В началото на ноември бе публикуван редовният доклад на Европейската комисия за напредъка на България по пътя и към членство в ЕС. За съжаление, констатациите в него не се различават особено от направените в миналогодишния. Според тях, независимо от направените “значителни стъпки” в България

Липсва функционираща пазарна икономика

Постигната е стабилна макрорамка, но още сме далеч от устойчивия икономически растеж. Аналогичен е и изводът по отношение на втория икономически критерий – България не разполага с нужната инфраструктура за да посрещне конкурентния натиск на пазарните сили в ЕС.

От тази гледна точка, някои предложени от управляващите законодателни решения са безспорно актуални. На първо място сред тях са данъчните закони. За най-важните от тях (за ДДС, за корпративното подоходно облагане и за данъка върху доходите на физическите лица), имаше и проекти на отделни депутати, които обаче не получиха подкрепа в пленарната зала. Всъщност, в Закона за ДДС, новата данъчна политика на правителството се изразява единствено в намаляване срока за възстановяване на данъчния кредит и затягането на регистрационния режим. В алтернативния законопроект, предложен от левицата пък, се предвиждаше намаляване на данъчната ставка от 20% на 18%. Последното бе отхвърлено, тъй като ДДС е най-сериозният източник на приходи в бюджета. Но, ако този аргумент на правителството е разбираем, недоумение буди неприемането на измененията предложени от депутатите на ВМРО, предвиждащи освобождаване от ДДС на продажбите в чужбина от лицензни туроператори. Въпреки прогнозите, че ако това не стане, туристическият бизнес у нас ще претърпи значителни загуби, управляващите се ограничиха само с приемането на гратисен период.

Най-характерното за промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е намаляването на данъчната ставка от 25% на 20% за фирми с годишна печалба над 50 хиляди лева и от 20% на 15% за онези, чиято печалба е под тази граница. Алтернативният законопроект на ВМРО предвиждаше намалението да е, съответно, 15% и 10%. Но, въпреки очевидният факт, че за да се стимулира плащането на данъците е необходимо данъчната тежест да стане поне малко по-поносима, мнозинствата не се реши на сериозно намаляване на ставките. За разлика от ДДС, приходите от ЗКПО не са доминиращи в приходната част на бюджета и намаляването им не би го дестабилизирало. Напротив, намаляването на данъка печалба би подобрило бизнес средата у нас, съдействайки и за привличането на повече чужди инвестиции. По-ниският данък би повишил и прихода от ДДС, поради по-високия търговски оборот. Не на последно място следва да се посочи и друг положителен ефект от по-рязкото понижаване на данък печалба – легализирането на част от “сивата икономика”, носеща на държавата годишна загуба от неплатени данъци около 1,3 милиарда лева.

Що се отнася да Закона за облагане доходите на физическите лица, промените се изразяват в увеличаване на необлагаемия минимум и намаляване на данъчната тежест с около два пункта. При обсъждането му бяха лансирани и някои качествено нови идеи, като например принципът за семейното данъчно облагане, заложен в законопроекта на ВМРО. В него се предлагаше приспадане на необлагаемия минимум от облагаемия доход за всяко малолетно и непълнолетно дете, както и на платежните лихви по потребителските и жилищни кредити. Социалната целесъобразност на тези предложения обаче, отново не бе взета под внимание от управляващите.

Данъчните закони

бяха приети окончателно преди повторното разглеждане на проектозакона за бюджета. Основен приоритет в него е поддържането на макроикономическата стабилност и темпа на провеждане на структурните реформи. Акцентът е върху реформата на пенсионното и здравно осигуряване, предвиждат се допълнителни средства за финансиране на общините, както и средства, свързани с процеса на преговорите за присъединяване към ЕС.

Естествено е законът за бюджета да не се възприема еднозначно. Достатъчно е да посочим, че Комисията по енергетика например, го отхвърли на първо четене, отправяйки му съществени критики. В пленарна зала пък той бе гласуван само с гласовете на управляващото мнозинстов. Чуха се обвинения, че в този си вид бюджетът обслужва предизборни цели. Известни финансови специалисти признават, че бюджетът за 2001 е най-добрият за последните четири години, но изразяват съмнение за изпълнението му. Висящи остават редица въпроси като например, как ще се изразходват по-големите приходи от записаните в бюджета и идващи от банковата приватизация.

В разгара на дебатите около бюджета, като че ли незабелязани останаха поправките в приватизоционния закон, както и предстоящите изменения в Кодекса на труда. А те имат пряко отношение към икономическото развитие на страната, като необходимостта от промени в тях бе отчетена както в споменатия вече доклад на Еврокомисията, така и в този на Европейската банка за възстановяване и развитие.

Впрочем, основната критика и в двата документа е насочена към ниското качество на законодателството ни в икономическата област. Очевидно е, че постоянните промени в нормативната база подкопават стабилността на правилата, необходими за нормалното функциониране на бизнеса. Другата страна на законодателния хаос

в сферата на икономиката е пълната липса на правна регламентация на цели сектори. Емблематичен пример за това е дълго подготвяният законопроект за високите технологии, приет от Министерския съвет през декември 1999, който още не е стигнал до Парламента.

Новата икономическа политика се нуждае от по-широк обществено-икономически дебат, както и от приоритет на държавните над тяснопартийните интереси. Иначе, заложените в правителствената стратегия прогнози за устойчив икономически растеж, пак ще си останат само добро пожелание.