в Москва на новия “съюз на тримата императори” - Елцин, Ширак и Кол, така и утвърждаването на политическата сцена на фигури подкрепяни от американските финансови кръгове и най-вече от МВФ, като Немцов и неговото протеже Кириенко. Кръгове, настояващи за преструктурирането на конкуриращите ги руски енергийни монополи, превърнали се в транснационални компании. Надеждите на американците обаче, ще бъдат излъгани. Подсказа го Елцин, прибирайки ключето с формата на земното кълбо в собствения си джоб, след срещата с ръководителите на Франция и Германия. Руските енергийни компании са основните стълбове на държавата и разбиването им, макар и под формата на “борба с монополите”, за което особено настоява МВФ, би превърнало президента в пълководец без армия.

    Претекст за уволнение на правителството Елцин откри в липсата на социална политика, което наистина е така. В същото време обаче, осъществявайки поредния завой, който много наблюдатели определиха като “десен”, т.е. консервативен (а оттам и националноотговорен) той запази един от бащите на руската реформа (и на руската олигархия) Евгений Примаков и, макар с половин уста, подкрепи кандидатурата на бившия премиер за свой наследник. Което пък говори за приемственост и наличие на дългосрочна стратегия в руското управление.

    Факторите помогнали на Елцин за промяната на курса са очакваният от Черномирдин икономически ръст и бюджет, основаващ се на приходите от износ на енергоносители, последвалото спадане на цените на петрола на световните пазари и недоволството на руските петролни гиганти от свързаните с това загуби. Както впрочем и недоволството на МВФ от необходимостта да кредитира страна, в която компании като “Газпром” редовно не си плащат данъците. За да успее, президентът дообогати обкръжението си, давайки му възможност за няколкочасова игра с курса на руските ценни книжа. Помогна му и факторът изненада.

    За да стане факт обаче, руската еманципация задължително трябва да е в съзвучие с една еманципирана от САЩ Европа. Еманципирана не без руска помощ. Това ще даде възможност на Русия да влияе върху най-големия световен пазар и да черпи сили от него. Но укрепването позициите на Русия не може да стане и без положителното отношение към нея в страните от Източна Европа. А оттук - и без заздравяване на икономическите връзки с тях. Те и днес са все още силно обвързани с Москва, това важи особено за България.

    На практика Русия никога не е напускала Източна Европа, а просто замени политическите си лостове за въздействие с икономически. Сега, за да гарантира влиянието си, отново трябва да ги трансформира в политически, използвайки за тази цел както носталгията по “доброто старо време”, така и интересите на част от създадената с нейна помощ източноевропейска олигархия.

    В Източна Европа се настаняват обаче и американските интереси, което се илюстрира и от начина, по който се търси решение на косовския проблем. За руснаците, разбира се, това не е особено приемливо, но в настоящия момент дистанцирането на политиката им от американските позиции е още по-неприемливо. България е ключова страна на Балканите, включително и за руските интереси в региона. До началото на 1997 руската доминация у нас бе почти пълна. Както по отношение на политическия елит, така и по отношението на свързаните с него псевдоикономически структури. Затова много вероятно е Русия да започна завръщането си в Източна Европа именно оттук. Като веднага след това се активизира и в Полша, или обратното. Вероятно е също Москва да използва за тази цел както пълната зависимост на нашата страна от руските енергийни доставки, така и завихрянето на интересите около косовския проблем, като компенсира свързаните с нея български групировки с огромните печалби от евентуално ново югоембарго. Неслучайно екипът на Костов набляга толкова на фаталните, водещи до криминализирането на региона, последици от предлаганите от Вашингтон санкции срещу Сърбия. Мнозина обаче забравят, че именно американските компании ще имат полза от него.

    Преди десетина години, да се говори за “политически сценарии” се считаше проява на лош вкус. Но след като, оттогава досега, живеем в условия, определяни от не един, а поне от няколко сценария, логично е да се опитаме да прозрем какъв точно ще е следващият и какво ще е мястото ни в него. Предвид всичко случило се през последните години, не бива да се изключват нови опити за дестабилизация на ситуацията у нас в няколко посоки:

    Забавяне на все още неконкретизираната спогодба за руския газ. Особено ако Вяхирев бъде отстранен от “Газпром”. То може да бъде съчетано и с нов стачен натиск в България, защото днес, както донякъде и през 1991, е налице повишена стачна активност, допълвана и с други нажежаващи обстановката фактори като “компроматната война” например. Възможно е да бъдат използвани неуспешните ходове на правителството (като опитите за приватизация на “Оптикоелектрон”) и активизирани “динозаврите” от времето на “прехода” (като Луджев, Доган и др.)

    Може да се очаква искане на оставки или отказ на някои министри от участие в кабинета и опити за провокиране на правителствена криза. Евентуален ръст на инфлацята пък би довел до временен провал на съществуващия в страната валутен борд. Не бива да се изключват и опити за противопоставяне на президента на правителството, съчетани с дискредитиране на ползващия се с твърде висок имидж държавен глава. Крайната цел на подобен сценарий би било формирането на ново коалиционно правителство, в което със силни позиции ще разполагат бившите комунистически “реформатори”, сега прехвърлили се в Евролевицата. То, разбира се, ще възстанови валутния борд и ще стабилизира жизнения стандарт, но на ниво по-ниско от сегашното. Постепенно ситуацията би се успокоила, но американското влияние в България ще бъде силно ограничено. По-нататък биха могли да се очакват и нови парламентарни избори (особено ако в БСП бъде намалено влиянието на твърдолинейните комунисти), а също и налагане на нов, приятелски настроен към Москва президент, както и окончателното изхвърляне на “динозаврите на прехода” от голямата политика.

    Наистина днес вероятността за подобно развитие е твърде малка. То обаче не бива да се изключва напълно, особено ако бъде постигнато някакво руско-американско споразумение за Косово, в което като разменна монета бъде използвано укрепването на американските позиции в остатъчна Югославия срещу засилване на руското влияние в България. Разбира се, крайната цел на Москва е не само доминация на Балканите, а завръщане в цяла Източна Европа. В това отношение руснаците имат известно основание да разчитат и на отстъпчивост от страна на САЩ и ЕС, заради желанието им да стабилизират ситуацията в Русия и да не допуснат връщането на комунистите на власт.

    В крайна сметка, възможни са и други варианти за развитие на руската политика в региона. Българското правителство обаче би трябвало да е готово да реагира адекватно в случай, че нещата все пак се развият в неблагоприятна за нас посока. Защото все още не знаем какви точно са били договореностите, сложили преди едно десетилетие край на студената война. И какво бъдеще е било предвидено за България в тях.
 

Главна страница | Съдържание на броя |  Връзки | Кои сме НИЕ? |