Известно е, че икономиката, от която днес зависи и всичко останало, е инерционна величина. Т.е. онова, което се случва днес, е фундаментално следствие от направеното вчера. И можем да разберем японците, когато твърдят, че ползата от работата им ще се усети едва след сто години. Но нека не обсъждаме японците и чуждия положителен опит. По-добре е да се вгледаме в собствения си отрицателен такъв, който е и първопричина за несполуките ни.

Целият преход в България мина

Слънцето всъщност е едно, но отразено в две огледала – слънцето на западната цивилизация, на която завиждаме за благосъстоянието, мечтаейки един ден и ние да се сдобием с такова. Само че, докато се взирахме в това слънце, блясъкът му съвсем ни заслепи и не можахме да видим предпоставките за въпросното благополучие. Основната част от които се базират на един откровен егоизъм. Който, между другото, пряко засяга и нас. Защото благосъстоянието на Запада, донякъде си противоречи с нашето собствено. И макар и малко като относителен дял, нашето сринато благосъстояние вероятно също е допринесло за възхода на тяхното.

И, докато се чудим, какво става днес, нека си припомним, какво стана вчера. Докато се чудим, защо няма работа, пенсиите са ниски, а държавата ни бедна, нека си спомним, какво се натвори през последните години. Огромна част от икономиката ни се срина, защото бе неефективна и некачествена. Но заедно с нея се срина и качествената и част. И това се случи тъкмо под натиска на конкуренцията на същия този Запад. Разбира се, излишно е да псуваме заради това западняците (както го правят перковците от крайната левица) – те просто си защитават интереса. Но резултатът за нас е катастрофален.

Факт е, че България имаше военна индустрия на световно ниво. Факт е също, че глобалното свиване на оръжейните пазари е доста по-малко от отчетеното свиване на родните производители. Както и, че на нашите пазари сега действат чужди фирми, повечето от тях – западни. Те продават, печелят пари и плащат високи заплати и данъци. Докато нашите заводи се закриват, уволняват работниците си и фалират.

Същото се случи и в други индустрии като фармацефтичната, козметичната, туризма (дори той, въпреки възходящите показатели през последния сезон), селското стопанство и пр. Факт е, че имахме добри продукти, които изнасяхме. Но факт е и, че ги загробихме, при това не само поради собствената си глупост (която никак не бе малка), но и заради егоистичния натиск на Запада. Факт е, че единствено българските министри и премиери декларираха, че вече няма да продаваме оръжие и други подобни бисери. Пряко следствие от сриването на тези икономически единици в миналото е и днешното ни дередже.

Днес тече поредният рунд от същия обречен мач. Този път на ринга е АЕЦ “Козлодуй”. Може да звучи недотам дипломатично, но в момента Европейският съюз се прави на “луд”, че не е наясно със ситуацията. Брюкселските бюрократи упорито размахват някаква експертиза отпреди десетина години и, уж на нейна база, яко ни притискат. Но Съюзът знае много добре, какво е истинското положение. Там внимателно четат докладите на Международната агенция за атомна енергия, на собствените си разузнавания и, разбира се, на собствените си фирми, участвали в модернизацията на централата. Т.е. всички са съвсем наясно за безопасността на АЕЦ, но продължават да държат на своето. Защо? Ами защото става въпрос за конкуренция и за пари. Неща, с които никой, никъде не прави компромиси. Закриването на първите четири блока на “Козлодуй” (първите два вече може да ги броим за закрити) освобождава пазар от 1760 мегавата. България пък освобождава работници и специалисти, намалява печалбите си, както и вноските в хазната. Ето това правим в момента, а след няколко години пак ще се чудим, защо продължаваме да сме зле. Ами, като закрием всичко свястно и работещо, какво ще остане? От ЕС нищо не обещават, нито дават компенсации. От там само ръкопляскат и се усмихват. Но не си мърдат пръста да осигурят тук работни места и благосъстояние. Всъщност, това не им е и работа, те се грижат за собствените си нации. Обаче къде гледаме ние? И защо?

По подобна схема се “троши” всичко в държавата. Никой още не е обяснил, защо му е на НАТО да ни нареже качествените ракети, при положение, че като станем съюзници, те ще бъдат ракети на пакта. Защо ликвидираме танкове и кораби във време, когато Америка се готви да води войни по цялата територия на планетата? Може би, защото после възнамеряваме да купуваме нови оръжия от Запада и от САЩ, за да създаваме там нови работни места и по-големи доходи…

Всичко в този свят е обективно обусловено. И

Сами си я направихме, а и други ни помогнаха. Защото им се връзваме и слушаме прехласнати, докато ни говорят неща, изгодни всъщност само за тях. Българското общество трябва да спре да се опиянява от демагогия и най-сетне да погледне реалността в очите. И да започне да се отнася със западните си “доброжелатели” по начин, който да му носи ползи, а не вреди.

Пълно безумие е страната ни безусловно да подкрепи евентуална война срещу Ирак, при положение, че има да взема пари от Багдад. Кой е толкова луд, та да застрелва длъжника си? Ако американците толкова желаят тази война, нека изкупят дълга ни и тогава, разбира се, ще ги подкрепим. Два милиарда са нищо в сравнение с десетките милиарди, които ще глътне предстоящата операция в Залива. Но след като очевидно Вашингтон няма никакво намерение да ни помогне да изчистим иракския дълг, защо се натискаме за съюзници? Само за да получим подкрепа за НАТО, т.е. да се правърнем в клиент на американския военно-промишлен комплекс?

Но, разбира се, най-големият провал на външнополитическия ни курс в годините на “прехода” е пълното сриване на връзките с Русия. Истината е, че за него не е виновна Москва, нито един или друг руски политик. Виновни са всички, които надявайки се да се харесат на Запада, тотално пренебрегнаха връзките с Изтока. Империята обаче не загуби нищо от това - тя много добре знаеше, че каквото има да го взема от нас, пак ще го вземе - просто защото няма откъде другаде да купуваме евтини енергоносители и суровини. Така Русия продължава да ни продава нефт и газ, измъквайки по над милиард долара годишно от нас, а в замяна ние нямаме какво да изнесем там… Това е истината. Стоките ни продължават да се обмитяват като на “развита държава”, докато цяла Източна Европа, включително “отличничките” – членки на НАТО и фаворити за ЕС, отдавна са се уредили с по-ниските ставки на “развиващи се” страни. Междувременно руските транснационални корпорации се настаниха трайно у нас и съвсем скоро ще ни стане ясно, че и днес българската икономика е също толкова зависима от Русия, колкото бе по времето на Тато.

Но и истинския смисъл на “стойността” не е влизането някъде, само по себе си. Този смисъл е свързан с повишаване на собственото ни благосъстояние, с появата на повече работни места, което пък гарантира и повече събрани данъци, и по-добър живот. А не мизерия и постоянния въпрос “откъде ни дойде това на главата?”. За съжаление, в момента продължаваме да действаме така, че след време отново да се изправим пак пред същия въпрос.