Станислав НАКОВ*

От известно време насам Интернет е неразделна част от тъй наречената “нова” икономика, в която реалността и развлеченията тясно се преплитат. Не Интернет обаче е виновен за това, че първо американците, а след това и европейците все повече придобиват манталитета на римския “populus” в Колизея: и днес наблюдаваме същия цинизъм, морално безразличие към страданията на околните, стремеж единствено към постигането на материални блага и по-висок статус, както и онзи неудържим хедонизъм, които някога са характеризирали Римската империя в епохата на нейния упадък, а днес са ключови фактори за развитието на “новата” (виртуална) икономика. Защото, когато съвременният гражданин на някоя от високоразвитите западни държави се сдобие с нов персонален компютър с 1000-мегахерцов процесор и 60-гигабайтов хард-диск, той със сигурност не го използва за да се запознае с каталозите на най-големите библиотеки в света. Нито пък възнамерява да ползва 27-инчовият си цветен монитор с ултрамодерна DVD-уредба за усвояването на интерактивните образователни програми в домашни условия.

За хората, родени през 60-те и след това, е съвсем ясно, че тези великолепни постижения на съвременните високи технологии обикновено служат на “средния” потребител на Запад за влизане в стотиците хиляди порно-сайтове в Мрежата или пък за тъй наречения “виртуален секс”. Иначе казано, Интернет вече се е превърнал в поле на персоналния избор на “секс-провайдърите”, опериращи в новата сфера на икономиката, а вместо популярния учебник по “икономикс”, днешните мениджъри се нуждаят по-скоро от новото практическо проявление на “неограничения от нищо” свободен пазар – т.нар.“хедоникс”.

В съвременна Америка

“Сферата на универсалното наслаждение”

обхваща и продукцията на Холивуд, но и телекомуникационната индустрия. И всички изявления на президента Буш за привързаността към традиционните американски семейни ценности увисват във въздуха на фона на небивалия разцвет но “порно-Милениума”, в резултат от дейността на корпорацията “Америка-онлайн”, извършваща се без какъвто и да било държавен или парламентарен контрол. Така, по данни на пресата в САЩ, само през януари 2000 е имало 17,5 милиона посещения на различни порносайтове от домашни компютри, като този показател е нарастнал с 40% в сравнение с предишните четири месеца. “Порно-онлайн” е вече цяла индустрия с около дви милиарда долара годишен оборот, като през следващите пет години се очаква годишната и печалба да достигне 5 милиарда долара. Според Американската асоциация на психиатрите, 20% от електронната търговия в страната е пряко свързана с порнографията, а поне два милиона души, прекарват в порно-мрежата по няколко часа дневно. Анализите показват също, че електронното порно гарантира максимална печалба (до 30%) заради изключително ниските разходи за труд и реклама. В резултат от всичко това, днес порнографията заема около 70% от новия електронен пазар в САЩ, докато видеоигрите например – само 4%, а спортът – 2%.

Още в ранния период на Интернет-бума, до 80% от времето на “онлайн-трафика” бе със сексуална ориентация. Така, вече спомената корпорация “Америка-онлайн”, която днес отчаяно се опитва да се представи за “защитник на семейните ценности”, натрупа първоначалния си капитал изключително на базата на порнографски и секс-страници, печелейки по седем милиона долара месечно. Дори и днес достъпът до около 16% от всички порно-сайтове в Интернет се осигурява от “Америка-онлайн”. Тоест, Интернет все повече се превръща в

успешно измествайки реалния секс за сметка на виртуалния.

По данни на списание “Бизнес уик”, американските работодатели са изключително загрижени от факта, че служителите им редовно използват работните си компютри за разходки из порно-мрежата и електронни покупки. Свързаните с това непроизводствени загуби (т.е. породените от снижаване производителността на труда) на корпорациите в САЩ през 1999 са били 54 милиарда долара, а през 2000 – вече 80 милиарда. Опитвайки да се справят с проблема, собствениците наемат специални фирми, които да контролират достъпа на служителите им в Интернет, тъй като над 70% от посещенията на порно-сайтовете става тъкмо в работно време и от работното място, а не от къщи. Междувременно обаче, най-големите американски финансови гиганти като “Вангард” и “Опенхаймер” например, тихомълком влагат значителни средства в такива мега-порнокорпорации като “Медиа Фостър” или “Вивид”. На практика Интернет продължава да се разивива, преди всичко, за сметка на развлекателната индустрия за възрастни.

Впрочем, порнографията винаги е била стимул за покупките на домашна апаратура в най-усъвършенстваните и формати (“ВеХаЕс” или “Бетамакс”). Именно тя доведе и до появата на комуникационния “телефонен секс” през 1982, когато Федералната комуникационна комисия на САЩ в едно от първите си постановления фиксира, че телефонната компания вече не разполага с монопол върху записаните телефонни послания. През 1996 вече 1,5% от всички международни телефонни разговори бяха със сексуален или порнографски характер, осигурявайки годишни печалби от 2 милиарда долара на предлагащите подобни услуги фирми. Нещо повече, ултралибералните привърженици на неограничената от нищо свободна търговия и глобализацията дори обявиха телекомуникационния сектор за

“Единствения производетелен сектор”

на съвременната западна икономика.

Днес на малкото тихоокеанско островче Ния има около 10 хиляди (!) телефонни линии, т.е. по четири на всеки от неговите жители. Екзотичната южноамериканска държавица Гайана пък получава над 40% от националния си доход от входящите международни телефонни обаждания и разполага с невероятна комуникационна инфраструктура, влючваща телефонни линии с обща дължина 60 хиляди мили. За сравнение, аналогичната по размерите си и разположена недалеч държава Хаити притежава само 6 хиляди мили телефонни линии. Тези и други подобни факти, карат мнозина международни анализатори да повтарят след малайзийския премиер Махатхир бин Мохамед, че “Интернет се е превърнал в острие на глобалната атака на един нов културен империализъм срещу устоите на националната държава и традиционните морални принципи”. Благодарение на Интернет, компютърът се превърна в своеобразен домашен развлекателен център. Новите технологии позволяват в къщи да се гледат и пълнометражни филми, което е особено важно за любителите на порното, страхуващи се, че тази страст може да невреди на имиджа им. Развлекателната индустрия доставя на масите “необходимата доза” секс и насилие. Да вземем например толкова популярният и у нас в България (където между другото броят на порно-сайтовете също отдавна е надминал всички останали) професионален кеч, този своеобразен съвременен вариант на гладиаторските игри в древността. По данни от октомврийския брой на списание “Форчън”, Световната федерация по кеч, официално създадена през 2000, върти бизнес за милиарди долари, а нейният президент Винс Макмахън е в челото на списъка на най-богатите хора в света. Рейтингите на кабелната теливизия на Световната федерация показват, че за само една година над 50 милиона зрители в САЩ са се прехвърлили от американския футбол към кеча, гарантирайки на федерацията годишен ръст на доходите от 450%! Зрителите (вече и българските) очевидно се възбуждат страхотно от кръвта и агресията, демонстрирани им от екрана - зрелище подозрително наподобяващо онези, съпътствящи деградацията на великата Римска империя. Никак не е случайно, че един от кеч-идолите “Скалата” се появи на годишния конгрес на американската Републиканска партия, редом с генералите Колин Пауъл и Норман Шварцкопф. Смята се дори, че участието му в кампанията на Буш е донесло на републиканците поне сто хиляди гласа на изборите, което при изключително оспорвания им характер, се е оказало решаващо!

Днес уеб-сайтът на Световната федерация се посещава доста по-често, отколкото тези на Националната футболна лига например и се поддържа от такива финансови гиганти в телекомуникационния бизнес като “Ен Би Ес” и “Виак”. По оценки на редица водещи финансови анализатори, кечът “е най-печелившият спекулативен бизнес на планетата в зората на новото Хилядолетие”.

Междувременно Интернет откри за себе си и необятния свят на хазарта. Така, компанията “Виртхайм”, работеща в Мрежата по 24 часа в денонощието, планира да печели по 41 милиарда долара годишно, организирайки интернет-лотария. Само в САЩ днес има 12 милиона пристрастени комарджии, всеки от които има личен дълг от над 80 хиляди долара. 49% от играчите в Мрежата стартират на възраст под 14 години, а 70% от всички лотарийни билети се купуват от чернокожи, испаноезични или хора, живеещи под чертата на бедността. Тъкмо за тези слоеве от обществото обаче, подобни покупки са си чисто самоубийство, защото данните показват, че е седем пъти по-вероятно да те удари мълния например, отколкото да спечелиш мечтаната печалба от един милион долара в някоя от големите американски лотарии.

На всичкото отгоре, легализацията на игралния бизнес въобще не премахва контрола на организираната престъпност над него. В онези американски щати, където този бизнес се смята за законен, нелегалният хазарт демонстрира годишен ръст от 100%! Впрочем, как може да се характеризира една нация, изразходваща 286 милиарда долара годишно за легален хазарт и едва 213 милиарда за образование? Най-страшното в случая обаче е, че капиталът се изтегля от реалната икономика, разрушавайки интелектуалните и морални устои на нацията, превръщайки я просто в население – не в “демос”, не дори в “плебс”, а тъкмо в онзи вулгарен “populus” населяващ големите градове в Римската империя в ерата на нейния крах.

Ето как

“Залезът на Запада”

се превръща от виртуален в реален, защото технологиите за виртуално моделиране на общественото съзнание унищожават всяка социална реалност. Не е случайно, че Америка расте броят на онези, които призовават за унищожаването на високите технологии или пък за създаването на “научна полиция”, която да контролира “опасните нови научни открития”. Истината обаче е, че за днешната духовна и морална криза, ерозираща западната цивилизация, чиито метастази вече усещаме и ние в България, са виновни не толкова технологиите и производителните сили, а тъкмо отказът от традиционните обществени устои и опитът за замяната им с поредната (след краха на комунистическата) глобална утопия. Тази криза продължава да се задълбочава, а преходът и от виртуална в реална фаза, заплашва с унищожение ползвателя (и създателя) на информационната революция – човека.