НЕОКОНСЕРВАТИЗЪМ 
И КЕЙНСИАНСТВО
Според Джордж Оруел централизираната икономика 
винаги води до извращения
Д-р Теодор МИХАЙЛОВ
 
    ХX век бе преди всичко период на бурен възход и падение на социалистическите идеи и експериментите вдъхновени от тях. Идеи, водещи началото си не толкова от Маркс, колкото от неговия учител - утопистът Жан-Жак Русо. Всъщност схващането, че голямата централизирана държава може бащински да се грижи за всички и да осигурява всичко, от което човек се нуждае, бе приложено на практика, както в комунистическите и фашистките държавни модели, така и в изграждания след Втората световна война на Запад модел на “държавата на благоденствието”. Теорията на Кейнс за държавно регулиране на икономиката, с цел предпазване от цикличните кризи и безработицата, стана господстваща и определяше икономическата политика на Съединените щати и Западна Европа от края на Втората световна война до началото на 80-те години. В края на 70-те обаче се появи едно непознато дотогава за икономическата теория и практика явление - стагфлацията, представляваща кошмарно съчетание от висока безработица (причинена от спада в производството) и инфлация. Кейнсианството, предлагащо краткосрочни макрорешения, се провали в дългосрочен план. Високите данъци и бюджетният дефицит бяха естествените последици от огромните разходи за създаването на “социална държава на благоденствието”, защото докато данъците убиваха икономическата инициатива, дефицитът генерираше непрекъснатата инфлация. Кейнс (хомосексуалист, който макар че е бил женен, не е имал деца) веднъж бил запитан от американски журналист, какъв е дългосрочният ефект на действията, предлагани в книгата му “Теория на лихвата, заетостта и парите”. Циничният отговор е: “В дългосрочен план, всички сме мъртви”. Той наистина е бил вече мъртъв, когато през 1968 светът за първи път се сблъсква с феномена на стагфлацията. В края на краищата, след като не е искал да остави потомство след себе си, големият икономист едва ли се е безспокоял особено за проблемите на идните поколения, макар те да са причинени до голяма степен и от прилагането на собствените му теории. Защото дори и да изглеждат завладяващи, логиката и математическите формули, с които изобилстват неговите разсъждения, всъщност се основават на грешни аксиоми и презумпции.

    Спасението от колапса, до който кейнсианството довежда западните икономики, идва с възраждането на консерватизма,  свързвано и днес предимно с имената на Маргарет Тачър във Великобритания и Роналд Рейгън в САЩ. Вместо социалните утопии за “всемогъщата добра държава”, те прилагат старите изпитани рецепти на класическия капитализъм, разбира се осъвременени и актуализирани за да посрещнат новите предизвикателства на 80-те години:

    - Доверие към традиционните ценности на капитализма - индивидуализъм, свободна инициатива, суверенитет на предприемача, персонална отговорност за риска, трудолюбие;

    - Еволюционен вместо революционен път на развитие, дългосрочни цели. Защото спонтанният ред на пазарната икономика е устойчив и с висока степен на саморегулация, въпреки цикличните и хаотични влияния. Социалното и икономическо инженерство води до глобални кризи и катастрофи в дълъг срок;

    - Възвръщане към традиционните за западната цивилизация морални ценности - семейство, християнска етика, патриотизъм;

    - Освобождаване на индивида от прекомерна зависимост от държавата;
Неоконсерваторите критикуват кейнсианството по всички пунктове, най важните от които са:

    - Кейнс винаги преувеличава възможностите на човешкия разум да опознае движещите сили на икономическите процеси. Хората са ирационални в постъпките си за много неща и това ги прави непредсказуеми;

    - Кейнсианската теория наивно вярва, че икономическата политика на държавата се осъществява от неголяма група образовани, мъдри и добронамерени хора, които денонощно се грижат за обществения прогрес.

    Противно на социалистическата утопия, съгласно която голямата и всесилна държава е отговора на големите обществени проблеми, още при встъпването си на президентския пост Роналд Рейгън заявява: “Разбрах, че истинската заплаха за икономиката не е големият бизнес, а голямата държава”.

    Неоконсерваторите предлагат редица нови подходи в икономическата теория и практика:

    - Водещ принцип да бъде високата ефективност и свободата на личността, а не премахването на безработицата;

    - Държавата да се освободи от несвойствения за нея ангажимент да осигурява доходи и социална защита. Натоварването и с тези излишни функции ефективността и в борбата срещу престъпността, наркоманията и т.н. - проблеми, които са само неин прерогатив. Раздутият държавен апарат и голямата бюрокрация са не само безполезни, но и вредни. За да се избегне социалният паразитизъм, социалните помощи и помощите за безработни следва да се ограничат до нивото, на което наистина са необходими.

    - Намаляване на прогресията в прогресивното данъчно облагане, защото отношението на едно правителство към богатите е признак за икономическата му култура. Порочна е системата, при която гражданите плащат на държавата огромни данъци и после получават обратно по-малката част от тях под формата на социални услуги - образование, здравеопазване и т.н., а с по-голямата част изхранват огромния държавен апарат.

    - В областта на трудовите взаимоотношения, за разлика от неолибералите, издигащи идеята за участие на работниците в управлението на предприятията, неоконсерваторите подкрепят тезата за демокрация на собствениците - т.е. превръщане на наемните работници в собственици чрез развитие на акционерната форма на собственост. Така на практика се дава възможност всеки гражданин на държавата да бъде собственик.

    Гражданското общество се гради от независими и отговорни хора със свободна съвест. Тоталитарното пък - от хора, прехвърлили отговорността и грижата за собствения си живот върху държавата, като са заплатили за това със свободата си.

Главна страница | Съдържание на броя |  Връзки | Кои сме НИЕ? |