Вляво от центъра на българското политическо пространство става нещо, което заслужава внимание най-малко по две причини. Първата е, че доскоро управлявалите ни “деца на левицата” очевидно се прегрупират и отново се гласят да поемат властта в опустошената от тях страна, а втората, че се опитват да ни наложат политически модел, характерен доскоро за страни като Италия с нейната постоянна правителствена (и политическа) нестабилност.
Подобно на Италия, където преди няколко години бе формиран левоцентристки блок, събрал реформираните бивши комунисти с остатъците от социалдемократическата и християндемократическата партия, у нас също се правят опити за създаването на коалиция между БСП, Евролевицата, либералите и дори част от Народния съюз. По пътя към нея Томов вече се съюзи с Доган и формиращият се около ДПС “либерален блок” ръководен от д-р Желев. Предстои присъединяването на партиите на д-р Дертлиев и на Кръстьо Петков, така че да бъде постигнат поне някакъв баланс със социалистическия “мастодонт”, ръководен от реформатора Първанов. Александър Томов дори не крие желанието си да поведе хорото, а Първанов поне на първо време изглежда не възнамерява да му пречи, съзнавайки, че неговият час още не е настъпил. И двамата обаче разчитат, че до появата на първите признаци за икономическа стабилизация правителството ще е изчерпило голяма част от сегашния си кредит на доверие и избирателите ще са готови да гласуват за една по-ясно изразена социална политика. Разбира се, доколко подготвяната лявоцентристка коалиция ще провежда такава политика, е съвсем друг въпрос. Разчита се обаче и на нещо друго. На подкрепата на сега управляващите в Русия кръгове, както и на определени среди в Съединените щати и Западна Европа, които също са заинтересовани от налагането на италианския политически модел у нас.
Както преди сто години, когато след свалянето на Стамболов, на власт идва правителството на Константин Стоилов, а след него и това на вярната до глупост на Русия (или просто купена от нея) Прогресивно-либерална партия, днес официална Москва се готви да застане зад формиращият се либерално-социалистически блок.
В разиграващата се в лявото пространство комбинация, на многобройните комунистически партии е отредена ролята да формират новата българска крайна левица, привличайки разочарованите от БСП “бетонни глави” и опитвайки се самостоятелно да си извоюват представителство в Парламента (макар и чисто символично). Неслучайно Минчо Минчев от “Марксистка платформа” и Александър Паунов от БЕКП, по време на участието си в провелата се наскоро среща на няколко десетки компартии в Гърция, отчаяно търсеха средства за създаването на такава лява формация у нас. Търсеха ги в страна и от кръгове, на които руската външна политика залага вече няколко десетилетия.
Случилото се на конгреса на БСП в началото на май
беше ясен индикатор за това, накъде се насочва левицата в България. То
бе не просто резултат на вътрешнопартийни боричкания, а преди всичко на
сложна политическа игра за контрол върху Балканите и в частност върху такава
ключова за региона страна като България. Първанов удържа важна победа,
при това над противници далеч по-опитни от него в апаратните битки. Причината
бе, че навреме и достатъчно ясно осъзна необходимостта от радикална трансформация
и преориентация на ръководената от него партия като единствен начин тя
да запази реално влияние в българския политически живот. Победата му обаче,
може да се окаже временна. В Социалистическата партия са все още силни
позициите на бившия премиер Виденов и неговото обкръжение, където особено
активен напоследък е Красимир Премянов. След като се отказаха да разцепят
още по време на конгреса БСП, създавайки нова партия под името БСП “Димитър
Благоев”, сега Премянов и Виденов усилено подготвят извънреден форум на
столетницата, на който използвайки като аргумент контактите на сегашното
ръководство с “изменника” Томов и “турско-либералната” коалиция, както
и очакваното поражение на левицата на общинските избори, се надяват да
постигнат реванш. Така, докато Виденов подготвя почвата за партийния преврат
в България, Премянов твърде често отскача до Москва, където освен че се
опитва да натопи колегата си Първанов като “американски агент”, затвърждава
контактите с антиправителствените кръгове в Русия и търси финансова подкрепа
от тях. Става въпрос за най-екстремистки настроените среди в лагера на
Генадий Зюганов, остатъци от бившите съветски силови структури забъркани
в опитите за комунистически преврат през 1991 и 1993, просръбски настроени
панслависти (включително в руското Външно министерство) и др. Точно тези
кръгове, заедно с югославските тайни служби, вече години наред пряко финансират
и представителите на българския “обслужващ национализъм” и техните печатни
издания, които напоследък отново са подели до болка познатия лозунг за
“защита на братския сръбски народ от агресорите”, който на времето успя
да събере на една трибуна одиозни фигури като Георги Гелеменов, Румен Воденичаров
и Владимир Спасов.
Напъните на кръговете около Виденов и Премянов за формирането у нас
на български вариант на руския Народнопатриотичен фронт, базиращ се на
странна идейна смес от откровен болшевизъм, креслив псевдонационализъм
и зле прикрит антисемитизъм, засега не носят резултат, главно поради тоталната
маргинализация на родните “леви националисти”, повечето от които са с твърде
дискредитиращо ги политическо минало. Това е още една от причините да се
подготвя поредния опит за овладяване ръководството на Социалистическата
партия.
Онова, което става напоследък в България показва
поне две неща:
- че в стратегическите центрове на Русия добре познават
историята ни и се стремят да използват това, залагайки все по-малко на
политическото си влияние у нас и все повече на икономическото. Пример за
успешно провеждане на подобна стратегия са стъпилите с единия крак в НАТО
и ЕС Полша и Унгария, в които руското икономическо (включително по мафиотска
линия) влияние продължава да нараства;
- че министър-председателят Костов засега демонстрира
качества на добър политик, опитвайки се да избегне грешките на Стефан Стамболов
и да използва опита на друг свой предшественик отпреди век - Константин
Стоилов;
Премиерът обаче трябва да е наясно, че веднъж формирана широката лявоцентристката коалиция (особено предвид подкрепата оказвана и отвън) може да се окаже в състояние да използва дори икономическите постижения на собственото му правителство за да го измести от властта. Така както в Италия Силвио Берлускони трябваше да подаде оставка, въпреки че само за шест месеца успя да вдигне местната икономика на крака. За да може реално да се противопостави на подобно развитие на нещата и у нас, СДС се нуждае от съюз с достатъчно силна консервативна и националноотговорна политическа формация, условията за възникването на която са вече налице. Защото в противен случай на България се готви бъдеще на бананова държава от Третия свят, управлявана от мафията и контролирана от една или друга велика сила. Ако обаче подобен преход бъде наложен на държава като нашата с модел на развитие и цивилизационна култура, принадлежащи доскоро ако не към Първия, то поне към Втория свят, това би я унищожило.
Нещо, което не бива да допуснем.
Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |