ВМРО - от миналото към бъдещето
Проблеми и перспективи пред новото българско национално движение
Екип 5*
Преди повече от сто години ВМРО възниква като движение, загрижено изключително за съдбата на българите, останали по волята на съдбата извън границите на България. Организацията е създадена като приемник и продължител на Българското национално движение, свързано с имената на Раковски, Левски и Ботев. Нейна главна цел е политическата автономия и развитието на културните традиции в Македония и Одринско.
По обясними причини, след Втората световна война, ВМРО прекратява дейността си на територията на България. По късно в страната се създават македонски дружества, в които под зоркото наблюдение на “народната” власт членуват хора, имащи някакво отношение към тъй наречения Македонски въпрос.
Настъпилите промени
в Източна Европа в края на 80-те радикално променят и българския политически живот. Още преди 1989 се възстановява Съюзът на македонските културно-просветни дружества. На 16 декември 1990, на първия редовен конгрес на СМКПД, Организацията приема името ВМРО-СМД и се обявява за идеен приемник на ВМРО, поставяйки си за цел окончателното решаване на Македонския въпрос. По онова време в нея съществуват две основни течения. Едното е за продължаване дейността на дружествата предимно в културно-просветната сфера, а другото – за разширяване политическата ангажираност на Съюза. В този начален етап, дейността на Организацията е подчинена на идеята да се работи за отделянето на СР Македония от Югославия и обособяването и като отделна държава.
Макар че ВМРО-СМД навлиза в обществения живот като неправителствена организация, регистрирана по Закона за лицата и семействата, масовото обществено съзнание я приема предимно като носител на политически идеи. Впрочем, още в първите точки на Устава и личи именно стремежът към политическо решение на проблемите, свързани с Македонския въпрос.
Като цяло нестопанският сектор в България се занимава с проблеми, произтичащи от определени политически решения и търси пътища за разрешаването им по неполитически път. ВМРО-СМД обаче, макар и формално принадлежащо към третия сектор, се ориентира към проблеми, които се решават предимно по политически път. Този път се налага заради създаването на суверенната македонска държава, което измества решаването на културните, икономически и други въпроси на междудържавно ниво. Именно обвързаността на Организацията с националната идея и в частност с Македонския въпрос, я налага в общественото съзнание като политическа формация. А желанието за по-широко участие в политическия живот налага и нуждата от политическо представителство. На няколко поредни избори ВМРО участва или косвено – подкрепяйки определена политическа партия с гласовете на привържениците си, или издигайки свои кандидати в нечии партийни листи (тъкмо по този начин Организацията се сдоби с двама депутати в групата на СДС на изборите през 1994).
Така на местните избори през 1995 ВМРО участва косвено, представяйки свои членове в листи на различни партии в определени населени места. Като цяло резултатите са показателни, както за слабото участие на ВМРО на тези избори, така и за слабата подкрепа, получена за малкия брой кандидати, издигнати от Организацията. Анализът на участието на ВМРО в изборите налага изводът, че то не е предшествано от сериозна подготовка и е по-скоро пробно.
Изострянето на политическата обстановка и засилването на икономическата криза през 1996-97 водят до падането на лявото правителство на Жан Виденов. ВМРО се включва активно в януарските събития. На изборите през април 1997 Организацията (която до този момент няма регистрация по Закона за политическите партии) отново представя свои кандидати в листите на Обединените демократични сили. В резултат от победата на ОДС, ВМРО отново разполага с двама депутати в Народното събрание. Това е и
Първият сериозен пробив
на ВМРО в политическия живот на страната. Организацията официално е призната за част от спечелилата изборите коалиция(впрочем ВМРО е сред създателите на ОДС в навечерието на президентските избори през 1996). Изводите от участието и в последните парламентарни избори са, че от една страна ВМРО успява да организира в достатъчна степен своите членове и симпатизанти в името на идеята за свалянето на неокомунистическото правителство, а от друга – че заставайки именно на страната на ОДС, Организацията печели допълнителното одобрение на тази част от българския електорат, която се обявява срещу предишния режим.
Най-интересни за анализ обаче, са последните местни избори от октомври 1999. В тези избори за първи път се реализира старата идея за самостоятелно участие на Организацията. За целта доста преди това е регистрирана коалиция “ВМРО-Българско национално движение”, в която членуват Политически клуб “Възродена България” и Партия “Демократична България. В изборите за общински съветници, за тази коалиция гласуват 15,44% от избирателите, в районите, където има нейни кандидати, а за кмет на община – 18,55%. Там, където ВМРО участва самостоятелно за нейните кандидати гласуват 5,92% от избирателите.
Подробният анализ на изборните резултати показва, че Организацията съумява да мобилизира членовете и симпатизантите си. Най-голям техният брой продължава да бъде в Югозападна България, макар че клубове на ВМРО има вече почти на цялата територия на страната. Македонската тема продължава все още да е основната, обединяваща хора от всички краища на България.
Последните избори обаче, бяха и поредното доказателство за това, че след възстановяването на ВМРО, организацията продължава да се свързва от избирателите предимно с “македонската тема” и поради това получава подкрепата главно на т.нар. “твърд електорат” – т.е. хората от Пиринска Македония или онези в другите райони на страната, които се смятат за тясно обвързани с националната идея. Ниският процент гласоподаватели за Организацията на определени места или пък липсата на неин собствен кандидат, се обяснява с недостатъчна агитационна политика, както по места, така и на национално равнище. Все още
“Степента на познаваемост”
по отношение на ВМРО в обществото се свежда до името Македония и всички асоциации, които то поражда у хората. Акциите срещу сектите, или инициативи от типа на проектозакона за вероизповеданията и внесения в Народното събрание Проект за национална доктрина, не разширяват кой знае колко тази “познаваемост”. Това би могло да се отчете и като основна слабост на Организацията. Тя, разбира се, разполага с разширена програма, обхващаща далеч по-широк спектър от социално-значими обществени проблеми, но тази програма, за съжаление, не е известна на обществото в необходимата степен. Тъкмо това е и една от основните насоки, в която ВМРО следва да работи, ако желае бързо разширяване на политическата си популярност и най-вече – ако има амбициите да се наложи като реален фактор в политическото пространство. Продължаващото асоцииране на Организацията предимно с “македонската тема” има следните недостатъци:
Прагматичен или романтичен национализъм?
Недостатъчната популяризация на идеите на Организацията, намиращи се извън обсега на “македонската тема” – свързани с проблемите на здравеопазването, социалната политика, икономическите реформи и т.н., изключва от потенциалния и електорат значителна част от хората на средна възраст, представляващи основната работна сила в България. Просто защото за тях “македонската тема” в никакъв случай не е водеща. Впрочем самата тема за Македонския въпрос ограничава средствата за политическа пропаганда и агитация сред потенциалния избирател до строго определено ниво.
Парламентарните избори през 2001 (или преди това) предоставят на ВМРО възможността да акцентира върху наболелите проблеми, стоящи пред българското общество, т.е. върху “прагматичния национализъм”, отстъпвайки крачка от “романтичния”. Разбира се, не бива да се забравя, че Македонският въпрос е основополагащия в цялостното обществено проявление на ВМРО. Изгубването на тази идея със сигурност би довело до отлив на симпатизанти и потенциални гласоподаватели. Затова премереният баланс между “романтичния” и “прагматичния” национализъм, т.е. между македонската тема от една страна и социалните, икономически и културни теми – от друга, може да се окаже печелившата стратегия за Организацията на предстоящите избори.
* Екип 5 е група от студенти по политология в Софийския университет, занимаваща се с политически и социологически анализи.
