Ако Бог наистина е далеко, Царят вече не е, и би трябвало да си каже думата. Макар и да не е вече цар, а (само) премиер, тя ще се чуе.

А нужда от дума има, защото някои от царските хора са на път да отменят повечето от предизборните обещания на движението Му. НДСВ не просто продължава да няма управленска програма, липсват дори онези благи думи и обещания, излезли от царската уста и превърнали се в източник на последна надежда за изтерзания народ.

На първо време, стана ясно, че няма да има незабавно и несимволично увеличение на доходите. Впрочем, едва ли мнозина от пусналите жълтеещите бюлетини са се надявали на бързи резултати. Затова и вдигането на минималната работна заплата, и детските надбаки могат да се приемат като, горе-долу, приемливо “отбиване на номера”. Скоро обаче се разбра, че и

На трето място, младите “юпита” в правителството, стремейки се към “фундаментални промени в приватизацията”, по същество рискуват да повторят грешките на предишните управления в началната им фаза, изродили се впоследствие в корупция.

Какво значи с една промяна в закона, всички предприятия автоматична да се обявят за продан? Ами значи просто свръхпредлагане. При което цените на продажбите падат под реалните. Днес, когато ще съдим “Господин 10%” за това, че е вземал въпросните проценти, сключвайки неизгодни сделки, нека видим, колко изгодни ще бъдат новите операции, замислени да се извършват при гигантско предлагане и константно ниско, дори снижаващо се, търсене. Историята с безбройните РМД-та и всички далавери около тях, всъщност се корени именно в липсата на други желаещи да купуват. Защото, ако дойде някой западен инвеститор и поиска да даде 10 милиона за завода Х, дали наистина няма да му го дадат, за да остане той за РМД-то на шефа, което ще даде 1 милион и то разсрочени за десет години? Че как няма да му го дадат, та нали десетте милиона ще отидат в държавния бюджет, а оттам има безброй начини да се “източи” дял по-голям от комисионата от единия милион. Т.е., ако е имало нечестни изпълнения в приватизацията, те са се дължали на липсата на стратегически купувачи и наложената от нея необходимост да се арбитрира между това и онова местно лоби, кой да вземе фабриката. Защото директивата е, че трябва да се продава.

И сега – същата директива – всичко на масата. И като няма кой да го купи, като няма РМД-та с преференции, откъде ще дойдат парите? Между кого ще арбитрира министър Николай Василев? Същият цирк е и в Агенцията за приватизация. С

там се създават еднолични длъжности, по-важни от министерските, и се отнемат правата на Надзорния съвет. Ей Богу, дали има по-голяма глупост от това? Защото и децата знаят, че е по-евтино да подкупиш един директор, отколкото пет от деветимата членове на борда.

Оформящата се политика на НДСВ по отношение на приватизацията с нищо не е по-различна от досега провежданата, допълнително усложнена от щуротии и надеждата, че околната среда, в която се работи, ще е по-добра. И СДС, и НДСВ искаха и искат да продават бързо. И СДС, и НДСВ нямаха и нямат адекватни купувачи. СДС намери изход чрез “братовчедските” РМД-та и изкуствените пари – “компенсаторките”. И НДСВ ще си го намери – как ли…?

Сега да обърнем поглед към външния дълг. Сините го изплащаха с парите от приватизацията и МВФ. Приемайки всички условия на Фонда. Жълтите като че ли тръгват по същия път. Изявленията на Милен Велчев, че проблемът с дълга възникнал, защото последният не се управлявал добре, си останаха в сферата на “изцепките”. Сега става ясно, че Костов може би не е имал избор. Но за разлика от Велчев, който добросъвестно осведомява (макар че всеки спец от “Мерил Линч” знае, че за тези неща не се дръка), какво ще прави с облигациите, облагодетелствайки по този начин световните финансови акули, търгуващи с тях, хората на Командира предпочетоха тайничко да изкупят част от заемите на изгодно ниски цени.

Митниците. Там Емил Димитров засега не прави нещо, кой знае колко по-различно от предшествениците си – сменя началниците и демонстрира някакви успехи. Но същото правеха и другите. В началото на Костовото управление дори имаше бомбени взривове в дворовете на сини депутати, захванали се с митниците. А спомняте ли си, по времето на Софиянски, колко бързо Елка Владова успя да обмити недокосвани преди това стоки? Постепенно обаче битката “синя власт-митническа мафия” преля в приемането на мафията като част от властта и превръщането и в елемент от системата. Мафията да пълни партийните каси, гарантирайки сигурността на властта, която я крепи. Кой може да гарантира, че и Димитров няма да я докара дотам, след като засега повтаря едно към едно стъпките на предшествениците си?

И, най-сетне,

нулева ставка на данък печалба при реинвенстиции. Това е едновременно, най-лесно изпълнимия (и най-високоефективен) ход, защото от този налог и без това не влизат кой знае какви пари в хазната. Защото програмата “800 дни” не е възможна без даване рамо на бизнеса. Няма кой друг да докара парите в тая държава.

Уви. Работата се отлага с една година. Което значи облекчения най-рано през 2003. Но дотогава ще са изтекли поне 500 от 800-те дни. За кога ще остане време да се реинвестира и да се чакат резултатите? И какви са аргументите за отказа – нямало разчети от Министерството на финансите. Какви разчети – вижте мижавия дял на приходите от това перо и просто го прежалете! Ако наистина сте се захванали да въвеждате ред по митниците, трябва да знаете, че оттам ще дойдат с пъти повече пари, отколкото целия данък печалба, а не само от освободените инвестиции. Хазната се пълни основно с ДДС. А големите загуби на ДДС са при обмитяване на стоките на смешно ниска вносна цена. Въвеждането на ред тук става далеч по-лесно, отколкото бирниците да се опитват да изсмучат данък върху несъществуващата печалба на бизнеса.

Вместо да отговорят на логично пораждащите се в тези условия въпроси, новите управляващи демонстрират типично седесарско поведение и в отношението си към самия бизнес. Организациите на работодателите вече надигнаха глас срещу поредното отлагане на промените. Но никой не ги чува и не иска да ги чуе. Също както преди. И със същите оправдания – МВФ. Само че Фондът не е сапун за измиване на всякакви ръце и по всяко време.

Така, цялата икономическа политика на НДСВ опасно започва да припокрива онази на СДС. И в този смисъл сините са напълно прави да предлагат безплатно собствената си управленска програма. Те поне си признаха преди изборите, че ще я карат както досега (спомняте ли си лозунга им "Воля да продължим"?).

Царските хора започват да "посиняват", макар че с гласовете си българите демонстрираха тъкмо воля да махнат сините. А това означава да се премахне политиката, а не само изпълнителите. Продължавайки по стария начин в икономиката, жълтите сякаш заявяват, че управлението им ще бъде като Костовото. Защото икономическите промени са определящи и основните различия с останалите формации бяха именно тук. То, другаде няма и какво много да се различава. По въпроса за членството в НАТО и ЕС, военната реформа, здравеопазването и образованието, кой знае какви алтернативи няма.

ако предположим, че грешките са на царедворците. Защото, ако ще избираме Командир, и досега си имахме Костов. Само че хората гласуваха за Царя и за "различното нещо", което той носи. Не гласуваха за надъханите реформатори, които, както са тръгнали, след няколко месеца могат да последват пътя на натирените им сини предшественици. Дето също тръгнаха надъхани някога.

Хората гласуваха за Негово Величество и му дадоха правото да ръководи като Величество. Защото в идеите и обещанията му наистина има нещо, което може да стане величествено, ако се осъществи. Само че това едва ли ще се случи, ако още при първите трудности, "юпитата" тръгнат по пътеката, утъпкана преди това от вмирисаните ботуши на старата гвардия родни политици.