Отстъплението на САЩ от едноличното световно лидерство външно е видимо дори и само от електронното отразяване на ударите над Афганистан. Традициите вече не са това което бяха. Войната срещу Бин Ладен вече не е обичайната “Си Ен Ен война”, по-скоро можем да я наречем “Войната “Ал Джазира”” Но не това е същественото.

На пръв поглед,

донякъде напомня за една история разказана от Марко Поло през ХІІІ в. По онова време, точно в пещерите на днешен Афганистан живеела особена секта. В своето укритие, далече от светската суета водачите и изградили истинската правоверна представа на мюсюлманина за рая. Сред жени и дрога между всички сладости и ласки на живота момчетата от сектата прекарвали приказни и безгрижни дни. Докато в един неприятен миг на наркотична абстиненция, един от тях се събуждал изгонен от рая извън радостите на доскорошния му живот. Като на страшен съд пред него се изправял водачът на сектата и му казвал: “Ако искаш да си върнеш рая трябва, да отидеш и да убиеш еди кой си емир. Ако го направиш, земният рай е твой – разбира се до следващото изгонване. Ако емирът или хората му те убият ....наистина се възнасяш сред девиците в истинския рай, на небесата”. Съществената подробност била, че господарите на “рая” изнудвали околните владетели. Ако имали неблагоразумието да не изплатят поисканата дан, изпращали им “килър” (според днешната терминология). Цяла Средна Азия пропищяла от този нарко-рекет. Накрая, също като в приказките, се появил небезизвестния Тимур, превзел пещерата, избил терористите и сложил кръста на “рая”. Поуката от приказката е, че терористите дълго време се крепели благодарение мокрите поръчки на местните бегове и феодалчета, които не били кандидати за наркоманския рай, но използвали надрусаните терористи за да разчистват с тяхна помощ собствените си сметки. Едва когато Тимур въвел правила в играта, историята завършила с победа на “добрите” над “лошите”.

Донякъде така стоят нещата и с днешните набожни талибани. Докато арабските монархии и авторитарни властелини имат полза от тях, ще разиграват “Ал Кайда”. Въпросът по-скоро е, докъде и как американците са заигравали с глобалния терористичен интернационал преди и след 11 септември? В атентатите над Ню Йорк и Вашингтон – този нов Пърл Хабър (сравнение, използвано от мнзина в първите часове след атаката) има не по-малко мистерии, отколкото в събитията от от 1941, когато президентът Рузвелт оставя старите флотски корита на Хавайте, да бъдат “изненадващо” ударени от един очакван противник.

Съществуват прекалено много фрапантни съвпадения и факти между 1941 и 2001, навеждащи на мисълта, че факторът “изненада и случайност” съвсем не е просто плод на незнание и неинформираност на американските служби. Според най-безобидната хипотеза в това направление е, че е имало заиграване между тези служби и ислямистките мрежи на терора. И в тази игра от един момент нататък, вместо водещи и налагащи правилата, американците се оказват водени. Като главна цел на безуспешния заговор от 11 септември се откроява не толкова зрелищната атаката срещу Световния търговски център, колкото мистериозното позвъняване в президентския самолет и възможността президентът Буш да е бил основната мишена на атентаторите-самоубийци. Тоест, разрушаването на “Близнаците” и последвалият удар по Пентагона могат да се окажат само фон на заговор за премахването на най-безобидния президент на Америка. Кой има интерес от това и дали вниманието не следва да бъде насочено към сферата, в която по странен начин се пресичат интересите на тексаското нефтено и оръжейно лоби, петролните монархии и правоверния чалмалия Бин Ладен*? А

Защо американците след толкова години, решиха да отворят петролните кранчета и да се разделят с драгоценните си енергийни резерви? Може би

че през следващите 10 години все повече ще намалява търсенето на нефта като енергиен продукт, а значението му ще се запази предимно като химическа суровина. На прага сме на индустриалното приложение на високите технологии в плазмената енергетика. Подобно развитие през следващото десетилетие коренно ще намали влиянието на Средния и Близкия Изток като нефтодобивни райони, както впрочем и на всички бленувани от нас, българите, петролопроводи. Разбира се, това не означава, че в близките 10 години, ще секнат арабските инвестиции в чужбина, за които толкова много “хвърля боб” родната преса. А и едва ли намаляването на свободните петродолари е най-съдбоносното за България.

Опасността идва от факта, че България навлиза и в следващото пост-американско десетилетие все така неподготвена и тласкана от външните сили, както навлезе и в епохата на “прехода” след 1989. Положението днес дори е по-лошо, защото досега се крепяхме на изсмукване резервите, натрупани през социализма, но съграденото за последните 12 години е равно на нула и повече резерви няма. Според идеологическите ни разцветки, можем да се бием в гърдите до посиняване или почервеняване, че сме европейци, но това не променя ужасния факт, че България вече не е дори и “развиваща се” страна, а само една изостанала “Талибания” в Третия свят. Прекалено дълго символ на Стария континент след падането на Берлинската стена и Желязната завеса бе тъй наречената “сделка Буш (баща) – Горбачов” в Малта. А кокошкарската Малта от 1992-ра, където интернационалната червена номенклатура, водена от московския си понтификс, получи индулгенция тихо и кротко да препере крадените пари на Запад срещу лоялност към американската доминация, бе представяна като величествена “Ялта-2”.

Всъщност истинската

която ще определи и истинския “нов световен ред”, стартира едва след 11 септември 2001. Първа по реда си на зони на влияние ще бъде разделена Централна Азия, като границите там вероятно много ще напомнят на старите руско-британски карти от 1907. Съществената новост днес са Индия, Китай и Пакистан, но това само усложнява геополитическата игра, без да променя правилата и. Виждаме, как кремълският наместник Владимир Путин блестящо отигра всичките карти, които американците, европейците и арабите сами му натикаха в ръцете. Разбира се, връщането към нормалната (реална) политика от епохата на геополитическите баланси може само да радва малка България. Целият въпрос обаче е, дали политиците ни са на висотата да отиграят успешно картите, които Европа, американците и Русия ще раздадат на малките балкански държавици. Засега можем да чуем от устата им предимно потоци от думи и клетви за НАТО и Европейския съюз, но фактите говорят друго. През целия минал век, включително и в Ялта през 1945, геополитическите баланси на Балканите винаги са нареждани не в полза на България. При това причината обикновено е била тъкмо в нашите държавници, но защо ли пък все забравяме, че и те самите са плод на вечното българско изоставане, догонване и недоразвитост спрямо предизвикателствата на съвременността.

Ваши величества (става дума не само за Симеон Сакскобургготски, но и за негово величество Народа), да сте чували нещо за “хайтек” производства, за нанотехнологии и т.н.? Известно ли ви е, че (независимо от репутацията на българина като “компютърен гений” ) над 50 процента от младите българчета са практически неграмотни за съвременността, защото например, или не знаят откъде се включва компютъра, или го използват само като играчка? Да продължаваме ли? Скоро кръстопът на петролопроводи няма да станем, но винаги ще си останем кръстопът на дрогата. Засега и това е добре. Страшното ще стане, ако из запустелите ни ниви започнем сами да отглеждаме дрога - я вижте, колко безработни има в тази страна!