Бомби, наркотици и ислям – албанската връзка

Според повечето западни експерти по борба с наркотрафика, един от най-големите парадокси в тази битка е свързан с днешната ситуация на Балканите. Наистина, трудно бихме могли да открием друга точка на планетата, подобна на Косово и Албания, където рамо до рамо да работят иначе смъртни врагове като иранските “гвардейци на ислямската революция”, хората на саудитския банкер Осама Бин Ладен, нарочен от Клинтън за “терорист №1 в света”, и…американското Централно разузнавателно управление. Макар и всеки от тях да преследва там съвършено различни цели.

Пътят на хероина

Днес хероинът, чиято цена дванайсет пъти (!) надвишава тази на златото, се е превърнал в може би най-печелившата стока на световните пазари. Килограм от този наркотик струва 1000 долара в Тайланд, върви по 110 000 на едро в Канада и стига до 800 000, продаван на дози по улиците на северноамериканските градове.

През последните няколко години ключовите пунктове по “балканския път на хероина” – населените с албанци градове Велики Търновац и Блащица (в Сърбия), Вратница и Гостивар (в Македония), както и албанските пристанища Шкодра и Дуръс, си спечелиха славата на “новия Меделин” (по името на града, където се помещава могъщият колумбийски кокаинов картел). Именно по този път, огромни количества хероин ( на обща стойност около 400 милиона долара годишно!) се прехвърлят от Турция, през Македония, Косово и Албания, към западноевропейските пазари. А, според американската Агенция за борба с наркотиците, още преди войната в Косово албанците (заедно с турците) са си извоювали позицията на основен наркодоставчик по балканския маршрут.

Стоката си албанските “хероинови барони” получават почти изключително от азиатския “златен полумесец”, чиито запаси изглеждат неизчерпаеми. Единият му край е в Афганистан, който през миналата година за първи път надмина Бирма като най-голям производител на суров опиум в света. Оттам опиумът се прехвърля през Иран в Турция, където се рафинира в хилядите нелегални лаборатории, след което попада в ръцете на албанските трафиканти, контролиращи цели райони в Македония, Албания и Южна Сърбия и практическо цяло Косово. По данни на американския Държавен департамент, всеки месец те изнасят от Турция поне шест тона хероин. Като се има предвид, че съвсем малка част от това количество бива задържано (и то предимно от българските митничари), става ясно, че онези, които държат хероиновия трафик през Балканите, разполагат и с невероятни финансови средства. Не на последно място сред тях е командването на формално разпуснатата Армия за освобождение на Косово, чиито лидер Хашим Тачи ръководи и временното правителство на областта. Впрочем, още през 1998 германската федерална полиция замрази две сметки в Дюселдорфската банка, принадлежащи на организацията “Обединено Косово” и управлявани от тогавашния премиер на “косовското правителство в изгнание” Бужар Букоши. Оказа се, че няколкото стотин хиляди долара в тях са били вложени от един от най-известните албански наркобарони. През 1999 пък, в италианския град Бриндизи, бе осъден друг албански трафикант – Амарилдо Вриони, обвинен, че е закупил от местната мафия огромно количество оръжие срещу хероин. Пак тогава чешката полиция залови в Прага Принц Доброши, един от най-известните косовски мафиоти, откривайки в дома му десетки фактури за закупено леко пехотно оръжие и ракетни системи. По-късно Доброши бе екстрадиран в Норвегия, за да излежи там 14-годишна присъда за наркотрафик. Както посочи наскоро в канадския вестник “Монреал газет” дългогодишният служител на Агенцията за борба с наркотиците Майкъл Левин, “без всякакво съмнение американското разузнаване винаги е било наясно относно

Връзките на АОК с албанските наркобарони

така че, осигурявайки протекция за армията на Тачи, ЦРУ на практика осигуряваше и чадър за “балканския път на хероина”, контролиран от албанската мафия”. Никак не е случайно, че на проведените през октомври първи общински избори в Косово, партията на бившия шеф на АОК спечели тъкмо в районите, известни като “албанския Меделин”.

Позициите на албанската организирана престъпност са особено силни в Италия, където тя поддържа много тесни връзки със “Сакра корона унита” или “четвъртата мафия”, контролираща наркотрафика в районите на Бриндизи, Лече и Таранто. Албанците обаче, вече не се задоволяват с това, очевидно стремейки се да поставят под свой контрол цялата търговия с хероин в Европа. Неслучайно 20% от арестуваните през последните години наркопласьори на континента са албанци. При това, докато средното количество, откривано у подобен пласьор е около два грама, при задържаните албанци то е 120 грама! Днес 80% от наркотрафика в скандинавските държави, 90% от този в Швейцария и над половината от онзи в Германия, се контролират от албанската мафия. Според немската федерална полиция, албанците вкарват 80% от хероина на европейските пазари, а сред наркоманите той е вече известен като “албанка”.

Ислямисти, шпиони и албанци

За мрежата на скандално известния “апостол на ислямския терор” Осама Бин Ладен в Албания и Косово е писано доста. Нейните възможности там са толкова значителни, че преди време американският държавен секретар по отбраната Уйлям Коен дори отмени едно свое посещение в Тирана, опасявайки се, че може да бъде ликвидиран от ислямистите.

Албанската служба за сигурност SHIK, наследник на някогашната “Сигурими” (бившият началник на последната Кочолари, днес е съветник на шефа на SHIK Фатос Клоси), потвърждава съществуването на планове за нападения срещу различни американски обекти в Албания и Косово. През последните години тази служба бе модернизирана с помощта на ЦРУ и немската разузнавателна агенция BND. Между другото BND активно участва и в подготовката на Армията за освобождението на Косово. На някои от тренировките, провеждащи се в един военен лагер край турския град Измир например, е присъствал и тогавашният заместник директор на BND Райнер Кеселринг (внук на маршала командващ германските армии на Балканите по време на Втората световна война).

На пръв поглед американците напълно контролират албанската служба за сигурност SHIK. По тяхно искане преди време от страната бяха експулсирани неколцина сирийци, иранци и египтяни, подозирани че са част от мрежата на Бин Ладен. На практика обаче, както в Албания (включително в SНIK), така и в Косово, с много силни позиции разполагат иранските специални служби, чиято дейност в региона се координира от служителя на посолството на Иран в Рим Махмуд Нураниджа. Иранското проникване в Албания се осъществява на две нива: финансово икономическо, по линия на местния клон на Арабската ислямска банка, и хуманитарно – чрез различни неправителствени организации. През последните години иранците значително укрепиха и двете си най-мощни европейски резидентури – тези в Сараево и Тирана. Известно е също, че ирански военни специалисти, наред с американските и немските си колеги, участваха в подготовката на АОК. В частност, двама ирански агенти – бившият полковник от Титовата армия Заим Берза и албанеца Еюп Драгач изготвиха военните планове на АОК, а пък сред най-известните и полеви командири бе Мохамед ал Завахири, брат на водача на египетската ислямистка организация “Джихад” и приближен на самия Бин Ладен - д-р Айман ал Завахири.

Смята се, че основите на албанската мрежа на Бин Ладен са поставени още през 1994, с благословията на тогавашния премиер Сали Бериша. По онова време са създадени и първите трениповъчни бази на АОК на територията на едно, принадлежащо на Бериша, имение в северна Албания, където в обучението рамо до рамо са участвали експерти на ЦРУ и ветерани от египетската ислямистка организация “Джихад”.

Междувременно, през октомври 1998, на 18-тата Ислямска конференция в Пакистан, борбата за независимо Косово официално бе обявена за “свещена война в защита на исляма”, т.е. за “джихад”. Показателно е, че по същия начин са характеризирани и войните в Кашмир, Палестина и Еритрея. А когато една война е обявена за “джихад”, това означава, че целият мюсюлмански свят е длъжен да я подкрепя с всички възможни средства – икономически, политически и дипломатически. Между другото, именно базирайки се понятието за “джихад”, Осама Бин Ладен нареди преди време да бъдат атакувани “държавите на неверниците” и, по-точно, Великобритания, САЩ, Франция, Израел, Русия и Индия.

Косово – виртуалната нарко-държава

Доказателства за невероятните доходи от наркотрафика днес могат да се открият буквално навсякъде в косовската столица Прищина. Във всеки случай те са много повече, отколкото тези за западната финансова подкрепа в провинцията. Великолепните нови къщи, ремонтираните пътища, свръхмодерните оръжия, с които разполагат местните албанци, са построени и купени именно с пари от трафика с хероин. Така поне смята експертът за Балканите на парижкия Център за контрол на наркотрафика Мишел Кутузис. Тези признаци за внезапно сполетялото косовските албанци благосъстояние тепърва ще се увеличават с постепенното превръщане на провинцията в истинска виртуална наркодържава, при това под носа на близо петдесетте хиляди “сини каски”, разположени там.

Според редица експерти, разпускането на Армията за освобождение на Косово само е улеснило бума в наркотрафика. То е позволило включването в него на хиляди цивилни албанци, всеки от които обаче е задължен да дава процент от печалбата на водача на собствения си клан (последните по правило са бивши командири от АОК).

По данни на Интерпол около 500 косовски албанци редовно пренасят на Запад пратки от по 20 или повече килограма хероин, докато с по-малките (под два килограма) са ангажирани други 5000 дребни доставчици. В последно време албанските мафии в Западна Европа започнаха истинска война за овладяване на пазарите за дрога в големите тамошни градове, с което окончателно биха затворили “цикъла”, осигурявайки си нови огромни печалби. Неслучайно в докладите на германската федерална полиция се твърди, че “албанците все по-често прибягват до насилие, разчиствайки сметките си с останалите в хероиновия бранш”. На свой ред, експертът от американската Програма за контрол на наркотиците Тони Уайт обелязва, че “Албанците са много по-склонни към насилие от останалите етнически мафии в Европа. През последните месеци те открито се ориентираха към

Преразпределяне на европейските пазари

измествайки оттам ливанските, пакистанските и италианските нарко-картели”. Малцина имат куража да се противопоставят на албанския “натиск”, понеже е добре известно, че “косовската мафия не се спира пред нищо”. Миналата година например, албанците ликвидираха девет видни италиански мафиоти по време на продължила две седмици война по улиците на Милано.

Пълният контрол над балканския път на хероина осигури такива постъпления на наркобароните в Албания и, особено, в Косово, че напоследък те започнаха да се ориентират и към други “по-уважавани” видове бизнес, без разбира се, да изпускат от ръцете си търговията с наркотици. “Косовските албанци искат да се превърнат в “каймака” на световната хероинова мафия – отбелязва по този повод Тони Уайт – Те вече не желаят да ги свързват с уличните войни и да бъдат в центъра на криминалните хроники. Като всеки друг бизнес и този търпи своето развитие и днес водачите на косовските кланове искат да бъдат уважавани, насочвайки инвестициите си в най-различни отрасли на икономиките на отделните балкански държави, където активността им може да се сравни само с тази на турските бизнесмени”. Последното, впрочем, обяснява и победата на “умерения” косовски лидер Ибрахим Ругова на наскоро проведените общински избори. Защото уважаваният от Запада Ругова е далеч по-подходящ лидер на бъдещо независимо Косово в очите на новоизпечените местни “наркокапиталисти”, отколкото доскорошният им партньор Тачи с неговата скандална репутация на бивш маоист и ислямист.

Междувременно обаче, мрежата на “албанския Меделин” продължава да се разширява, излизайки извън границите на Европа и насочвайки се към Централна Азия, Южна Америка и САЩ. Дори и да искат да спрат победоносния ход на албанската наркомафия, американците вече едва ли са в състояние да го направят. “Никой не е в състояние да влияе върху развитието на нещата в Косово – с горчивина призна наскоро високопоставен служител на Държавния департамент във Вашингтон – там действително управляват хора, свързани с наркотрафика, но в същото време те са наши съюзници”.

България като част от “балканския път” на хероина

Очевидно е, че немалко количество от произведеният в нелегалните турски лаборатории хероин, който албанската мафия пласира на Запад, преминава през България. Наистина, българските митничари успяват да заловят една част от него. Но макар че успехите им са значително повече, отколкото тези на колегите им в другите балкански държави, това не променя особено факта, че страната ни е важен елемент от “балканския път на хероина”, т.е. поле на действие на могъщата албанска мафия. Която оперира на наша територия не само в тясно сътрудничество с българската организирана престъпност, но и (както показва опитът на други държави, през които минава “балканския път”) ползвайки се с протекцията на немалко корумпирани държавни служители. Най-лошото е, че една част от хероина (макар и все още твърде малка, поради ограничените финансови възможности на българските “клиенти”) вече се пласира и у нас, съсипвайки живота на хиляди млади българи.

В борбата с тази напаст ще трябва да разчитаме преди всичко на себе си. Защото, макар че американските ни “приятели” очевидно разполагат с изключително ценни сведения за начина на действия и маршрутите на албанската хероинова мафия, те едва ли ще бъдат склонни да ги споделят с нас. В крайна сметка, опитът показва, че сътрудничеството между разузнавателните служби на САЩ и наркомафията е по-скоро правило, отколкото изключение. Достатъчно е да си припомним за тесните връзки между ЦРУ и никарагуанските наркотрафиканти, панамския генерал Нориега и кубинския му колега Очоа, афганистанските “талибани”, индонезийската мафия и дори легендарния крал на опиума от Бирма Кун Са. Както се казва, “няма нищо ново под слънцето”. Особено тук, на Балканите.