Усилията на България през последните няколко години да изпълни изискванията за членство в Евросъюза се оправдават с постигането на първите успехи, но факт е, че страната ни се натъква на големи трудности най-вече при изпълнението на икономическите критерии от Копенхаген. Нееднократно, в оценките си за напредъка на България, Европейската комисия изтъква ниската конкурентноспособност на българската икономика. И тъй като това е сред основните изисквания към кандидатите, то обективно се превръща и в

на страната.

В действителност терминът “конкурентноспособност” няма ясно и еднозначно определение. То следва да се съобрази с множество фактори, но в най-общ смисъл изразява степента, в която производството на стоки и услуги на конкретната страна е в състояние да устои на натиска на чуждата продукция в условията на свободен и честен пазар. При измерване конкурентноспособността на една икономика в преход, неминуемо се отчита степента на осъществяване на пазарните реформи, приватизацията и индустриалното преструктуриране. В България обективен резултат от политиката на интеграция в европейските структури бе именно преструктурирането на производството и либерализацията на търговските отношения, съгласно споразуменията за асоцииране с ЕС, вследствие на което в българската икономика преобладаващ е частният сектор, а търговията в голямата си част е либерализирана. Степента на интеграция на България с ЕС още преди присъединяването е значителна и тук недвусмислени са статистическите данни за външно-търговските отношения на България. Те показват, че ЕС е най-големия й търговски партньор, на който през последните години се падат над 50% отобщия стокообмен на страната. Факт е обаче, че съществува спад на приходите от износ и че текущата сметка на страната за последните няколко години е непреодолимо отрицателна (с над 5% от БВП), което подсказва все още ниската конкурентноспособност на българските стоки и е основание за важни констатации и преоценка на досегашната ни стратегия.

На първо място, в своето икономическо развитие, малка страна като България е изключително зависима от външнотърговските си връзки. Прогресивната търговска либерализация действително й осигури свободен достъп до чужди пазари, но доведе и до голямо отваряне на българския пазар за чуждите стоки. И тъй като днес у нас действат изцяло пазарни механизми, производители, износители и вносители реално се изправят пред нови предизвикателства, съвършено различни от ситуацията в бившата затворена система на СИВ, в която пазарите за произвежданата продукция бяха предварително подсигурени. Сега те се натъкват на силна конкуренция, както на вътрешните, така и на външните пазари. Каква стратегия за приспособяване бе възприета в случая?

Изтъкваше се, че колкото по-скоро се либерализират търговските отношения и производството се сблъска с международната конкуренция, толкова по-бързо ще се осъществи специализацията в онези отрасли, които пазарът сам подскаже като печеливши. В България обаче този механизъм не действа достатъчно ефективно, а в някои случаи има и обратен ефект. Примери много, но да вземем считания доскоро за един от най-конкурентните отрасли на България – винопроизводството, в който страната има дългогодишно присъствие на традиционни европейски пазари. Статистиката сочи спад на износа на български вина за ЕС, ЦЕФТА, страните от ОНД и Япония между 5 и 6 пъти през последните няколко години (през 1998 износът конкретно за ЕС е бил 44.5млн.литра, а през 2000 едва 24.9 млн.литра). Каква е причината за изместването му от тези пазари при поддържане на иначе доказано качество на продукцията и при ниска цена?

Проблемът е, че

защото при преструктурирането на икономиката не се определиха и подкрепиха приоритетни отрасли, имащи сравнителни предимства или конкурентни позиции на европейските пазари, и за които е най-вероятно да устоят на конкурентния натиск на чуждите продукти. Като такива могат да се считат:

Сектори, в които производството не е дотолкова зависимо от големи инвестиции и въвеждане на съвременно ноу-хау или, в които успешно са преструктурирани вече съществуващи производствени капацитети. При тях процесите се осъществиха бързо и своевременно, и през последните години продукцията им намира добра реализация. Успешни примери са отрасли като текстилната промишленост, при които евтината работна ръка прави продукцията допълнително атрактивна.

Производства с вече установени контакти и завладени пазари още преди 90-те, и доказани традиции – винарската и консервната промишленост например. Основата за техния успех се свързва с наличието на висококачествени местни суровини.

Производства, данните от последните години за които разкриват потенциал за развитие – секторите на леката промишленост - текстил, облекло, обувки, хранително-вкусовата промишленост. Тези стоки са добре приемани на европейските пазари и през последните години имат нарастващ дял в структурата на износа. Така например, на фона на низходящите резултати от някои други производства, официалната статистика отбелязва удвояване на износа на дрехи за последните няколко години.

Екологично чисти производства – в селското стопанство например, изостаналостта и примитивният все още начин на обработка и отглеждане могат да се превърнат успешно в предимство не само за отрасъла на селското стопанство, но и на консервната и други хранително-вкусови отрасли.

Високотехнологични експортно-ориентирани производства – главно поради наличието на квалифицирана работна сила и същевременно – на развита научнотехническа инфраструктура. Добър знак, че България може да последва примера на Ирландия в тази област е фактът, че през 2000 г. износът на електрически машини и апарати за деветмесечието е нараснал с 28.6% (по данни на Министерството на икономиката). В тези сектори обаче нуждата от чужди капитали е много голяма.

В отрасли като тези, трябва да бъдат предприети мерки за бърз икономически растеж Крайно време е държавата да реши, кои са приоритетните сектори в икономиката и да ги подкрепи. Тяхното съживяване е единствената възможност, която да се превърне в основа за раздвижване и на останалите отрасли, а оттам и на националното производство като цяло. Факт е, че поради все още свития вътрешен пазар, именно експортно-ориентираните отрасли са генератор на ръст в българската икономика, но само при положение, че те са конкурентноспособни на международните пазари. Затова е необходима

и, разбира, се бърза и реална подкрепа за онези сектори, които крият потенциал за развитие.

Разбира се, необходими са и чужди инвестиции главно поради липсата на достатъчно вътрешен финансов ресурс. Почти банално обаче звучи препоръката за подобряване на инвестиционния климат в страната за привличането им. Това е така не само поради прекомерното експлоатиране на тази теза, но и защото до голяма степен политиката на макроикономическата стабилизация вече изигра решаващата си роля за превръщането на България в регионален лидер по чуждестранни инвестиции за последните 3 години. Което означава, че най-важната предпоставка за обновяване на техническата и технологична база за производството и за изпълнение на екологичните и санитарни изисквания, до известна степен, вече е налице. В този смисъл, ако тази тенденция се запази, България може да повтори примера на страни като Унгария и Ирландия, в които благоприятният климат за чуждите капитали бе сърцевината на успешното им преструктуриране. Нека обаче, си дадем сметка, че ефективността на този подход се дължи и на твърдата стратегическа политика на подкрепа и насърчаване на инвестициите (чужди и местни) от страна на държавата за отрасли, които си струва да се съживяват. И в България усилията следва да се концентрират първо там, където и естествените природни условия, и пазарът, и стратегическият анализ подсказват, като за България това са леката промишленост, селското стопанство, туризмът, а вероятно и високите технологии.

Ролята на държавата виждам в косвената, индиректна подкрепа, т.е. в ефективното използване на данъчните и митнически механизми, кредитиране и реклама на собственото производство, повишаване имиджа на българските производители. Успешен подход би бил създаването на система от институции за подпомагане и насърчаване на българския износ. Тяхна задача следва да бъде подпомагането на българските износители чрез изготвяне и предоставяне на необходимата им бизнес информация, маркетингови проучвания за чужди пазари, техническо съдействие за осъществяване на контакти, участия в изложения, бизнес форуми, реклама на български стоки извън страната и, като цяло, презентации на българската икономика в други страни с цел утвърждаване присъствието на българските производители и повишаване имиджа на страната. В този смисъл активното ни участие в рамките на регионални инициативи като Черноморско икономическо сътрудничество, Централно европейска инициатива и др. е стъпка в правилната посока. От друга страна е необходимо ефективно използване на системата от държавни поръчки при осъществяване на експортно-ориентирани проекти, както и данъчни облекчения, насочени към увеличаване на инвестициите в приоритетни отрасли. Това би стимулирало както местни, така и чужди инвеститори.

Друг елемент е облекченият достъп до кредити. Разбира се, в условията на паричен съвет отпускането на субсидии и помощи от държавата е недопустимо, затова е необходимо разширяване на отрасловото банково кредитиране за експортно-ориентирани и инвестиционни проекти главно чрез Българска насърчителна банка. Но така също е необходимо и разширяване на небанковото кредитиране и развитие на фондовия пазар.

не трябва да се счита като неприемлива политика. Най-убедителен довод за това би бил добре известният факт за активната подкрепа на ЕС за селското стопанство на страните от съюза, дори чрез механизма на директното субсидиране. И най-важното – в тази система място за корупция или престъпно бездействие няма. Трябва да се гарантира, че средствата ще отиват там, където е най-целесъобразно - при добрите производители с перспективни производства.

В заключение следва да се изтъкне, че политиката на разширяване достъпа на български стоки и услуги до световните, и по-конкретно до европейските, пазари чрез сключване на споразумения за свободна търговия, трябва да се съчетава успоредно и с политика на подпомагане на националното производство. Целта е да се направи присъствието му на тези пазари и конкуренцията с чуждите продукти на вътрешния пазар успешно. Няма съмнение, че при липса на преференции печели само най-добрият, но е ясно и, че при липса на подкрепа и съдействие, и най-добрият може да бъде провален. А в България място за повече провали просто няма. Добрият ход трябва да продължи и крайно време е да бъдат осъзнати и затвърдени предимствата, които страната ни, волю или неволю, притежава, и така да се даде живителна сила на замрялата индустрия, предприемачеството и икономическата активност, като цяло.