За съвременният читател Димитър Талев е известен автор на исторически романи - трилогията "Самуил", "Паисий Хилендарски", "Кипровец въстана" и най-вече прочутата поредица, посветена на борбите за освобождение на Македония. Тези книги са написани след 9.IX.1944 в наистина драматичен период от живота на писателя, когато той е арестуван, затварян в концлагери, изселван в Луковит, а после - непрестанно следен и разработван от Държавна сигурност, дори и вече неизлечимо болен. Малцина обаче знаят за

От творческия и обществен живот на Талев - този между 1920 и 1944. Липсват анализи за емблематичната му творба "На завой", цикъла "Усилни години", или биографията на Гоце Делчев и историята на град Прилеп, написани тъкмо по онова време. Все още неизвестна част от книжовното му дело си остава и неговата блестяща публицистика. Макар че именно публицистичното творчество на Талев най-пряко и силно кореспондира със съвременността. Все още малко се говори, че писателят е бил активен общественик, виден деец на ВМРО, че е сред редакторите на вестник "Македония", а след убийството на главния редактор Симеон Евтимов на 28.12.1932 го замества на този ветровит и рисков пост. След забраната на ВМРО през 1934 и спирането на "Македония", Талев продължава журналистическата си дейност във в-к "Зора", стопанисван от друг активен радетел за българската кауза в Македония - Данаил Крапчев. На страниците на тези две издания са публикувани стотици статии, коментари и есета, носещи подписа и творческия почерк на Димитър Талев. В продължение на 45 години, до 1989, а и през десетте години на "демокрация" това огромно наследство, нито е събирано, нито пък коментирано или издавано.

Всъщност, макар и създадена преди повече от 60-70 години, публицистиката на Талев е изключително актуална и съзвучна с проблемите на днешното българско общество. Причините са няколко.

На първо място е обстоятелството, че писателят вдъхновено и всеотдайно е посветил живота и таланта си на неугасналия национален идеал и своята мечта - освобождението и обединението на нацията в границите на Отечеството. Идеал, облъчил и въодушевил цяла епоха в историческото битие на България. И не по стечение на обстоятелствата Димитър Талев става "говорител" и "морален стожер" на този съдбовен идеал тъкмо тогава, когато за пореден път рухват усилията и надеждите за българското обединение, а пътят н анацията се измества в друго, по-ниско, русло на битието - това на безкрайната и унизителна "битка за оцеляване". Превръщайки се по този начин в едни от кохортата на големите романтици на българската история.

Естествено, е словото. Чрез него Талев продължава традициите на родната публицистика, водеща началото си от Паисий, Неофит Бозвели, Раковски, Каравелов, Петко Славейков и Ботев. Статиите и есетата му с аестествено продължение на техните идеи в друга епоха - тези между двете световни войни. Те формират нравствения антипод на еснавската прагматичност и обществената апатия, на егоистичното самодоволство и политикантските спекулации с покрусеното национално чувство. Целта на Талевата публицистика е да поддържа жива съвестта на българите в метрополията, съхранявайки солидарността им със съдбата и страданията на техните братя в завладените от съседите исконни български земи. Заглавията на неговите статии са лаконични и изразителни, максимално сгъстени, запомнящи се фрази, акумулирали върховите градуси на публицистичната му енергия и водещата идея ("Тежък камък", "Дяволска игра", "Народ и цар", "Тоя път - ние", "Целокупна България и себелюбците" и пр.). Пламенното слово на Талев непрестанно поддържа в съзнанието на обществото страдалческия образ на Македония, клеймейки с истински ботевски гняв и непримиримост потисниците на българщината в заграбените земи. При това писателят се изявява и като проницателен политик и умел анализатор, наблюдаващ и вещо коментиращ събитията, свързани с Балканския въпрос и международната политика. Остър изобличител на асимилаторската политика и тиранията на съседите ни спрямо попадналото под тяхна власт българско население, Талев демонстрира изключителна непримиримост към търсенето на политически компромис в тази област, изобличавайки всеки опит за задкулисни игри и машинации със съдбата на "външните българи". В такива моменти езикът му става рязък и безпощаден, интонацията - сурова и укорителна, без значение дали става въпрос за цар и правителство, или за чужди политици и дипломати. Възторжен поклонник на Паисий и Ботев, на Гоце Делчев и Мара Бунева (на тях е посветено блестящото му есе "Свобода или смърт"), той е безпощаден към нечистите съвести, користолюбците и демагогстващите космополити, готови да предадат и продадат душата на народа си и достойнството на Отечеството заради облагите на властта. "Жадната за облаги сволоч", тъй силно ненавиждана от Алеко, намира нов яростен и непримирим отрицател в лицето на друг достоен българин - Димитър Талев.

Безпощадно ясно назовал тъмните страни на националния характер и народопсихология и тъкмо оттук, между другото, тръгва и връзката му с днешния ден. Статиите му с апроникновен анализ на българската душевност и в същото време, блестящ вертикален, исторически срез в битието на нацията. Изреченото от него не е подвластно на времето или мястото, защото този сладкодумен сърцевед притежава проницателен поглед и рядка провидческа дарба, обясняващи и изострения му усет за нещата от реалния живот и политическата практика. Колко актуално например звучат разсъжденията му в статията "Тежкият камък" (Македония, 1934), където изрича най-горчива присъда за ролята и същността на българските политически партии: "Хищници са връхлетели върху снагата на България и всред тъмния гмеж на тая стръвна паплач загива стъпкано всичко по-здраво, бива задушавано всяко добро начинание. Българската политическа партия отдавна е престанала да бъде творческа сила - днес тя е спекулантско грабителско сдружение за сметка на държавата и народа". Прочее, разстоянието от тогавашните приятелски и роднински "кръгове" действително с еоказва твърде малко.

Прицелвайки се в бацила на общественото разложение, в статията си "Ние сме болни", Талев прозира началото на една трайна негативна традиция в обществения ни живот, изреждайки подробно симптомите на болестта не само на своята, но и на следващите епохи. Защото и днес са живи и недосегаеми "глутницата от разсипници и негодници", все така разиграват сценариите си "хищната паплач от слепи партизани и мекотели партизани", по същия начин "лукавите народни доброжелатели продължават да смучат животворните сокове на нацията", пък "некадърни, шарлатани и мародери" са заграбили всичко в ръцете си "ръфайки безмилостно народната снага". Българската интелигенция, описана блестящо в онзи период на отчаяние и разруха също не се е променила особено днес - и сега е "готова да кривне по калните пътища на компромиса, водейки жалкото си съществуване, вместо да поучи народа си и го поведе напред". И сега народът ни е "сам плячка на тъмна сган".

Прочее, тъкм отова вероятно е причината публицистиката на Димитър Талев така и да не бъде издадена в отделна книга, както вече толкова години не се намира кой да издаде потресаващия роман на Яна Язова "Война", описващ преживяното то нацията по време на Втората световна война, както и комунистическия терор след 9.IX.1944. Това е и причината за издевателствата и репресиите, мизерията и униженията, на които големия български писател е подложен от "народната власт" и, които преждевременно го вкарват в гроба.