На първите парламентарни избори в Чехия през 1992 за Републиканската партия гласуваха 6% от избирателите, като огромната част от тях бяха млади хора. Какво всъщност ги привличаше в тази партия, която противниците й побързаха да обявят за “крайнодясна и националистическа”. Преди всичко ясно изразените социални моменти в нейната програма, предвиждащи провеждането на целенасочена протекционистка политика в подкрепа на чешкия национален капитал, осигуряването на достатъчно работни места (особено за младите) и изграждането на мощна мрежа за социална защита. В същото време републиканците предлагат сурови мерки за борба с криминалната и особено с организираната престъпност (в частност възстановяване на смъртното наказание за извършителите на тежки престъпления), смазване на наркотрафика и целенасочена работа за “оздравяване на националния дух”. В областта на външната политика Републиканската партия настоява за поддържането на напълно самостоятелна и независима линия, следваща единствено националните интереси. Опасявайки се, че членството в НАТО ще доведе до “безконтролното нарастване на германското икономическо и политическо влияние в Чехия”, Мирослав Сладек лансира идеята за превръщане на страната в неутрална държава, подобно на съседна Австрия.
Републиканската партия бе в основата на масовата
кампания, отхвърлящи всякакви отстъпки от страна на правителството в преговорите
с Германия за уреждане имуществените въпроси на изселените през 1945 судетски
немци. В нейния ход Сладек, който си позволи да отправи изключително остри
антигермански нападки, бе лишен от депутатския си имунитет и изправен пред
съда по обвинение в “насаждане на национална омраза”. Интересно е обаче,
че въпреки “антигерманските” си позиции, републиканците поддържат добри
връзки с немската националистическа десница и в частност с ръководената
от Шьонхубер Републиканска партия. Всъщност атаката срещу Сладек само повиши
неговата популярност в страната. На последните парламентарни избори през
1995 за чешката Републиканската партия гласуваха 11% от избирателите, което
й осигури десет депутатски места, както и значително представителство в
горната камара на Парламента - Сената (между другото партията се обяви
категорично за еднокамарен парламент, с оглед съкращаване на държавните
разходи). А преди няколко месеца републиканците едва не провалиха повторния
избор на Вацлав Хавел за президент на Чешката република.
| На първия тур Хавел неочаквано не можа да получи
необходимите му над 50% от гласовете на депутатите в Парламента. На второ
място в надпреварата излезе водачът на Републиканската партия Мирослав
Сладек - признание за изключителната активност на парламентарната й група,
водена от вицепрезидента на партията д-р Ян Вик. В отсъствието на своя
лидер републиканските депутати предложиха серия от радикални законопроекти
за укрепване на националната икономика, съкращаване на безработицата и
смазване на търговията с наркотици и организираната престъпност. Вик успя
да убеди редица депутати от други парламентарни фракции да подкрепят кандидатурата
на Сладек и така накара президента Хавел да изпита най-голямото политическо
унижение от 1989 г. насам. На втория кръг Хавел бе преизбран с мнозинство
от само един глас, при това след като бе наложено решение да не се даде
възможност на арестувания за антигерманските си изказвания Сладек да гласува.
По този повод чешкият Парламент стана свидетел на скандални реплики разменени
между съпругата на президента и парламентарния водач на Републиканската
партия Ян Вик.
През последните месеци депутатите на партията в Парламента, сред които наред с Вик, особено активен е Павел Майкснер, предложиха нова серия от проектозакони в социалната област и областта на националната сигурност. В същото време партията усилено се подготвя за предстоящите в Чехия извънредни парламентарни избори. Активизира се дейността на Републиканската младеж (в Прага тя се ръководи от Мартин Збела), както и на студентските организации, свързани с републиканците. Днес Републиканската партия се намира на важен етап в своето развитие. Изборите трябва да покажат дали тя ще бъде в състояние да излезе извън налагания й имидж на “екстремистка партия на протеста” и да докаже, че може да се развива като нормална дясна, консервативна и национално ориентирана политическа формация, способна не само да критикува, но и да участва реално в управлението на една от най-развитите икономически държави в Централна Европа. |
Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |