През последните осем години бяха официално регистрирани откровено сепаратистки формации, както и политически организации (принадлежащи към крайната неокомунистическа левица), пропагандиращи разпалването на класова омраза и допускащи въоръжената борба като средство за овладяване на властта. В същото време продължават да развиват активна дейност официално нерегистрирани политически организации, или пък такива, които дори не крият, че се финансират от чужбина. В Народното събрание влязоха партии, изразяващи не интересите на една или друга група от населението, а тези на съмнителни икономически групировки и намиращи се изцяло на тяхна издръжка - като Българският бизнес блок и част от депутатите на ОНС например. Естествено е, че подобна ситуация в политическия ни живот, породена до голяма степен и от хроничните дефекти на “българския преход” в икономиката, сама по себе си е предпоставка за развихряне на корупция, да не говорим, че води до тотално разочарование на избирателите от цялата ни така наречена “политическа класа”. Промените настъпили в обществото след паметните събития в началото на 1997, изискват и адекватни корекции в схемата, по която функционират политическите организации у нас. В това отношение вече се очертаха два коренно различни подхода. Единият се олицетворява от предложения от Евролевицата проектозакон за политическите партии. Неговото основно изискване - наличие на десет хиляди члена за регистрацията на една партия, очевидно цели да остави на българската политическа сцена не повече от 2-3 големи политически формации. Това обаче, както и неизясненият напълно проблем за тяхното финансиране, поставя ред въпросителни. Практиката показва, че американската политическа схема, основаваща се на съперничеството между две големи партии, не е особено подходяща за една европейска държава. Тя не отговаря и на българската политическа традиция от периода 1878-1944. Най-тревожното е, че подобно узаконяване монополното положение на два политически мастодонта, наред със сегашната икономическата ситуация, създава реални условия за формирането на откровено олигархична икономическа и политическа система, твърде близка до онази в редица страни от Латинска Америка през 50 и 70-те години, която вместо да съдейства за интеграцията ни в обединена Европа, на практика ще ни отдалечи от нея. Необходимо е да се търси друг път и той е очертан в проектозакона за политическите партии, внесен в Народното събрание в края на април от депутатите на ВМРО Красимир Каракачанов и Анатолий Величков.

    Два принципни момента в него - изискването за минимум 500 члена и това за регистрирането на партията от Министерството на правосъдието, целят от една страна да пресекат досегашната практика да се регистрират партии фантоми, или такива с откровено екстремистка и антинационална насоченост, а от друга - да осигурят изконното право на българския гражданин на политическа дейност и адекватен обществен контрол върху партиите и политиците. В законопроекта изрично се подчертава необходимостта политическата дейност да бъде съобразена с националните цели, както и ограничаване възможността в политическия ни елит да проникват екстремистки настроени лица, или просто хора с изявени престъпни наклонности.

    Ключово е и предложението за финансирането на политическите партии от страна на държавата, което е съобразено с реалната тежест на партията и конкретната политическа дейност, извършвана от нея. Изричната забрана за финансиране на партиите от игрални домове и казина, както и от чужбина, цели да сложи край на една порочна практика, довела до тоталното корумпиране на значителна част от сегашната ни политическа класа и да ограничи опасния процес на срастване на политическата власт с организираната престъпност, придобил кошмарни размери по времето на Беров и Виденов.

    Проектозаконът на ВМРО предвижда максимална прозрачност и ясен регламент за всяка една партия - участник в политическия процес. Той освен това е в пълно съответствие с изискванията на Съвета на Европа, особено що се отнася до разпоредбите на Програмата за борба с корупцията. Приемането му от Народното събрание, ще бъде важна стъпка в изграждането на новия политически облик на българската национална държава. Държава, в която ще управлява не олигархията, а нацията и чийто гръбнак ще се формира от средната класа. Не е случайно, че негови вносители са именно депутатите на ВМРО - организацията подкрепяща и подкрепяна от дребния и среден частен бизнес, от квалифицираните държавни служители, и разбира се от младите хора. Организацията олицетворяваща новото българско национално движение.

Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |