Да превърнем блатото в градина
Димитър ИЛИЕВ
“Аз съм българче, обичам
наште планини зелени,
българин да се наричам
първа радост е за мене!”
… А за Вас?
Много вътрешни и външни фактори и фалшиви идеологеми са препускали из историята ни, превръщайки я в сито, от което истината е изтичала като ситен пясък. И сега ни се налага, зрънце по зрънце, да я събираме за да възстановим този уникален “пъзел”, наречен България.
За да се случи това обаче, трябва да се върнем далеч назад във времето, колкото се може по-близо до началото, за да можем оттам, вече по истинския път, да стигнем до днешния ден, анализирайки случилото се и планирайки бъдещето.
“Стига с това връщане назад! – би ми креснал някой – Кой от днешните силни и добре живеещи народи се връща към миналото си?”
На пръв поглед, доводът е железен. Но истината е още по-непоклатима. А тя е, че всички тези европейски и задокеански държави, към чито блясък и подреден живот е устремен нашият мерак, съществуват и се разпореждат от позицията на статуквото. А що се отнася до връщането към собствената история, там те трудно биха открили особени поводи за гордост. На първо място, защото повечето от тях просто нямат такава, а на второ – защото там, където я имат, блестящите научни открития и постиженията в сферата на културата, съжителстват с такива позорящи човешкия род деяния като търговията с роби, унищожаването на цели народи и раси, изгарянето на хиляди, обявени за инакомислещи и т.н. И на трето – тъкмо защото отказът от това срамно минало, доведе до формирането на днешната демократична ценностна система, която (надявам се) поставя началото на позитивната им нова история.
Впрочем, битки, окървавени мечове и предателства има и в
Нашата история
но там има и събития, каквито никъде другаде няма. Затова и използвам за България термина “уникален пъзел”, който трябва да възстановим за да го покажем и на себе си, и на света.
Жестоките природни катаклизми, безбройните миграционни процеси, съпъствали древните народи, както и войните, които са водели помежду си, са довели до загубата на много важни познания и исторически сведения. Това се отнася и до нашите предци – древните българи (които, както вече е установено, са били доминиращият и съзидателен елемент сред народите, изградили Аспаруховата България). Двата века византийско и, особено, петте века османско иго са довели до изнасянето извън страната ни или до почти пълното унищожаване на старата българска книжнина. Това оказва пагубно въздействие върху историческата памет на народа ни, давайки в същото време основание за появата на какви ли не теории за произхода на българите. Твърди се, че те са сармати, славяни, урало-алтайци, тюрко-татари, угро-хуни, дори че са смес от фини, тюрки и славяни. С течение на времето, повечето от тези хипотези отмират и, към днешна дата, академичната общност у нас като че ли изпитва по-голямо доверие към т.нар. “индоевропейска теория” за българския произход. Но тъй като историята борави не с вяра, а с факти и документи, нека видим какво все пак е оцеляло през вековете и хилядолетията
.Сред най-раннте писмени документи, съдържащи данни за древните българи, е “Анонимният Хронограф” (354 г.н.е.), дълго време оставян без достатъчно внимание. Това е препис на древен библейски списък от имена и народи, в който са изредени всички по-известни измежду тях в Древния свят. Както повелява традицията, те са разделени в три групи, всяка от които води началото си от библейският праотец Ной и тримата му сина – Сим, Хам и Яфет. За нас от особен интерес е списъкът с потомците на Сим, от който, както се твърди в “Хронографа” произлизат 25 народа, “живеещи на Изток”. Сред изброените страни са Елам (съществувала в Третото хилядолетие пр.н.е. източно от Тигър), Асирия (възникнала пак тогава в Месопотамия), Халдея, Индия, Лазика, Лидия, Хетското царство
, Армения, Аран, Хиркания, Гедросия, Мардия, Партия, Гамера, Арамея, Бактрия и други все високо-развити държави, съществували в периода между ІV-І хил.пр.н.е. Списъкът завършва с изречението: Ziezi ex quo Bulgares (Зиези, от които са българите). Достоверността на “Хронографа” се потвърждава от древно-арменското географско съчинение “Ашхарацуйц”. В староиндийския епос “Махабхарата” се твърди, че на северозапад от Индия живеят “болхи” или “болхики”, а държавата им е “Балхара”, согдиански източници пък разказват за древната земя “Блгар”, която арабските пътешественици споменават като “Бургар”.Тоест, между ІV и І хил.пр.н.е древните българи са населявали огромния район от Хиндукуш до Мала Азия и от Кавказ до Инд, известен като
“Люлката на цивилизациите”
Друг много важен писмен документ е “Именникът на българските канове” (известен и като “прабългарски царственик”), открит през 1861 от руския учен А.Попов и съдържащ имената на всичките български владетели от създаването на първата българска държава в Европа (старата “Велика България”) в продължение на 600 години. Той е създаден от български летописци и е записан с помощта на древнобългарския слънчев календар през 765 г.н.е. Ето и пълният му текст: Авитохол - живя 300 години, а родът му бе Дуло, годината му Дилом Твирем; Ирник - живя 150 години, родът му бе Дуло, годината му Дилом Твирем; Гостун - този бе наместник две години, родът му Ерми, годината му Дохс Твирем; Коурт (Кубрат) държа 60 години, родът му Дуло, годината му Шегор Вечем; Безмер - три години, родът му Дуло, годината му Шегор Вечем.
Тези петима ханове царуваха 515 години от другата страна на Дунав. А след това дойде Исперих от тази страна на Дунав, както е и досега.
Исперих - 61 години, родът му Дуло, годината му Верени Алем; Тервел - 21 години, родът му Дуло, годината му Дван Шехтем; Севар - 15 години, родът му Дуло, годината му Тох Алтом; Кормисош - 17 години, родът му Вокил, годината му Имен-Шегор, този кан смени рода Дуло, сиреч вихтун; Винех - 7 години, родът му Угаин, годината му Сомор Алтем
; Умор - 40 дни, родът му Вокил, годината му Дилом Тутом.С това се затваря един 600-годишен период от българската държавност на територията на Европа. С помощта на Именника, както и на древния български календар, учените стигат до 165 г.н.е. като година на създаването на Българската държава. Аспаруховата България е просто продължение на тази Стара Велика България.
Анализ на тези три документа ще се опитам да направя в следващия брой.
И тъй като това е последната ни среща през 2001, искам да ви пожелая Весела Коледа, щастливо посрещане на Новата година и нека, преди да преклоним глава пред Рождението на нашия Бог Исус, почетем с минутка размисъл и 22 декември, наричан “Единак” или “Еднажден”, най-специалният ден от древнобългарския календар.
А дотогава?
Обичам Ви и съм горд, че съм Ваш сънародник!
[СЪДЪРЖАНИЕ]