Целта на терористите беше да унижат Америка, да покажат, че територията и вече не е недосегаема за тях. И тази цел очевидно бе постигната. Това действително бе безпрецедентно унижение за Съединените щати. Последиците от него все още са трудно предсказуеми. Макар че, в краткосрочен план, те вече се виждат в сферите на икономиката, финансите и международните отношения.

Няма съмнение, че американското общество очаква впечатляващ по обхват и мощ ответен удар. Навремето за атаката срещу Пърл Харбър (2400 убити) бе отмъстено с ядрените удари по Хирошима и Нагазаки (стотици хиляди жертви). Представете си, какво можем да очакваме сега. Проблемът обаче е, кой ще изиграе ролята на “коварните японци”. Очертава се това да стане “ислямизмът” и мрежата на Бин Ладен, който много месеци преди атентата бе упорито демонизиран от американските средства за масова информация. Но “ислямизмът” не може да се свърже само с една страна, с едно движение или с един лидер. Елиминирането на Бин Ладен ще предизвика задоволство във Вашингтон, но няма да доведе до изчезване на “терористичната заплаха”. Всъщност, Америка бе ударена в сърцето от един невидим и безименен враг. Атаките срещу Ню Йорк и Вашингтон поставиха началото на пост-модерния тип войни.

Никой не е застрахован от това. Сами виждате, че вече не останаха “неосквернени храмове”. Но всяка страна следва да обезпечи сигурността на своите граждани. Това най-добре може да се постигне, ако тя провежда наистина независима политика, което означава, че може да води свои собствени битки, но не и да се намесва в битките на другите. Най-големият риск за Европа е, под предлог да демонстрира своята солидарност с Америка, да се забърка в зле планирани наказателни операции, които могат само да влошат ситуацията и действително да превърнат Стария континент в мишена на тероризма. Европейците трябва започнат решителна война срещу терористите, но в същото време трябва да имат и смелостта да заявят на САЩ, че тъкмо Америка в продължение на десетилетия практикуваше политика на държавен тероризъм и случилото се на 11.09 са горчивите плодове от нея. Както и, че участта на цивилните жертви от американските бомбардировки над Ирак или остатъчна Югославия също е хуманитарна трагедия.

САЩ няма да пропуснат да се възползват от събитията за да утвърдят своята хегемония спрямо съюзните държави, заставяйки ги да прекратят критиките си към Вашингтон (по такива теми като близкоизточната политика, екологията, шпионската мрежа “Ешелон” и т.н.). Американците естествено ще заявят, че днес тъкмо те защитават “цивилизацията” от “варварите”. Европа обаче е в правото си подчертае, че не е задължително тази “цивилизация” да се асоциира с нейната собствена, както и, че всички “цивилизации” на планетата имат право да съществуват. Най-лошото (но и най-вероятното) в случая е, че под предлог за борба с “терористичното ислямистко движение”, европейците ще бъдат вкарани в конфликт на първо място с арабските мюсюлмански държави, а после и с всички онези държави, дръзнали да поставят под въпрос американската хегемония в света. Що се отнася до Русия, нейният президентПутин вероятно ще се възползва от ситуацията за да реши окончателно “чеченският въпрос”, по същия начин ще действа и Израел в Близкия изток.

Много е възможно тъкмо ние, европейците, да платим цената на неадекватната политика на Америка към арабо-мюсюлманския свят. Да не забравяме, че афганските талибани бяха подкрепени и въоръжени от Вашингтон за война с руснаците, а и самият Бин Ладен (каква трагична ирония!) бе креатура на ЦРУ. В по-далечен план, рискуваме да станем участници в един глобален и кървав конфликт, следващ сценария “Макдоналдс или Джихад”, т.е. сблъсък между “западната” (американска) и ислямската цивилизации. Мнението ми е, че Европа следва категорично да отхвърли и осъди “Джихада”, без обаче да се превръща в прост инструмент за налагане на “Макдоналдс”-цивилизацията на планетата.