“Споровете за Пиночет рискуват да ни върнат обратно към миналото и отново да разединят нацията - заяви на свой ред сенаторът от консервативния Независим демократичен съюз Ернан Лараин - мисля, че по-добре е да гледаме напред към бъдещето”.

    Впрочем, бъдещето на Чили изглежда наистина добро, а заслуга за това несъмнено има и бившият диктатор. Вече 14 поредни години чилийската икономика демонстрира годишен ръст от около 7% - т.е. три пъти повече, отколкото е средния показател за континента. Именно икономическите успехи, а не толкова безусловната подкрепа на чилийската армия, отвориха вратите на Сената за Пиночет. От началото на 80-те години, когато неговото протеже Ернан Бучи започна реализацията на една изключително амбициозна и радикална икономическа реформа, до днес, когато страната се ръководи от християндемократа Едуардо Фрей, Чили следва на практика една и съща програма в областта на икономиката. Основаваща се на почти тоталната приватизация на големите предприятия (днес от близо 300 индустриални гиганта, само 30 са все още държавна собственост), създаване на добри условия за чуждестранните инвестиции, мерки за поощряване на дребния и среден частен бизнес и смазване на криминалната престъпност, тя превърна Чили в “южноамериканската Швейцария”. Днес износът продължава да нараства, също както и спестяванията, а възрастните хора получават най-високите пенсии в Латинска Америка благодарение на изцяло приватизираната пенсионна система. Дори и на фона на общия спад на инвестициите след азиатската финансова криза, Чили продължава да бъде “обетована земя” за външните инвеститори. Столичните предградия Лас Кондес и Провиденсия по нищо не отстъпват на най-луксозните райони в Лос Анжелес и Сан Франциско, докато в същото време чилийската средна класа е най-многобройната в Латинска Америка, като процента на принадлежащите към нея е много по-близък до този в Европа, отколкото в съседни страни като Аржентина или Бразилия.

    От края на 80-те години, когато успехът на “чилийския модел” стана очевиден, към него се насочиха и редица други държави, изживяващи тежка икономическа и политическа криза. Днес Ернан Бучи, заедно с другия автор на реформите в Чили Мануел Пинейра, са предпочитани и разбира се високо платени консултанти на правителствата в страни от различни континенти. След рухването на комунизма в Източна Европа, редица държави от региона като Русия и Полша например, заимстваха някои елементи от “чилийския икономически модел”, а водачът на новата руска десница генерал Александър Лебед открито изрази възхищението си от своя колега Пиночет.

    Напоследък все повече политици и в Латинска Америка се насочват към модела, създаден от чилийския генерал. На първо място сред тях е перуанският президент Алберто Фухимори, който преди няколко години не се поколеба да извърши безкръвен конституционен преврат, за да се справи с левия тероризъм и с икономическата катастрофа, поразила страната му, и оттогава управлява в типичен авторитарен стил, ползвайки се от подкрепата на армията (неслучайно сънародниците му го наградиха с прякора “Чиночет”).

    В Боливия, през август миналата година, президентското кресло зае бившият диктатор Уго Бансер, днес горещ поклонник на “свободния пазар”. Във Венецуела полковник Уго Чавес, ръководил неуспешния опит за преврат през 1992 г., е сред фаворитите за президентските избори, които ще се проведат през декември. Още през май пък, президент на Колумбия може да стане твърдолинейният консерватор и антикомунист генерал Харолд Бедоя, бивш командващ въоръжените сили. Нарастват и шансовете за триумфално завръщане в политиката на някогашния гватемалски диктатор генерал Риос Монт.

    И така в цяла Латинска Америка генералите се завръщат - този път по пътя на демократичните избори, но с намерение отново да  управляват с твърда ръка. Много специалисти са убедени, че всички те ще следват “чилийския път” в икономиката, просто защото той продължава да дава добри резултати.

    Що се отнася до бъдещата политическа кариера на генерал Пиночет, в качеството му на чилийски сенатор, нека все пак не забравяме, че той е на преклонна възраст. Назначението му обаче символизира успешния край на чилийския преход към демокрация, който за пореден път след постфранкистка Испания доказва, че сплотяването на нацията около нейните традиционни ценности, силната средна класа и правилната икономическа политика са необходими елементи за успеха на подобна трансформация. Малко вероятно е (въпреки неистовите напъни на крайната левица) чилийският политически елит да допусне срещу бившия диктатор да бъдат отправени официални обвинения, свързани с дейността му през 70-те години. “Аз призовавам нацията да приеме новата роля на генерал Пиночет в името на мира - заяви президентът Едуардо Фрей - това не е продиктувано от стремеж да заобиколим проблемите на миналото, а от осъзнатото нежелание да се окажем заложници на собствената си история”.

Главна страница | Съдържание на броя |  Връзки | Кои сме НИЕ? |