ПРОКЪЛНАТИЯТ ПОЕТ НА АМЕРИКА
Един от най-големите американски поети на ХХ век Езра Паунд 
се опитва да открие в традиционализма противоотрова срещу 
загниването на съвременното консумативно общество
Борис ДИМИТРОВ
 
    В средата на 70-те години италианският княз Джованичи и крайнодесният чилийски политик Серано поставят в малко селце на испанската провинция Сория паметник на американския поет Езра Паунд. Макар че и днес малцина от тукашните жители знаят кой точно е Паунд, камъкът с издълбани върху него стихове отдавна се е превърнал в място за поклонение на почитателите му от целия свят.
Езра Паунд е роден в Айдахо през 1885 г. Завършва Пенсилванския университет и като негов стипендиант в началото на века пристига в Европа. Подготвяйки докторската си дисертация, посветена на творчеството на Лопе де Вега, Паунд посещава Испания и Великобритания, където попада под влиянието на “имажинизма” - модно по онова време литературно течение, стремящо се към връщане на чистите класически форми в съвременната поезия. Чрез него младият американец открива огромното значение на традицията за развитието на европейската и световната култура. Първите му стихове карат критиците да го определят като идеен последовател на големите американски поети Уолт Уитмън и Хенри Джеймс. Той самият пък се смята по-скоро за продължител на традицията на средновековните европейски трубадури. Вярвайки, че Британската империя най-добре е съхранила духа на старата европейска традиция, през 1908 Паунд се преселва в Лондон. Реалността обаче се оказва различна от неговите очаквания. Английската аристокрация вече е възприела ценностите на новата господстваща класа - промишлената и търговска буржоазия, и отдава все по-малко значение на традициите, чийто носител е била през столетията. Все пак точно по онова време Паунд се среща в Лондон с големия ирландски поет Уйлям Бътлър Йейтс (носител на Нобелова награда за 1926), духовен водач на “келтското възраждане”, а малко по-късно и един от създателите на Свободната ирландска държава. Проникновен познавач на древния ирландски епос, възродил от миналото почти забравения гейлски (келтски) език, Йейтс оказва огромно влияние върху младия американец, който е негов секретар през 1913-1916. Още преди Първата световна война Паунд става изключително популярен във Великобритания, където оценяват високо органичното съчетаване техниката на средновековните поети с прийомите на модернизма в стиховете му, определяйки го като “един от тези, които промениха лика на съвременната англоезична поезия”. Особено популярна става неговата книга “Духът на романските литератури” излязла от печат през 1910.

    Избухването на войната през 1914 изиграва ключова роля в идейното му развитие. Паунд е потресен от “европейското клане”, и това го подтиква да потърси истинските причини за четиригодишната гражданска война, разтърсила Стария континент. По онова време той е под силното влияние на конфуцианската философия, която както е известно разглежда поезията и икономиката като двете области, изискващи най-голяма духовна активност от човека. Езра Паунд търси и открива причините за Първата световна война в интересите на вече оформилия се транснационален финансов капитал, този “рушител на традицията и на националните ценности”, който желае да наложи господството си над планетата, налагайки като универсален моделът на духовно упадъчното консумативно общество. За най-голямо зло на съвременната икономика Паунд определя лихварството, отбелязвайки че то е “модерен вариант на робовладелската система”. Според него строгата монетарна политика е жизнено необходима както за обезпечаване свободата на нацията (държавата) така и на отделния индивид. Обявявайки се против безконтролната власт на лихварите-финансисти, военните спекуланти и борсовите играчи, Паунд открива ред положителни страни в осъществяваната през 20-те години от режима на Мусолини в Италия икономическа реформа, която според него следва истинските идеи на  “бащите-основатели” на Америка Томас Джеферсън и Джон Адамс. В тогавашна Италия, която по време на войната е станала жертва на “манипулациите на големите финансисти и международните оръжейни концерни”, той вижда възраждане на “имперския дух на Европа” и на средновековната традиция, потиснати от идеите на Просвещението и Френската революция. През 20-те години Паунд живее в Париж, където под влияние на неговото творчество и идеи са хора като Т. С. Елиът, Ърнст Хемингуей и Хенри Милър. В 1919 той пише първите стихове от придобилия световна известност огромен цикъл “Кантос” (Песни), който ще завърши окончателно чак през 1969. Много критици сравняват “Кантос” с Омировия епос и “Божествена комедия” на Данте. В него, по наистина неповторим начин, Паунд успява да съчетае сложни метафори, религиозни и философски идеи. Там се преплитат митът и историята, присъстват древни герои и съвременни политици. Убеден традиционалист и привърженик на идеята за “органичната държава”, лансирана от Юлиус Евола и Рене Женон, Паунд внимателно следи преобразуванията, извършвани от Мусолини в Италия. В своята книга “Джеферсън и Мусолини” той открива много общи неща между икономическите и политически възгледи на двамата държавници. Разбира се, симпатиите към Мусолини, не му пречат да изрази открито и мнението си за редица недостатъци на установения от него режим. Истински кумири на поета обаче си остават големите американски политици Адамс, Вашингтон, Джеферсън и Линкълн. Обръщайки се към техните идеи, Паунд с възмущение отбелязва, че “днес един ограничен кръг от хора, които контролират финансите, образованието и медиите, са си присвоили правата на обикновените американски граждани и безсрамно злоупотребяват с тях”.

    През 30-те години Езра Паунд окончателно се установява в Италия, приемайки я за своя втора родина. Той естествено изпитва силно безспокойство от очертаващата се нова война и се опитва да използва влиянието си за да предотврати влизането на Съединените щати в нея. През 1939 се връща в родината си, но всичките му усилия в тази посока остават напразни. Затова от януари 1941 започват обръщенията на Паунд излъчвани по Радио Рим в специалната рубрика “Часът на Америка”. В тях той призовава съотечествениците си да се противопоставят на “участието ни в една война, интерес от която ще има само олигархията”. “В този момент американските банки са по-опасни за нашата свобода, отколкото която и да е неприятелска армия” - заявява в едно от предаванията Паунд. За разлика от много други американци, живеещи в Италия, той категорично отказва да приеме италианско поданство, макар че това би го спасило от обвинението в измяна, предявено му от американското правителство след влизането на САЩ във войната в края на 1941. Последното участие на Паунд в “Часа на Америка” е през юли 1943. През 1945 той е арестуван от италианските партизани в Пиза и веднага е предаден на американската окупационна армия. В продължение на няколко месеца поетът е затворен в метална клетка, заедно с още десетина човека, осъдени на смърт за различни престъпления. Все пак, поради голямата му популярност, американското правителство не се решава да започне процес срещу него. Вместо това Паунд е върнат в Съединените щати, където трима назначени от държавата психолози го обявяват за луд и го изпращат в психиатричната клиника “Сейнт Елизабет”. Там той е принуден да прекара следващите 13 години. Изпитанията обаче не го сломяват. Написаните от него в клетката на смъртниците в Пиза стихове, през 1947 получават престижната награда Болинген. Междувременно много известни американски интелектуалци открито заявяват, че Езра Паунд е политически затворник и искат незабавното му освобождение. През 1958 Арчибалд Маклиш и Т. С. Елиът най-после постигат това. Запитан при излизането си от клиниката какво би искал днес, Паунд кратко отговаря - “почтено управление и честни управници за тази велика страна”.

    Написаните през последните години от живота му стихове, бележат нов етап от неговото творчество, в което Паунд успява да постигне наистина уникално съчетание на европейската поетична и философско традиция с традицията на Изтока. Влиянието му върху Алън Гинсбърг и “битническото поколение” в американската поезия през този период е несъмнено. В края на живота си Езра Паунд отново заминава за Италия. Умира през 1972 във Венеция. За своите съотечественици, както и за почитателите си в Европа той си остава “ненадминатия трубадур на ХХ век”, романтичен “търсач на вечните истини”, традиционалист и непримирим противник както на тоталитарния марксизъм, така и на антихуманния краен либерализъм и заслужено се счита за едно от големите имена на новата дясна култура.
 

Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |