Известни са възгледите на определен брой философи, които мислят пространството като вместилище на неща. Предтечите на появата на нова и силна либерална партия изглежда са техни следовници. Очевидно според тях политическото пространство също е вместилище, както например един кошер - и то не какъв да е, а с тенденцията чрез метафизично преобразуване да се осъществи като Парламент. Когато възприемаме пространството така, можем да си го представим първоначално празно и мислено да го разделим на части - килийки. Тъй като те са безбройно много, за текущи нужди можем да си позволим да се ограничим най-общо до ляво, дясно и център. Тези части от пространството - килийки, така или иначе си съществуват; те са вместилища, следователно някой трябва да се помещава в тях. СДС е “окупирал” дясната част със своя уклон към християндемократическите ценности (работата става сериозна - намесва се и моралната философия); БСП не се разбира къде е точно, но все пак е някъде вляво. Евролевицата очевидно е левица, ама не съвсем. Центърът е свободен, защото либералната идея не е достатъчно позната у нас, следователно има почва за появата на либерална и много центристка партия. Логиката на последното е особено зашеметяваща.

    Всички тези съждения, в комбинация с тясната им връзка с прозренията как ДПС изоставя етническия си облик, за да се превърне в либерална формация, са несъстоятелни. Политическото пространство не е кошер. С определен брой килийки, всяка от които трябва да се заеме от най-подходящата формация. (Между другото, привържениците на това разбиране за политическото пространство твърде удобно за тях забравят за наличието на екстремистките килийки, които също по тяхната логика би трябвало да е необходимо да се запълнят). Нещо повече - не може да се говори за политическо пространство по принцип. Политическото пространство е по-скоро съвкупност от съществуващите в дадена страна политически организации и системата от отношения и връзки между тях, съществуващи на основа на политическите традиции, от една страна, и на особеностите на съвременния политически живот, от друга. Тоест, партиите определят пространството, а не обратно. Затова не може да се говори за необходимост и дори за обоснованост на създаването на формации с определена насоченост, просто защото такива до момента няма.

    А истинска, сериозна либерална партия, за която да може да се каже, че е “в центъра”, у нас наистина няма. (Всички са съгласни, че да се слага такъв етикет на ОНС си е чиста перверзия). И скоро няма да има. Електоралната аритметика, че хората щели да се разочароват от СДС, ама нямало да гласуват за БСП и затова щели да се насочат към несъществуващия център може поради стечение на обстоятелствата да се окаже вярна с няколко процента, но е несъстоятелна. Защото разочарованието просто кара хората да си останат вкъщи в изборния ден. Почва за либералните идеи в оригиналния им западноевропейски вид, както се пропагандират от претендентите за “центъра”, у нас  просто няма. Те са възникнали в други условия и нациите, където са придобили влияние са вървяли по съвсем различни пътища. Българският индивидуализъм е различен.

    Другият вариант - цялата шумотевица да е чисто и просто рекламна кампания за евентуалното ново превъплъщение на Ахмед Доган, не я прави по-обоснована. Както и да се преименува ДПС, то никога няма да може да се превърне в нещо различно. ДПС е и ще си остане етническа партия и нищо не би могло да му спечели в значителна степен различен от етническия вот. Това става още по-ясно, като се вземе предвид развитието на ситуацията в Кърджали. Хората, които евентуално изповядват някакви близки до либералните идеи, са сред електората на СДС. И тук е мястото да се направи опит за разсейването на една друга заблуда - митът за СДС като дясна партия. Така наречените християндемократически ценности са друг механично привнесен в България термин. Декларирането, че СДС ги изповядва изобщо не може да означава, че СДС е дясна партия. Политиката, която води СДС много повече би могла да се нарече либерална и центристка, отколкото псевдоформациите, които искат да се кичат с този етикет.

    Опитите за балансиране между световните финансови институции, социалната политика и евентуално истинските икономически реформи, необходими на страната, не съставляват дясна политика и рискът да доведат до провал е прекалено голям. И ако говорим за необходимост от появата на нещо различно на политическата сцена, то е по-скоро на формация, готова да води истинска дясна политика. Но аргументът тук е не, че такава няма и затова трябва да си направим, а че дясната икономическа политика ще осигури по-добро бъдеще на страната.

    В края на краищата, хората искат европейско равнище на живот, а не европейска палитра от абсолютно чужди за тях идеи; качеството на меда за тях е по-важно от цвета на кошера.

Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |