Битки по пътя към Европа

Европейският съюз не желае интеграцията на страни със слаба икономика. Това вероятно ще бъде определящо и в преговорите му с България

Светлин СТЕФАНОВ
 
 

На 10 декември 1999 България получи толкова очакваната покана за начало на преговорите за присъединяване към Европейския съюз. Така правителството изпълни една от основните външнополитически задачи, залегнали в прословутата програма “България 2001”. Общественото мнение оцени по достойнство това постижение на управляващите. Факт е, че българите определят като най-успешна именно въшнополитическата дейност на кабинета и хранят немалки надежди, че тъкмо успехите в тази сфера биха могли да се отразят позитивно върху националната икономика, а оттам и за подобряването на собственото им материално състояние.

Ако обаче, оставим настрана естествените емоции, следва да признаем, че поканата за преговори е просто

Един формален акт

който не ни доближава кой знае колко до пълноправното членство в Съюза. Тепърва предстоят дълги години на тежки преговори с Европейската комисия, в които всяка от страните ще защитава собствените си интереси. Не трябва да има съмнение обаче, че присъединяването на България към ЕС ще зависи предимно от способността и да плати съответната политическа и най-вече икономическа цена. Наред с неоспоримите преимущества, процесът на преговори, както и евентуалното ни интегриране в Съюза, съдържат моменти, които ще въздействат по-скоро отрицателно върху икономиката на страната. Впрочем, някои от тях се очертаха още преди началото на самите преговори.

Случаят с АЕЦ “Козлодуй” е само един от примерите. В крайна сметка България се съгласи да затвори първите два реактора на централата още през 2003, както и да ускори затварянето на ІІІ и ІV реактори преди предвидените за това дати (съответно 2008 и 2010). Въпросът, дали това наистина бе нужно за получаването на официалната покана от Брюксел остава висящ. Много по-важен от него е обаче, този за цената на постигнатия компромис. Известно е, че за затварянето на І и ІІ блок на електроцентралата ще получим от ЕС безвъзмездна финансова подкрепа от 200 милиона евро и още 260 милиона във вид на заем. България обаче не разполага със собствени фондове, способни поне отчасти да покрият разходите по затварянето на реакторите. А ще са необходими и средства за съхраняването на отработеното радиоактивно гориво, за дезактивация и съхранение на радиоактивните отпадъци. За тези цели ще отидат почти всички отпуснати суми. В същото време, въпреки успокоенията на Брюксел, че в бъдеще България няма да има проблеми с енергоснабдяването си, не можем да пренебрегнем факта, че затваряйки въпросните реактори, страната ни се отказва от значителни валутни приходи от продажбата на ток и губи позициите си на водещ енергопроизводител в Югоизточна Европа.

Процесът на интегрирането ни в ЕС естествено ще засегне и други области от националната икономика. Икономическите критерии от Копенхаген, които всяка страна, кандидатстваща за членство в Съюза, трябва да покрие, се разделят в две основни групи: наличие на функционираща пазарна икономика и способност за оцеляване в конкурентната среда на вътрешния пазар на ЕС. Миналогодишният доклад на Европейската комисия за България констатира, че икономиката ни не е в състояние да се справи с конкурентния натиск и пазарните изисквания вътре в Съюза, поне в средносрочен аспект. Според него, за успешното функциониране на пазарните механизми пречи забавянето на приватизацията, административната реформа и реформата във финансовия сектор.

С оглед цялостното състояние на националната икономика и очертаващите се неблагоприятни тенденции на развитие, постигането на икономическите критерии за членство очевидно ще бъде продължителен и болезнен процес, чиято социална цена ще бъде твърде висока. В доклада на Европейската комисия се посочва, че във всички сектори на българската икономика се наблюдава свиване на пазара и специално се подчертава ниската производителност на труда у нас.

Очевидно, на този етап икономиката ни въобще не е в състояние да издържи на кункуренцията на по-евтините и качествени западноевропейски стоки. На всичкото отгоре, пред българския износ в ЕС са поставени освен митническите и други ограничения (например – несъответствие с европейските стандарти), които допълнително го възпрепятстват и допринасят за оформилия се отрицателен търговски баланс между България и Съюза.

Неконкурентноспособността на българските продукти

на западните пазари е най-осезаема в областта на селскостопанското производство. Причината е както в липсата на нормални условия за производство и на нужните инвестиции в този сектор, така и в нелоялната конкуренция на субсидираните селскостопански производители от ЕС. Като всеки друг отрасъл на родната икономика и селското стопанство се задърхва от бюрократични пречки, но най-вече от липсата на инвестиции. Въпреки усилията на частните предприемачи, българските селскостопански пазари се характеризират със слабо търсене, ниски цени и недостатъчно финансиране. Това впрочем е отразено и в доклада на Еврокомисията.

Що се отнася до политиката на ЕС в тази област, следва да подчертаем няколко момента. Износът на живи животни от България за Съюза бе забранен преди няколко години заради огнище на шап, последва нова забрана заради болестта “син език” и т.н. Известно е също, че износът на българско свинско месо, както и на месо от едър и дребен рогат добитък в ЕС става на квотен принцип. На пазарите на съюза нашите месопроизводители се конкурират с европейските цени и качество. Качеството се контролира от стандартите на ЕС, а цената силно се влияе от сериозните субсидии, отпускани за производителите на определени продукти от страните-членки на Съюза. Да не забравяме и, че българските производители имат

Ограничен достъп

до дистрибуторските канали на ЕС.

Днес само три български кланици имат лиценз за износ на месо, вмествайки се единствено в квотите за дребен рогат добитък. Свинско и телешко на практика не се изнасят заради немитническите ограничения. Аналогично е положението при млекопроизводителите, където след досадни двегодишни преговори в списъка на износителите на млечни продукти за ЕС бяха включени едва три български фирми.

Говорейки за нелоялната селскостопанска политика на ЕС, не може да не споменем, че износът на селскостопанска продукция от Съюза се субсидира пряко и косвено от страните-членки. Дотирането на това производство е елемент от Общата селскостопанска политика на ЕС, но е в противоречие с правилата на Световната търговска организации и на практика води до съсипване на българските производители. Тъкмо поради това в началото на годината Министерството на икономиката отхвърли предложението на Еврокомисията от 1 януари да влязат в сила двустранни нулеви мита в търговията със свинско месо и продукти. На този етап падането на тарифите на практика би било едностранно (за внос в България), което просто ще ликвидира родното месопроизводство.

В началото на тази година за пореден път ни бе демонстрирано, че не бива да разчитаме на някакви компенсации за българските селски стопани от страна на ЕС. Нещо повече, според Грегор Кройцхубер, говорител на еврокомисаря по селското стопанство Хайнц Фишер, Съюзът няма да предоставя субсидии на новите страни-членки от Източна Европа. Тоест, ние не само няма да получаваме компенсации за селското си стопанство по време на преговорите с Брюксел, но дори и при евентуалното ни приемане в ЕС няма да можем да ползваме изцяло преимуществата на неговата Обща селскостопанска политика.

Впрочем, членството в ЕС означава не само права, но и сериозни задължения. Едното от тях е участие във формирането на приходната част на бюджета на Съюза, като делът на всяка страна се определя като процент от участието и в неговия брутен вътрешен продукт. Когато приходите не покриват разходната част от бюджета на ЕС, разликата се разпределя между страните, въз основа на техния БВП и така по-богатите страни-членки плащат вноските на по-бедните. Днес обаче, българският БВП е 23% от средния за ЕС и е най-нисък сред тези на държавите-кандидатки. Ето всъщност и основната причина страни като България да са

Нежелани в ЕС

Ето защо, според някои евроексперти, на България и Румъния ще са необходими минимум 10-15 години за да покрият критериите за членство. Ето защо, премиерът на Бавария Едмунд Щойбер са обяви против “бързото приемане в ЕС на слаби икономически държави като България и Румъния”, а председателят на Съвместния парламентарен комитет “България-ЕС” Александър Алаванос призова за повече реализъм и даде за пример Гърция, която все още среща “големи икономически проблеми, вследствие интеграцията си в ЕС”. Всичко това доказва, че няма да получим покана за членство в Съюза докато икономиката ни не стане достатъчно силна и конкурентноспособна.

Тепърва обаче, ще ни стане ясно, че коренни промени ще се наложат не само в икономиката. Защото начинът, по който се структурира Съюзът, вследствие на договорите от Маастрихт и Амстердам, води до ограничаване на националния суверенитет на страните-членки и съсредоточаване на все повече пълномощия в централата на Съюза. Наред със свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, падането на границите или общата митническа политика, евроинтеграцията се изразява и в унифицирането на националните законодателства. Едно от задължителните условия за пълноправно членство е усвояването на “acquis communautaire” – законовото тяло на Съюза. А това са около 20 000 документа, с които трябва да бъде хармонизирано националното законодателство. Огромното количество на документите означава, че българската страна ще трябва да ги приема без да може да ги обсъжда и преценява с оглед на собствените си интереси.

Не е случайно, че недоволството от начина, по който се изгражда ЕС нараства преди всичко в страните-членки. Влиятелни среди от политическия и икономически елит на Великобритания, Франция, Германия или Италия, се обявяват за радикални реформи в структурното и институционно устройство на Съюза. Евроскептицизмът е предизвикан не само от засягането на определени икономически интереси, на главно поради опитите за ограничаване на националния суверенитет. Все по-популярна става старата идея за Обединена Европа на независимите и суверенни държави, в противовес на плановете за европейска “супердържава”.

Някои изводи

Прогнозите, че България може да стане член на ЕС до 2006 са абсолютно неоснователни. От друга страна, преимуществата за страната ни от членството в Съюза са безспорни, още повече че за нас няма алтернатива извън обединена Европа, както си въобразяват кресльовците от крайната левица. А това означава, че поетият път трябва да бъде извървян, но съобразявайки се с определени обстоятелства. Стъпките към ЕС следва да са бавни, но сигурни, отчитайки жалкото състояние на икономиката и безалтернативната необходимост да постигнем икономическите критерии на Съюза. В хода на преговорите обаче, правителството следва твърдо да защитава българските икономически и политически интереси. Не бива да се поддаваме на външния натиск и да жертваме повече, отколкото бихме получили в замяна, защото така само ще влошим икономическото си състояние. Ключово място в интеграционната ни политика трябва да заемат усилията за максималното съхраняване на националния суверенитет. А това предполага активни съвместни действия с онези среди в ЕС, които поддържат тезата за “обединена Европа на нациите”.

Преговорите за членството ни в ЕС ще бъдат труден и продължителен процес, чиито последици ще засегнат всички нас. Затова е необходима далеч по-голяма прозрачност по конкретната цена за присъединяването, както и провеждането на активен обществен дебат по всички аспекти на европейското бъдеще