През миналата година авторитетното парижко издателство “Фаяр” пусна на книжния пазар фундаменталния труд на Жак Нобекур “Полковник дьо ла Рок, или капаните на християнския национализъм”, посветен на една от най-оспорваните политически фигури в новата история на Франция.
Франсоа дьо ла Рок е роден през 1885 в стара благородническа фамилия на потомствени военни. Завършил прочутата академия Сен-Сир, през 1908 той започва службата си във френски Алжир. По-късно участва във войната в Мароко, спечелвайки си репутацията на изключително смел и талантлив офицер. През декември 1916 е командирован на германския фронт, където след раняване е удостоен с ордена на Почетния легион. През 1919-21 Дьо ла Рок, както и пет години по-младия от него Шарл Дьо Гол, е член на френската военна мисия във Варшава. И двамата имат голяма заслуга за “чудото на Висла” през 1920, когато маршал Пилсудски успява да спре и отблъсне настъпващата към Варшава Червена армия. По-късно Дьо ла Рок е в щаба на маршал Фош. През първата половина на 20-те издава брошурата “Социалната роля на офицера”, в която по оригинален за времето начин разглежда професионалните военни като възпитатели и носители на националните традиции и дух.

    През 1926 полковник Дьо ла Рок внезапно решава да прекъсне блестящата си военна кариера за да се насочи към политиката. В края на 20-те той застава начело на Съюза на ветераните от войната, известен като “Огнените кръстове”. В тази организация, която през април 1936 обединява почти един милион души, членуват патриотично настроени французи, отхвърлящи крайния либерализъм в икономиката, разложението и корупцията в политически живот  и твърдо решени да се противопоставят на опитите на комунистическата левица да се добере до властта. Въпреки че често са квалифицирани от противниците си като “фашисти”, на практика “Огнените кръстове” на Дьо ла Рок нямат много общо с отрядите на СС и СА в Германия, нито с италианските “ардити”. За полковника фашизмът е “внесена отвън идея”, която при това не отговаря на френския национален характер и традиции. Вместо него Дьо ла Рок лансира идеята за “национализма, основаващ се на традиционните християнски ценности”, в която се съдържат и редица социални елементи. След Втората световна война този “социален християнски национализъм”, е възприет от известни политици като Франц-Йозеф Щраус, Еймън де Валера и Шарл Дьо Гол, а и днес е залегнал в програмите на баварския Християнсоциален съюз, италианския Национален алианс и испанската Народна партия. Под ръководството на полковник Дьо ла Рок “Огнените кръстове” бързо се превръщат в естествена алтернатива на доминирания от комунистите Народен фронт, предлагайки една социална програма не по-малко радикална от тази на левицата, но съхраняваща пазарния характер на икономиката и приоритета на частната инициатива. Огромната популярност на Дьо ла Рок и неговата формация предизвикват омразата на левите и либерални партии, както и зле прикритата завист на свързаните с нацистка Германия формации на френската крайна десница. След сблъсъците между полицията и няколко десетки хиляди членове на “Огнените кръстове” на 6 февруари 1934, започват открити атаки срещу Дьо ла Рок. Докато отляво го обвиняват, че “подготвя фашистки преврат”, прогерманските кръгове го нападат заради нежеланието му “да спре болшевизацията на страната”.

    Всъщност истинската цел на Дьо ла Рок е да сложи край на разделението между французите, водещо в крайна сметка до прогресивното отслабване съпротивителните сили на държавата. Той е твърдо убеден, че в този момент Франция (както впрочем и Европа) има два основни противника - болшевишка Русия и нацистка Германия и още в средата на 30-те предупреждава, че “тези два антинационални и антихриянски режима рано или късно ще се съюзят за да се стоварят върху нас”. Точно това става през 1939.

    Междувременно през 1936 властта в страната е поета от социалкомунистическия Народен фронт. В отговор през юни същата година полковник Дьо ла Рок създава на базата на “Огнените кръстове” Френската социална партия - политическа формация, силно наподобяваща онези, които след войната ще създаде генерал Дьо Гол. ФСП, която в края на 30-те има около три милиона привърженици, представлява уникална за времето си масова дясна католическа и национална политическа сила, разполагаща при това със социална програма, значително превъзхождаща онази на левицата. Ориентирайки се към парламентарните средства за борба Дьо ла Рок отхвърля всички опити на крайните монархисти около Морас и прогерманските кръгове начело с Дорио, Деа и Лавал да тласнат страната към гражданска война.

    Разгромът през 1940 е възприет от него като “позорна катастрофа, породена от разделението на нацията и предателството на комунистите”. Въпреки, че правителството на маршал Петен във Виши официално възприема лозунга на ФСП “Работа, Семейство, Отечество”, Дьо Ла Рок му отказва подкрепата си. Полковникът продължава да настоява, че дори и окупирана, Франция трябва да продължи съпротивата срещу германците. За разлика от Дьо Гол обаче, той не приема сътрудничеството с комунистите и през 1942, установявайки контакти с британските разузнавателни служби, започва да изгражда собствена съпротивителна мрежа - “Клан”, в която участват почти изключително хора от десницата. През 1943 заедно със 152 души от ръководството на ФСП (много от които са разстреляни) полковник Дьо ла Рок е арестуван от нацистите и изпратен в концентрационен лагер. Освободен с окончателно разбито здраве през 1945, той малко по-късно отново попада в затвора - този път по искане на комунистическия водач Морис Торез. Дьо ла Рок умира през 1946. Петнадесет години по-късно неговата памет най-после е очистена от клеветите, след като Шарл Дьо Гол връчва на наследниците му медал за участие в Съпротивата, отбелязвайки, че “съдбата бе твърде немилостива към един френски патриот, когото аз лично много обичах”. Новата книга на Жак Нобекур (българските читатели могат да я намерят в библиотеката на Френския културен институт в София) окончателно утвърждава почетното място на този “Дон Кихот на френския национализъм” в новата история на страната.

Главна страница | Съдържание на броя |  Връзки | Кои сме НИЕ? |