може да ни помогне виждането на американската администрация за бъдещето на ислямския свят въобще. Наскоро съветникът по национална сигурност Кондолиза Райс направо заяви, че Вашингтон си поставя за цел да се бори за реформирането на исляма. Ако искате разбирайте го като “отваряне” или както да е угодно, но все пак става дума за открито противоречие с днешната практика на ортодоксалния ислям и най-вече с неговите крайни и открито терористични форми. Донякъде като средство в тази нова война се вписва и обявената от САЩ официална цел да съкрати наполовина вноса си на нефт от арабските страни, за сметка на руския, африканския и латиноамериканския. По този начин освен, че ще намалее енергийната зависимост на САЩ от арабските държави, ще намалеят и проходите на саудитските принцове, които се реинвестират в ортодоксалния ислям.

В този контекст трябва да впишем и обявеното наскоро от шефа на Пентагона Ръмсфелд желание в следвоенен Ирак да бъде възстановена Хашемитската династия. Можем само да поздравим стратезите в Белия дом, ако успеят да изпълнят подобно начинание. Защото, първо това ще гарантира запазването на някакъв светски режим в Ирак. Но най-голямото предимство е, че така би се създала една наистина конкурентна династия на Саудитите – уахабити в Близкия изток. За мюсюлманския свят, Хашемитите са не по-малко легитимни отколкото войнствените саудитци. Хашемитите са династията на бившите шерифи на свещения град Мека и преки потомци на пророка Мохамед. На техния фон саудитците са просто религиозни екстремисти, завладели със сила свещения град Мека.

Нещастията за Хашемитите настъпват след края на арабското въстание през 1919. На мирната конференция в Париж след Първата световна война, те се изправят пред жестокия факт, че тогавашните световни лидери и победители Великобритания и Франция не желаят да допуснат създаването на единно арабско кралство под властта на Хашемитите. Нещо което по време на войната са им обещавали. Обещавали са им също, че няма да се създаде и еврейска държава в Палестина. Това не пречело на фалиралия Лондон, нуждаеще се от американската финансова и военна помощ да обещава на Световния еврейски конгрес и създаването на “еврейско национално огнище” в Палестина. След 1919 бунтът в Сирия е смазан. На иракския престол в Багдад и в Трансйордания са поставени марионетни, да ги наречем и “лениви”, хашемитски крале. После с британска подкрепа издънки на Хашемитската династия поемат властта в Египет и Либия. Макар и разделени от граници, Хашемитите сякаш постигат целта си и “управляват” арабските държави. Цялата привидна идилия обаче е пометена от революциите на националистите – ислямисти, които, принудени от международната конюнктура, се свързват със СССР и неговите съюзници. Именно така, начело на арабския свят се оказаха арабските герои като Абдел Насър, Муамар Кадафи или Саддам Хюсеин. Днес обаче техните корумпирани и бездарни светски тирании вече не могат да управляват страните си и отварят вратите на радикалния ислямизъм, който до 1989 бе толериран от самите американци като средство за борба срещу комунизма и проникването му в стратегически и геополитически важен района на Близкия изток.

Днес са нужни нови герои. И в името на евтината и ергономична война със Саддам американците са готови да отупат от праха Хашемитската кауза и отново да я извадят като алтернатива. След пораженията нанесени им от Израел през 1949 и 1967, Хашемитите заеха реалистичната позиция за търсене на диалог, както с евреите, така и със Запада и с останалия арабски свят. Да не забравяме, че в Ориента най-почетната титла е тази на посредника. Тоест Хашемитите, наследниците на пророка Мохамед, са добре приети и разбирани навсякъде и вече искат да печелят не като воюват, а като посредничат. За американците пък остава надеждата, че само един крал би могъл легитимно да обедини разнородните части на Ирак - кюрдската автономия, сунитския арабски Ирак и шиитските южни райони. Хашемитите могат да бъдат и желената от Турция и Иран гаранция, че кюрдският въпрос отново ще бъде капсулиран, а техните сили легитимно използвани в борбата срещу Садам. Макар че на последното в Анкара, Техеран, Баку и Москва гледат с подозрение.

Йорданският крал Абдала ІІ не желае да жертва корона си, залагайки я срещу несигурното бъдеще на Ирак. За него е ясно, че всяко посегателство към Ирак ще изправи срещу него мощните и богати саудитци. А кралство Йордания в момента е силно зависимо от финансовите помощи на Риад. Именно това кара краля да гледа със страх на опитите на чичо си Хасан да оглави иракската опозиция. Още повече, след смъртта на своя баща крал Хюсейн, Абдала зае трудно престола в Аман и все още го държи с благоволението на своите твърде продажни военни и въпреки волята на собствените си роднини. Йордания трябва да се съобразява и с бъдещето на палестинския въпрос и обвързаността му с арабските отношения. Палестинският проблем също може да бъде решен в рамките на Хашемитското кралство, но и да остане като генератор на непрекъснато напрежение и конфликти в района. За да се впуснат в подобна авантюра на Хашемитите са необходими реални гаранции от Запада. Сега, подобно на 1916, те биха ги получило обилно на думи. Но когато нещата опрат до реално делене, бъдещето на династията и нейните държави лесно може да се превърне в разменна монета на великите и регионални сили. Така че, защо им е на Хашемитите да вярват, че американците ще воюват заради тях в Ирак? Нека те се оправят сами.