“Господ създал вселената, земята, растителния и животински свят – създал и човека. Всичко било наред. Минавали години, векове, епохи без да се случва нищо – пълна идилия. Не щеш ли, човеците нещо сбъркали пред Бога. Поискали да имат знания. Разсърдил се той и жестоко ги наказал. Изгонил ги от Рая и нещата потръгнали. Хората получили свобода, но не знаели какво да правят с нея и все повече грешали…”

Ето как свършило всичко: “…При поредната им грешка, Бог отново наказал човеците. Радлелил ги, размесил езиците им и на всеки народ дал късче земя. Последен при него се явил българинът.

Господ се разсмял, после се замислил. Накрая казал: “Ето на твоя народ парче земя от Рая!”.

Във всяка притча, приказка или легенда има по зрънче истина. А това, че живеем на райска земя не подлежи на съмнение. Не случайно всичките ни съседи искат от това райско кътче и дори вече са си взели. Но това е друга тема.

Една от целите на рубриката “Да превърнем блатото в градина” е да потърсим заедно пътя към единението, да се определим като нация. Знам, че това няма да бъде лесен процес. Но място за отчаяние няма, напротив амбициите и желанието ми да направим България величествена, достойна и горда държава нарастват.

Поклон до земята на всички, в чиито очи видях влага и тяло, готово за полет. В поздравите им усетих не отношение към мен, а към тях – истинските българи. Тяхната памет не е загубена и в това виждам основата, върху която да въздигнем

чест, отговорност, талант и виталност.

А иначе, чувствам се задължен да спомена по две думи за мненията, отличаващи се като настроение и отношение към повдигнатите от мен въпроси в първата статия. Те биха могли да се обобщят основно в три посоки.

Първо, бяха ми отправени обвинения (най-малкото съмнения), че съм попаднал в мрежата на “червените”, които доскоро редовно развяваха “патриотичната” кауза преди избори.

Второ, че не бива да се говори за “някакви си” горди и истински българи, защото на целия Балкански полуостров живеел един народ (славяни) и се говорело на един език (славянски), разделен на три “диалекта” – източен, централен и западен.

Трето, че всичко хубаво в нашата история е свързано с Русия, която пак ще ни помогне.

На всичко това, ще се спра в следващите броеве на списанието. Сега ще цитирам само случайно чуто мнение по повод статията от миналия брой: “Хубаво е написано, само че не разбрах, автора от нашите ли е, или не?”. Хем смешно, хем тъжно.

Всеки човек е частица от своя етнос, нация, народ. Чувствителността му към тях се изразява с понятия като “патриотизъм”, “родолюбие”, “национализъм”, “нихилизъм”, “интернационализъм”, “космополитизъм”, “глобализъм”, “шовинизъм”, “екстремизъм”, “фашизъм” и “нацизъм”. И за да избегнем в бъдеще въпроса: “Ти от нашите ли си, или не?”, необходимо е да си изясним, що е държава, що е нация, що е национализъм и прочие.

Често съм чувал да изричат: “….съм и майката на държавата. Какво ми е дала тя, че и аз да и дам. Родината ми е там, където се чувствам добре и живея добре”. Онези духовни мутанти, които мислят така, всъщност са много далеч от истината и опасно близо до безразличието.

Родината и държавата са две понятия, които са и близки, и се различават. Можем да ги сравним с поезията и прозата в литературата, с вечността и мига във времето, с душата и тялото на човека.

Родината е зачатието, началото, родното място, родният край, държавата пък е преди всичко политическо понятие. Тя е политическа и социална организация на обществото, със свои публични институции (парламент, правителство, съд, армия, полиция и пр.), която се простира върху определена територия.

Пак така и безкрайно близки, и различаващи се, са и понятията “етнос”, “нация” и “народ”. Така етносът включва хората с общ произход, т.е. с общ корен. Те могат да са разделени на хиляди километри един от друг, да изповядват различни религии, да говорят различни езици и да са на различно ниво на икономическо развитие, да живеят в държави с различни политически системи. Нацията пък, обединява хора с общ език, общо самосъзнание, общи икономически, културни и комуникационни връзки, общ произход и обща история, ако и да не живеят в една обща държава.

Народът е всичко казано по-горе за нацията, но освен това и общност от хора, живеещи в границите на съответната национална държава.

бяха обаче превърнати от политици и идеолози в лепкава каша, от която хората не могат да излязят вече десетилетия, дори столетия, наред.

Тъкмо тези два компонента съставляват и интегралното поняие “национализъм”. В зависимост от конкретните политически възгледи и идеологии, определенията за това понятие днес варират от “исторически анахронизъм” , през “ксенофобия” и “агресивност”, та чак до “екстремизъм”, “фашизъм” и “нацизъм”. Като всички те са дълбоко погрешни (по-точно е да се каже – съзнателно сгрешени), при това в своята основа. Не може човекът, изпитващ само любов, любов и пак любов, да бъде наричан “екстремист” или “фашист”. Не може този, който обича и пази своето, да бъде обвиняван, че е “ксенофоб” и “агресор”. Не може някой, който е добър, тъкмо поради това да бъде определян като “лош”. Това е пълен абсурд.

На свой ред, нихилизмът е отказ от всякаква национална принадлежност и отхвърляне на свързаната с нея ценностна система.

Космополитизмът и глобализмът пък, (чиято същност се изразява с простичката максима “Родината ми е там, където ми е добре”) са просто началния етап от превръщането на човека в маймуна. Някой е решил да се прави на Господ (спомнете си притчата в началото) и да ни отнеме знанията, чувствата, ума. И единствено нацията, патриотизмът, родолюбието, национализмът, могат да спасят днес чисто човешката ни идентичност.

А такива трябва да бъдат, преди всички останали, онези, които ръководят държавата ни. Народът винаги е имал нужда от герои. Но дали някой от днешните ни политици има качествата за това? Ще го разберем съвсем скоро. Защото само след няколко дни ще посрещнем новата година, а заедно с нея и новия век и новото хилядолетие. Ако успеем да ги превърнем във век и хилядолетие на българите, значи сме намерили своите нови герои.

Да си пожелаем това щастие!