Така, докато на дневен ред за управляващите е най-вече проблемът за собственото им оцеляване, а левицата плавно и постепенно се готви за връщането си във властта, десните тепърва трябва да полагат усилия за структуриране на “своето” политическо пространство. Готовността на Социалистическата партия да поеме управлението на страната и спечели управлението в голяма част от общините е закономерно следствие от дългогодишни усилия. Процесите на консолидация в лявото пространство, спечелването на президентските избори и умелото използване на кабинета Сакскобурготски за извличане на политически дивидент чрез формулата “конструктивна опозиция” се оказаха печеливша стратегия за БСП. В дясно обаче, картината е меко казано объркваща. Ще спомена само абсурдната теза (лансирана, между другото, особено усърдно именно от левицата), че на власт е дясно-центристка формация (напук на очевидния факт, че НДСВ не притежава ясна политическа физиономия). Още по парадоксален е фактът , че най-непримирим опонент на “дясното” управление на НДСВ е “дясната опозиция” на СДС. Всъщност, нещата са логични, имайки предвид, че именно Съюзът на демократичните сили, по време на собственото си управление, положи наистина гигантски усилия за разбиването на дясното пространство, правейки възможни по този начин и триумфът на Симеон, и оспорването на християндемократичните ценности от неговото движение. За другите десни формации – ВМРО, свободните демократи, или радикалите (доколкото не са представени в Народното събрание) е далеч по-трудно, макар и не невъзможно, да играят ролята на решаващ фактор за развитието на процесите в дясно. Всъщност, в настоящия момент е много трудно да се прецени реално обществената тежест и потенциала на всяка от изброените формации като база за преодоляване на съществуващия хаос в дясното пространство. Съществен елемент от бъркотията е и липсата на яснота в посланията като континиум от ценности и идеи за управление – центристки, либерални, радикални, консервативни и т.н. Така възможните процеси на развитие в дясно зависят изключително от отчитане на следните фактори:

- генезиса – формирането и развитието на съществуващите към момента десни формации

- лидерството и лидерите в дясно

- идеите и ценностите на десницата

- процесите в българското общество и отношението на българина към политиката

не се обедини около ценностите на националната демокрация, а интернационалният социализъм бе механично подменен с космополитния либерализъм, без това да допринесе с нищо за мобилизиране на българския национален дух. Възникналият през 1989, като аморфна коалиция от от социал-демократични, консервативни, либерални и екологични формации, Съюзът на демократичните сили тръгна по пътя на чисто апаратното, а не идейно, преструктуриране. Като антикомунистическа формация, в началото на 90-те СДС се опита да обедини всичко извън БСП, а 8-10 години по късно, вече като партия – да унищожи всичко, освен БСП. Така от СДС – тата с тирета не остана и помен, формирания през 1995 Народен съюз деградира до безправен сателит в орбитата на ОДС, а от т.нар. “присъдружни” партии в коалицията продължава да съществува само Българският демократичен форум. Въпреки че още местните изборите през 1999 показаха, колко пагубни за дясното пространство са апаратните игри, “синята партия” на Костов наложи в публичното пространство идеята за А-отбора ОДС и Б отбора – “присъдружните формации”, използвани най-вече за цвят. На теория партийното строителство и ликвидирането на политическите субекти в дясното пространство трябваше да затвърди хегемонията на СДС. Практическият резултат обаче бе появата на НДСВ и последвалото катастрофално поражение на “сините”. Днес в дясното пространство реално съществуват само СДС в трите му лица – на Костов (Михайлова), на Бакърджиев и на Софиянски, борещо се само със себе си, и ВМРО, която макар и временен партньор на “сините”, никога не позволи да бъде превърната в безгласна придавка към СДС и единствена от 1989 насам демонстрира ясна политическа философия по проблемите на българската нация. Останалите, обявяващи се за “десни”, политически формации (с изключение на НДСВ, разбира се), са само номинални явления в пресата, но не и реални субекти в обществото.

и умерено-консервативния дух, кореспондиращи с предизвикателствата на модерността, ВМРО-БНД има особено място в усилията за равноправен диалог и формиране на качествено нова българска десница. Организацията показа, че е способна да съхрани и развие потенциала си дори при най-тежките катаклизми и това я прави желан, ухажван и необходим партньор. Показателен в това отношение е фактът, че ВМРО е единствената формация, която всяка влиятелна дясна партия посочва като необходим и желан съюзник. И тъкмо тук е мисията на Организацията – в предстоящите дискусии и провокираните от тях процеси в дясно, да издигне националните ценности като знаме на обединяващата се десница, ясно и последователно отстоявайки концепцията си за приоритетите на българското общество и държава. Местните избори трябва да се превърнат в тест за нивото на политическия диалог в дясното пространство, за значимостта на всяка от формациите и, разбира се, в поле за проверка на печелившата формула. Връщане доверието на избирателите е възможно само с отстояването на идеи, гарантиращи, просперитета на всеки българин, благоденствието на нацията и защитата на националните интереси. Но също и с възможността тези идеи да придобият конкретни измерения в своевременен и нормален политически диалог. За сега симптоми това да се случи в дясно като че ли няма. За сметка на това обективните предпоставки са налице. Необходимо е, като първи етап, съзнателното и целенасочено усилие за превръщането на разединените “нови десни” в реална “нова десница” – т.е. десница подчертано национално и социално ориентирана. А, като втори етап, намиране приемливата формула за обединение на цялото дясно пространство. И на единия, и на другия етап от този сложен и болезнен процес ВМРО може, нещо повече, длъжна е да изиграе ключова роля.