Развитието на техническия прогрес рязко задълбочи пропастта в жизненото равнище и начина на живот между различните части на света. Напоследък тази пропаст е особено очевидна на двата бряга на Средиземно море, където срещу богатата, социално обезпечена и в същото време “стерилна” (на една жена в страните от Европейския съюз се падат само по 1,5 деца) Западна Европа се изправя един свят с безнадеждно нарушено икономическо и политическо равновесие, в който на една жена се падат средно по 6 деца и в който гладът и войните са сурово ежедневие. Разликата в средния брутен национален продукт на страните от Европа и Африка е далеч по-голяма, отколкото между Северна и Южна Америка например.

    След 1989, когато рухнаха съществуващите прегради между източната и западната половина на европейския континент и Западът загуби предишния си интерес към Африка, европеизираният местен икономически, културен и политически елит, съставляващ и без това достатъчно тънка прослойка в традиционното африканско общество, изпадна в пълна безизходица, чувствайки се изолиран и предаден от своите покровители. Междувременно, докато в Европа като следствие от един процес, продължил близо две столетия, религията бе окончателно отделена от политиката и държавата, в повечето  страни от южното крайбрежие на Средиземно море напоследък се извършва истинска реислямизация на обществото, в което Коранът не само ръководи ежедневието, но претендира да контролира и политическата власт. Икономическите провали в тези държави само усилиха омразата на техните жители към “развратния Запад”, желаещ да “разруши устоите на традиционното мюсюлманско общество”. Никога в историята на човечеството не е съществувало такова очевидно неравенство като сегашното между държавите от двата бряга на Средиземно море. Според мнозина именно съвпадението на толкова много демографски, икономически, политически и културни различия е причината за натрупване в южното Средиземноморие на един миграционен потенциал, какъвто миналото не познава.
Докато в държавите от Южна Европа през последните двадесет и пет години раждаемостта е намаляла с близо 40%, в повечето африкански държави ритъмът на демографския ръст е достигнал невиждани размери (около 4% годишно!), така че само след тридесет години населението на Черния континент (където днес живеят над 650 милиона души) ще достигне фантастичната цифра милиард и шестотин милиона човека. Предвижданията сочат, че и през последвалите десетилетия, въпреки разпространението на СПИН-а, глада, болестите и непрекъснатите междуплеменни войни, това население ще продължи да нараства. За да бъде намерена работа за всички тези хора, африканските държави би трябвало в продължение на един изключително дълъг период да демонстрират годишен икономически ръст от 10%, което, разбира се, е утопия. Нещо повече, след като западните инвестиции през последните години се насочиха предимно към страните от бившия Източен блок, Югът на практика бе оставен сам да се справя с невероятно тежките си проблеми и една от последиците от това, според редица специалисти, е, че Черна Африка е на път да се превърне в най-голямата зона на политическа нестабилност в света още през 2000-та година.

    Очевидно емиграцията към Северното Средиземноморие се превръща в спасителен изход за десетки милиони хора, а заедно с това идва и краят на спокойствието за Стария континент. Докато доскоро имигрантският поток бе ориентиран предимно към определени държави (алжирците - към Франция, тунизийците - към Италия, мароканците - към Испания, египтяните - към Англия, а турците - към Германия), днес той залива вече цяла Европа. “Още през 2005 година във Франция ще живеят най-малко осем милиона араби” - смята президентът на Института за арабския свят в Париж Едгар Писани.

    Подобна перспектива обаче тревожи не само французите, но и страни като Великобритания, Португалия, Белгия и дори Швеция (където при население от осем милиона души вече има над един милион чуждестранни имигранти). Подписвайки преди четири години така наречената Женевска конвенция (предвиждаща право на “убежище” само на преследваните по политически, религиозни или етнически причини, но не и за икономическите имигранти), западноевропейските държави се опитват да попречат на очертаващото се ново Велико преселение на народите, което поради факта, че повечето имигранти са мюсюлмани, застрашава самите устои на европейската цивилизация. Мнозина специалисти-демографи мрачно предсказват, че най-късно през 2025 година, когато броят на младите хора между петнадесет и двадесет и пет години в Африка ще бъде шест (!) пъти по-голям от този на техните връстници в Европа, ще бъде изтрита и последната граница и Старият континент ще бъде окончателно залят от огромна вълна от имигранти, чието съзнание, традиции и мироглед правят изключително трудна, ако не и невъзможна тяхната интеграция в европейското общество. Не е ясно как французите, които от доста години безуспешно се опитват да върнат обратно в родината им половин милион бежанци от Магреб, или пък германците, които срещат същите проблеми с турските имигранти, ще могат да се справят с нея. Много вероятно е обаче страни като България например, да променят коренно и безвъзвратно своята демографска характеристика след едно подобно нашествие.
 

Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |