Резултатът от президентската надпревара сложи край на много илюзии. Новият ни държавен глава безспорно е най-прогматичният, а това означава и най-десният, измежду политиците на левицата

Пламен ДИМИТРОВ

Тазгодишните президентски избори ще се запомнят с две неща. Първо, със загубата на Петър Стоянов и второ с провала на социолозите, който бе по-зрелищен дори и от посърналата физиономия на губещия. Видя се, че когато избирателната активност е около и под 50% социологическите предвиждания издишат. Цифрите от предварителните проучвания пък повлякоха в бездната на неточната прогноза и политолозите и журналистите. Вместо да обясняват случилото се, и след двата тура на вота те бяха принудени най-вече да се оправдават. В тяхна защита може да се каже, че до деня на изборите и самият победител не се надявал да спечели. Едва след първия тур Първанов видя, че “дяволът не е толкова черен” и

Чудото може да стане

Понеже президентските и парламентарните избори се проведоха в рамките само на пет месеца, логично е да потърсим общите неща между двата вота за да се опитаме да откроим някаква трайна тенденция, която те налагат. На пръв поглед разликите са повече – през юни победи НДСВ, а сега царската формация въобще не издигна свой кандидат. Тогава БСП бе на трето място, а сега триумфира. На парламентарния вот избирателната активност бе висока, на президентския – ниска.

Има обаче един белег, който обединява вотовете от юни и от ноември. И в двата случая победи кандидатурата “от последния час”. През пролетта Симеон за малко не изпусна и последния влак за регистрация, обяви кандидат-депутатите си броени дни преди крайния срок, а цялостната му програма така и не стана известна до деня на вота. Сега само месец и половина преди президентските избори Георги Първанов отчаяно се опитваше да убеди Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган, че НДСВ, ДПС и БСП трябва да издигнат обща кандидатура, “равноотдалечена” от трите партии. Едва след като царят-премиер по свой обичай си замълча по въпроса, Първанов заряза търсенето на консенсусен кандидат и се метна на последния вагон на вече отминаващия изборен влак. Това бе, пар екселанс, кандидатура “от последния час”.

И все пак какво се случи? Кой обърна политическия локомотив, така че последният вагон, на който се качи Първанов, да стане първи? В чисто тактически план вече няма съмнение, че Стоянов направи огромна грешка като размаха доклада на секретните служби, в който се говореше за икономическите интереси на Богомил Бонев. Този ход не донесе гласове на Георги Първанов или на самия Бонев, но отне много от тези на сегашния президент. Защото избирателите за първи път видяха в Стоянов не човека, упорито търсещ консенсуса, а просто поредния заядлив и отмъстителен играч на дребно. Така той изведнъж падна от пиедестала на държавния връх в блатото на политиците, които редовно си разменят удари под кръста. Стоянов вече не беше “Той”, а само един от многото претенденти за народното доверие.

Очевидно предизборният щаб на президента не се справи със задачата си по най-добрия начин, но има и

Обективни причини

поради които сегашният ни държавен глава се размина съществено с идеалния образ, който мнозинството избиратели биха искали да видят. На първо място, Стоянов не можеше да избяга от своята идентификация със старата политическа класа, управлявала страната ни до юни тази година. Той беше част от нея, част от системата, която Симеон атакува и успя да срути. И след като повечето българи гледаха и все още гледат с надежда към така нареченото “ново време”, те нямаха нищо против и в президентската институция да се извърши пресонална промяна. Така цикълът на обновление придобиваше завършеност.

Друг фактор, който работеше срещу Стоянов, е стародавното желание на повечето избиратели за омекотяване на социалните трудности на прехода. Хората знаят, че президентът няма особено големи правомощия в тази сфера, но все пак посрещаха с надежда посланията на Първанов за по-социална политика. В тази кампания избирателите не се впечатлиха особено от това, че президентът е лицето на България пред света. Така Стоянов, който несъмнено е по-лустросан, по-обигран и обича да стои под светлината на прожекторите, изглеждаше много по-чужд на угрижените си сънародници, отколкото Първанов, който в житейски план е твърде скромен – роден е на село, обитава апартамент от 60 квадрата и т.н. Затова гласуването за президент може да се разглежда и като продължение на вота от юни, който наказа управляващите.

Другият важен извод

от тези избори е, че такова животно “електорат на НДСВ” в българската политическа фауна просто няма. Има само голяма група от хора, които “верват”, че “само царя може да оправи България” и друга по-малка, която харесва повече новите лица от депутатските листи и от правителството на НДСВ, отколкото втръсналите физиономии на Костов, Муравей Радев или Екатерина Михайлова. В президентските избори обаче не взеха участие нито самият Симеон, нито харизматичните младежи от неговия екип. Затова избирателите, които през юни пуснаха бюлетина за НДСВ, сега се почувстваха свободни да подкрепят Първанов, Стоянов или Бонев или пък просто да си стоят вкъщи и да им гледат сеира. Стоянов очевидно не бе разбрал това и в последните два-три дни преди втория тур стори поредица от метани пред НДСВ, които още повече затвърдиха имиджа му на човек, който прекалено се интересува, откъде духа вятъра и в зависимост от това е готов да обърне политическите си платна в съответната посока.

Извън двубоя Стоянов-Първанов

президентските избори бяха интересни и с изявите на останалите четирима кандидати. От тях най-много преуспя Богомил Бонев, който води кампанията си със замах и амбиция, подплатени от солиден финансов гръб. Имиджмейкърите на младия генерал много точно избраха да акцентират върху неговата мъжественост като контрапункт на леко сладникавото излъчване на Стоянов. Пестелив в думите и щедър в блъфовете, Бонев успя да концентрира голяма част от чисто протестния вот и даде сериозна заявка за политическо бъдеще. В крайна сметка той може да влезе в полезрението на премиера и като коректив на сегашния екип в МВР.

Разочароващо бе представянето на Ренета Инджова. Като единствена жена, кандидат за президент, тя се опита да стимулира феминистки чувства, но нейният дрезгав глас и прякор “Желязната лейди” очевидно не импонираха на българските домакини. На четвъртото място я изведе единствено безстрастната подкрепа на ДПС, но след тези избори пред титлата й “политик” вече трайно се настани прилагателното “бивш”.

“Вечният” Жорж Ганчев също влезе в надпреварата, воден от олимпийския принцип, че участието е по-важно от победата. Постигнатият резултат обаче най-после го сломи и той заяви, че повече няма да бъде кандидат за президент, защото шоу-бизнесът го зове. От това българското общество не губи нищо, но журналистите несъмнено ще скърбят, защото с пиперливите слова и атрактивни снимки на Жорж пълнеха цели вестникарски страници.

Петър Берон и Стоян Андреев пък водиха кампанията си с подръчни средства, отличиха се с екзотичната идея да заселват българи от Южна Америка в Странджа и логично се закотвиха около единия процент. Жалко за симпатичния биолог, но 12 години след идването на демокрацията, в българската политика вече няма място за аматьори.

И така България има нов президент, който близо пет години оглавяваше най-ретроградната от големите политически сили в страната. Означава ли това, че той ще използва новият си висок пост, за да обърне външнополитическата посока на българския кораб? Не. По отношение на международните приоритети

Първанов несъмнено е най-десният политик в редиците на левицата

Той е умерен, изключително предпазлив и сравнително модерно мислещ човек с манталитет на научен работник, какъвто всъщност е бил преди да се впусне в политиката. Така че върлите “червени” фенове вероятно ще бъдат разочаровани от предстоящите външнополитически изяви на “своя” човек.

По-интересно е, какви ще бъдат отношенията между новия президент и управляващото мнозинство. Ще връща ли той законите на НДСВ и как ще реагират в такъв случай депутатите от СДС, който ще трябва да избират между волята на “президента-комунист” и “царистите”?

Явно е,че резултатът от президентския вот засили още повече неяснотата около българската политическа система. Понятията “власт” и “опозиция” станаха още по-размити. Само СДС си знаят, че са твърда опозиция, но в момента влиянието на “сините” е твърде слабо. След парламентарните избори те стигнаха дъното и оттогава упорито дълбаят още надолу.

От друга страна, твърде рано е победата на Първанов да се обявява за реабилитация на лявото. Както удачно отбеляза един анализатор, за соцлидера гласуваха не гладните, а гневните. А точно този гняв, който често мени посоката си, прави бъдещите прогнози за електоралното поведение на българите все по-рисковани.