В човешката история ХХ-ти век ще остане като епоха на незапомнен ръст на населението на планетата. Само за сто години то се увеличи от един на шест милиарда, докато през предшестващите хилядолетия темповете на ръста му бяха значително по-бавни. Демографската експлозия бе резултат от революцията в медицината и технологиите, позволила да бъде намалена смъртността в обществата, където раждаемостта е традиционно висока. От друга страна почти всички страни в света днес се намират в “демографски преход”, чиято определяща черта е спадът в раждаемостта и се очаква през ХХІ век населението на Земята да се стабилизира около цифрата 10 милиарда и това, според специалистите, е максималният брой хора, които могат да бъдат изхранени при рационално използване потенциала на планетата. Място за излишен оптимизъм обаче няма, тъй като спадът в раждаемостта в тъй наречените “развиващи се” страни се извършва с далеч по-бавни темпове, отколкото унищожаването на техните ресурси. В това отношение, ситуацията в Тропическа Африка е катастрофална, тъй като там населението продължава да нараства, докато вътрешните ресурси за оцеляването му продължават да се топят. За сметка на това, положението в Тропическа Азия е доста по-добро, тъй като (независимо че населението в тази зона вече достигна 3 млрд!) природните ресурси там се експлоатират далеч по-внимателно и разумно.

В рамките на така очертаните демографски перспективи за ХХІ век, следва да се имат предвид и ред други рискове. Сред тях е възможността за масови епидемии от нов тип, причинени от вирусни мутации, последица от променените екологични условия и неподвластни на сега използваните антибиотици. Или пък тази за катастрофалните земетресения, които според някои прогнози, потенциално застрашават градове като Сан Франциско, Лос Анжелос, Мексико, Техеран, Токио или Кайро. Накрая, да не забравяме и за последиците от очакваните сериозни климатични колебания и особено от задълбочавето на тъй наречения “парников ефект” в тропичните зони.

Що се отнася до

през първата трета на новия век, струва си да отбележим, че перспективите пред икономиките в Третия свят са далеч по-благоприятни, отколкото в миналото. Така в Азия, където живее половината от човечеството, забелязваме (макар и бавен)спад в демографския ръст (с изключение на Индия) на фона на ускоряващ се икономически подем, особено в Китай и държавите от Далечния Изток. Макар и не чак толкова впечатляващ, подем бележи и Латинска Америка. Икономическият ръст в Третия свят, с изключение на Тропическа Африка, несъмнено ще бъде фактор за смекчаване на съществуващите конфликти.

Впрочем, да не забравяме, че след индустриалната революция от ХІХ век, икономическият подем на Европа през ХХ-ти бе съпроводен (за да не кажем, предизвика) от двата най-ужасни конфликта в човешката история – Първата и Втората световни войни. Втората половина на века пък премина под знака на мащабната надпревара във въоръжаването между САЩ и СССР (две страни, принадлежащи към европейския тип култура) в очакване на Третата световна война, която за щастие не избухна. Така че днешният впечатляващ икономически подем в Азия също може да бъде съпроводен от мащабни сблъсъци в обозримо бъдеще. Китай вече демонстрира възможностите си на нова “свръхсила”. В същото време тази страна, както и Индия са последните две големи империи, обединяващи (доброволно или чрез сила) множество народности, които започват да демонстрират желание да се превърнат в ….независими нации.

От друга страна, днешното развитие на феномените свързани с глобализацията води до формирането на гигантски политико-културни общности, чиито съставляващи нации не желаят да се включат в “планетарното единство по американски модел”. Възможно е в подобен конгломерат да се обедини така наречения “Запад”, вкючвайки двете Америки и повечето европейски държави. Възможно е обаче вместо него да възникнат два различни блока – един чисто американски, а другият – на “Голяма Европа”, който при определено развитие да стигне чак до Тихия океан, включвайки и Русия. От друга страна, “Азия” също може да се формира като единно “голямо политико-икономическо пространство”, или пък там да се появят няколко по-малки – около Китай и Индия или Япония, Корея и Индонезия. Отделно “голямо пространство” изглежда ще се формира от “мюсюлманския свят”, който в района на Средиземноморието и Средна Азия ще си взаимодейство (или ще враждува) със “Запада” (“Голяма Европа”). Впрочем, ако в тази зони действително надделее радикалния ислямизъм, конфликтът с Индия и дори Китай също изглежда твърде вероятен. Така че, зората на ХХІ век, със сигурност няма да бъде онзи “край на историята”, за който мечтаят някои.