Какви според Вас са различията, ако има такива, между национализма и патриотизма?

    - Напоследък терминът “патриотизъм” усилено се използва, изкуствено противопоставяйки се на “национализма”, от някои антинационално настроени кръгове, опитващи се по този начин да не изглеждат чак дотам отявлени врагове на нацията и държавата в очите на обществото. Все пак, би могло да се приеме, че национализмът е по-скоро обществено движение, докато патриотизмът е в по-голяма степен състояние на ума. Онова, от което се нуждае Британия днес, е повече патриотизъм и национализъм, изразяващи се не само в подкрепата за нашата собствена нация, но и за останалите демократични нации на планетата.

 Съществува ли предубеждение срещу национализма в съвременната социология?

    - В това отношение британската социология постигна известен напредък през последните двадесет години, благодарение приноса на такива известни учени като Кенет Миноги, Антъни Смит и Ели Кедъри, но все още има определено неразбиране за същността на национализма. В социологическото мислене доминира от една страна либералният интернационализъм, който още в годините след Първата световна война и създаването на Обществото на народите започна да лансира идеите за “нов световен ред”, а от друга социализмът, независимо дали в марксистката или в немарксистката му форма. Британците са стара и горда нация, точно затова британският национализъм е любима мишена за представителите на споменатите течения в социологията. Още повече, че феноменът Хитлер и немският национал-социализъм станаха причина дълги години след края на Втората световна война малко да се говори за същността на нациите или пък за положителните елементи на национализма. В края на краищата обаче, дори и най-голямата злоупотреба с една идея, не може с нищо да намали нейната значимост.

    Може ли националната държава да оцелее в ерата на Интернет, глобализма и масовите миграции?

    - Мисля, че се допуска фундаментална грешка, когато се борави с всички тези термини и явления. Националната държава въобще не е нещо застинало и ограничено, някаква затворена крепост- точно обратното. Националната държава се появява в световната история, именно през епохата, когато хората започват да откриват света и огромната пъстрота на народите, населяващи планетата. Народите създават и защитават своята национална държава в условията на нарастваща мобилност. Така че нациите са силно зависими от мобилността и от комуникациите, те са необходими за съхраняването на собствената им автономия и идентичност. В известен смисъл националните държави са продукт на търговията. Така че въобще не виждам защо вълнуващите постижения, на които сме свидетели напоследък в областта на телекомуникациите, трябва да водят до намаляване възможностите или значението на националните държави.

    Що се отнася до  масовите миграции, зависи какво разбирате под “масови”. Някога монголските орди са били в състояние за изтрият от лицето на земята малките народи изпречили се на пътя им, но същността на имигрантския поток, който днес залива Европа, е нещо различно от “масовата миграция”. Масова миграция, в истинския смисъл на думата, може да се очаква според мен в близко бъдеще и тя със сигурност ще има крайно опасни последици, ако в Северна Африка победят ислямските фундаменталисти и към бедността в региона се прибави и тяхната тирания. Тогава можем да станем свидетели на това как милиони северноафриканци се насочват към Европа, без да изключваме и нов поток на имигранти от Балканите и Източна Европа, породен от възможен икономически или политически колапс там. Разбира се, бихме могли да се опитаме да спрем този поток с военни средства. Потокът мексикански имигранти в САЩ например, може да се квалифицира като масова миграция, но поради това, че американска икономика е достатъчно гъвкава и бързо се адаптира към промените, засега успешно го абсорбира, американизирайки многобройните преселници. За Европа обаче това е много по-труден проблем, защото гъстотата на населението е значително по-голяма от тази в САЩ. Тоест има значително по-малко пространство, а и икономиката на европейските държави не притежава еластичността на американската.

    В същото време аз съвсем не съм сигурен, че нашият политически елит сериозно се замисля за последиците от масовата имиграция и начините за предотвратяването на подобно нашествие. Това е много опасно - представете си, че някакви хора, независимо дали става въпрос за терористи, криминални престъпници или просто имигранти, се настанят в хола ви и обявят, че от днес ще живеят там. Как ще постъпите - ще ги изхвърлите, разбира се.

    Какво е мнението Ви за опасността от нашествието на “холивудската” масова култура за националната идентичност на европейските народи?

    - Аз се отнасям много скептично към антиамериканските лозунги, просто защото те твърде дълго бяха експлоатирани от социалистическата левица. Самата Америка, според мен, е в състояние да се справи с вредните последици от налагането на “холивудския” модел на масовата култура. Това обаче не се отнася за малките европейски държави, където тази псевдокултура е в състояние да нанесе огромна вреда, атакувайки семейните ценности и пропагандирайки насилието, алчността и хомосексуализма. В този смисъл масовата култура по “холивудски образец” несъмнено застрашава националната идентичност на европейците.

    Вие сте известен като възторжен почитател на Маргарет Тачър. Кое определяте като най-голямото нейно постижение, и какво тя не успя да направи?

    - Най-много съжалявам за това, че “ерата Тачър” приключи прекалено рано, благодарение на собственото ни малодушие и машинациите на някои “откровено проевропейски” настроени кръгове. Маргарет Тачър можеше да направи още много за нацията, но и онова, което направи за Британия, е изключително. Най-голямото й постижение бе, че успя да спре упадъка на държавата. В края на 70-те ние, повече или по-малко, вече се бяхме предали. Тя спря свличането ни надолу и ни поведе напред, внушавайки ни самочувствие и национална гордост. Нещо, от което отчаяно се нуждаехме.

Главна страница | Съдържание на броя | Връзки | Кои сме НИЕ? |