След началото на американската операция срещу Афганистан, президентът Ширак обяви, че в нея ще участват и френски части. Как точно ще стане това, все още не е ясно. Франция, както и целия Западен свят, декларира солидарността си със САЩ срещу ислямистката заплаха, но засега помощта и се ограничава с двата бойни кораба, изпратени в Оманския залив и сведенията, предадени на Вашингтон от френските секретни служби. Факт е, че и самите американци засега не искат повече от нас. Всъщност те идва ли имат нужда от нечия подкрепа, предвид огромната мощ, с която разполагат. САЩ обаче трябва да внимават как я използват, защото и тази война, както някога войните в Индокитай или Алжир, изисква първо да бъде спечелено населението, а после завладени териториите. А тъкмо за тази цел, въоръжените със свръхмодерни оръжия армии не са особено ефикасни.

Двете перспективи

Подкрепяйки по принцип войната с тероризма, Франция следва да си съхрани правото на собствена позиция относно начина, по който ще се води тя. Определени резерви в това отношение поражда например намерението на Вашингтон да поднови бомбардировките над Ирак. Дори и иракчаните по някакъв начин да са съдействали на ислямистите (нещо твърде съмнително), това не оправдава поредното опустошаване на страната, която и без това е съсипана след Войната в Залива и последвалото ембарго. А и що за начин е да се бориш с радикалния ислямизъм, атакувайки една светска и толерантна към различните религии държава! Днес пред Запада има две перспективи – или да се съсредоточи върху унищожаването на конкретните организатори на атаката от 11 септември, или (подобно на самия Осама бин Ладен) да обяви “свещена война на Доброто срещу Злото”. Ще избегнем много грешки, ако тръгнем по първия път, опирайки се на подкрепята и съдействието на умерените мюсюлмански режими.

Следва обаче да признаем, че за нас, фрaнцузите, най-важното бойно поле в битката ни с ислямизма е самата Франция. Мерките, които правителството подготвя за борба с проповедниците на фундаментализма сред имигрантите-мюсюлмани са полезни, но недостатъчни. Президентът Ширак призовава французите да се обединят пред лицето на опасността. Но, около какво можем да се обединим днес? Около “демокрацията”? Или около “човешките права”? Това са абстракции. Французите могат да се обединят единствено в името на Франция, за защита на френската цивилизация и на своите свободи. Европейците трябва да вземат пример от американците, сред които терористичните удари породиха небивала вълна от патриотизъм. Ние също трябва да възродим патриотизма. Нищо че през последните десетилетия това понятие бе забравено или, по-скоро, прокълнато. Само приливът на патриотизъм може успешно да обедини французите и другите европейци за да посрещнат новите предизвикателства, свързани с войната срещу тероризма и икономическите затруднения, като последица от нея. Или, както справедливо отбеляза наскоро Жан-Клод Баро във “Фигаро”: “трябва да възродим националния си инстинкт”.

Мюсюлмани или французи

Днес обаче френската нация се състои не само от “французи по произход”, но и от многобройни имигранти. Като значителна част от последните са мюсюлмани. Тъкмо сред тях действат успешно проповедниците на радикалния ислям. Ще можем ли да ги убедим да се обединят с нас в името на Франция, страната която ги е приютила, осигурявайки им неизмеримо по-добри условия за живот, отколкото държавите, в които са се родили? Печалните събития по време на футболната среща между Франция и Алжир, когато някои от тези хора посрещнаха с освиркване “Марсилезата”, а по-късно нахлуха на терена, крещейки ислямистки лозунги, показва, че интеграционната политика, провеждана от правителството, не е особено успешна. Очевидно методите, използвани от левите политици през последните двайсетина години в тази сфера, се провалиха. В резултат от това нашите днешни мюсюлмани не се чувстват французи, а се смятат за принадлежащи тъкмо към “нацията на Исляма”. Крайно време е тези хора да разберат, че тук те имат не само права, но и задължения, както и да осъзнаят, какво означава да бъдеш французин. Изпитателният срок изтича. Време е всеки френски гражданин да се почувства и започне да действа като френски патриот!