- Определено мисля, че 2000-та година беше добра за България. Бяхме едновременно участници и свидетели на три събития, които ще окажат трайно влияние върху развитието на страната. На първо място, започнахме преговорите с Европейския съюз за присъединяване. На второ – очерта се благоприятен завършек на кризата в Югославия и – дай Боже – край на военните конфликти на Балканите. И на трето място – отпадането на визите за български граждани за страните от Шенгенското споразумение. От друга страна, реформите в страната продължиха, като цяло, успешно. Като върховен главнокомандващ се радвам на ускоряването на реформите във въоръжените сили. Това, което ни тежи най-много, е на първо място безработицата, на второ – все още ширещата се бедност и ниския като цяло стандарт на живот за немалко хора. Не мога да не спомена и пожарите, които тази година се превърнаха в истинско бедствие, имаше жертви и огромни материални и екологични щети. Тревожи ме и насилието, във всичките му форми.

- По принцип задачите и задълженията ми са отдавна планирани, макар че изненади не липсват. Все пак, в края на годината има и много приятни задължения. Освен традиционните ми срещи със студенти, спортисти, дейци на науката и културата, ще имам приятното задължение да наградя с държавни награди една голяма група изтъкнати българи, по повод техни кръгли годишнини. По повод навлизането ни в новия век ще наградя посмъртно Илия Минев и писателя Георги Марков – за тяхното доблестно гражданско поведение и борбата им срещу комунистическия режим, както и Джон Атанасов, за създаването на първата електронно-изчислителна машина и приноса му към съвременната цивилизация.

- Националните ценности по принцип са непреходни. Народът ни ги е съхранил, защото винаги е знаел, че благодарение на тях може да оцелее в криволиците на времето и историята. Друг е въпросът, че те трябва не само да се съхраняват, но и да се развиват. Такава ценност е родолюбието, а то придобива и нови измерения в глобализиращия се свят. Такава ценност за нас е и етническата толерантност на народа ни. Точно тя ни помогна да избегнем в годините на прехода трагичните събития, на които бяхме свидетели в западната ни съседка. Българската предприемчивост – още в средата на миналия век българските предприемачи и търговци са живата връзка между Близкия Изток и Европа, от Париж и Виена до Кайро и Йерусалим са пътешествали със стоките си нашите деди. След Освобождението, чак до Първата световна война, Европа и светът говорят за “Българското чудо”. След Ньойския диктат разорена България отново възкръсва през 30-те години. А това означава воля за свободен живот и просперитет, който е невъзможен без предприемчивост. Комунистическата диктатура не можа да сломи този дух и това е една от причините да вярвам, че ще успеем.

- Формира го историята ни – колко са европейските държави, които повече от 1300 години съществуват с името, с което са създадени? Формират го културата и интелектът на нацията ни. Потискат го сравнително ниският стандарт на живот, безработицата… Потискаше го унизителният визов режим. Та за България Берлинската стена рухна едва сега!

- След като получихме безапелационни доказателства, че пътят по който вървим е правилен /а това се беше превърнало в комплекс на няколко поколе???????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????????он с Япония и Австралия, Западна Европа и към тях цяла група бързо развиващи се страни, на дневен ред не случайно е темата за глобализацията. За мен тя е неизбежен процес, но точно затова е особено важно той да се регулира така, че да не задълбава, а да запълва бездната, която разделя най-богатите от най-бедните страни. Бедността ражда конфликти, затова от богатите страни се очаква адекватна политика по този въпрос. И така – борбата с бедността в световен мащаб е едно от тези предизвикателства. Другите може би са в областта на медицината – все още не са победени редица болести - сърдечно-съдови заболявания, рак, СПИН, трудно могат да се прогнозират темповете на развитие на информационните технологии, космическите изследвания. И разбира се – проблемите на екологията. Индустриалната ера съсипа доста околната среда. Пустините настъпват, търси се решение за парниковия ефект, озоновата дупка… На нас все ни се струва, че това са по-далечни неща, че те не ни засягат пряко, но всъщност е точно обратното. Предизвикателствата пред човечеството в пълна сила се отнасят и до нас.

- Моят род е стар, патриархален, винаги е пазил традициите. Християнското Рождество Христово преплетено с българската Коледа винаги е бил интимен, семеен празник и винаги е събирал рода ни. Не е тайна, че комунистическите управници правеха всичко възможно да го омаловажат, но истината е, че хората си го празнуваха. Може би имаше повече сняг, но това, което винаги ще остане в мен е топлината на семейното огнище. С молитвата, на най-възрастния, с очакването на коледните дарове край елхата…
Радвам се, че успях да предам това чувство за празничност на децата си, нека те да го предадат на своите деца, защото то е част и от нашата българска традиция.

- Големите подаръци за България ще дойдат за някоя следваща Коледа. Не трябва да сме припряни. Както се казва – всичко с времето си. А в личен план още не съм си измислил подаръка.

- Още не съм, макар че имам достатъчно идеи. А ако Ви посоча сега акцентите, какво ново ще кажа на читателите Ви в коледната или новогодишната нощ?

- Нека вашите членове и симпатизанти бъдат верни на любовта си към България и не забравят, че националните интереси винаги стоят над партийните. И от сърце желая на читателите на “Ние” много здраве, благополучие и щастие през първата година на новия век и на новото хилядолетие.