Любен Дилов-син за “Гергьовден” и патриотизма в политиката

Роден съм на 19 ноември 1964 в София. Скорпион. Имах много шантава и тежка казарма – точно в македонските земи, гара Пирин. Това че съм от жълтите павета на София се компенсира от бурния живот, който ми позволи да опозная почти цяла България, в най-различните и състояния. В този смисъл не се чувствам много софиянец, не и от “златния триъгълник на София”, въпреки че съм роден точно там – в “Лозенец”. Имам три деца. И куче – отскоро. Нищо по-забележително за себе си не мога да се сетя.

Какво представлява Движението “Гергьовден”?

Това е мечтата на цяло поколение, осъзната необходимост да се влияе върху политиката, без да се занимаваш пряко с нея, изхождайки от позицията, че е достатъчно човек да е данъкоплатец, за да има визия за онова, което трябва да се случи. Да може да го казва и то да се чува. Не е нещо ново. Има го навсякъде в Европа и е свързано, най-общо казано, с краха на идеологиите, със стремежа за връщане към по-преките форми на политиката и по-голямата близост до обикновения гражданин. Този процес се стимулира от развитието на медиите и информатиката. Не са нужни партийни организации за да пренасят идеите, които днес се разпространяват светкавично. Не е нужно да обикаляш страната и да насаждаш някаква идеология. Стига ти да дадеш две интервюта. Който може да чете, си прави изводите – “да, този е за мен” или “не, този не става”.

Възможно ли е у нас да влияеш върху политиката, без да се занимаваш пряко с нея?

Очевидно. Вижте какво силно влияние оказват идеите на “Гергьовден” и на ВМРО, без нито те, нито ние да заемаме някакви силни властови позиции. Нали? Защото и ВМРО, въпреки че са в коалиция с управляващите, на практика не участват във властта. Но онова, което говорят, тежи и има своите последствия.

Към кого е насочено вашето послание?

В Чехия например, напоследък става нещо много интересно. Появи се едно движение, наречено “Благодаря ви и довиждане”. То е насочено към умората на прехода, на тия последни десет години. Има два много ясни вододела. Десет години са половината от периода на формиране на едно поколение. Вторият – това е Европейският съюз (разбиран като сбор от икономически правила), в който трябва да влезем с напълно съхранена национална идентичност. Да знаем, кои сме ние и доколко сме останали българи. Това са две неща, които могат да преформулират целия ни политически живот. Едно ново поколение се изправя и казва на старото: “Благодаря ви и довиждане. Каквото направихте, направихте, добро или лошо, затваряме тази страница и отваряме нова. А новата има ясни параметри – Обединена Европа и свързаните с нея икономически, политически и военни ангажименти. Новото поколение е прагматично, но прагматизмът му не се опира на идеологията а на нещо по-стабилно, по-хубаво и по-смислено.

И какво е то?

Духът на Българското Възраждане например. Стремежът да запазим културната си идентичност. Постигането му ще ни коства три пъти повече усилия от тези, които би положил един англичанин или французин, защото сме малка страна, но си струва да се постараем в бъдещия Европейски съюз да има осезаемо българско присъствие.

Демоде ли е патриотизмът в политиката?

Не е демоде, но политиците като хора на думите, много се страхуват от словото “патриотизъм”. Или по точно от това “национализъм”. Нашите политици се заразяват и робуват на страховете, които европейските им колеги изпитват към тази дума. Щом я произнесеш на английски, независимо от контекста, веднага усещаш едно отдръпване назад. Стоящите на ясни национални позиции партии в Европа са доста самотни. Нямат си Интернационал. Има някаква срамежлива нечестност в това отношение у политиците. Ако в България успеем да преформулираме понятието “патриотизъм” и “национализъм”, да обясним, какво точно значи това в новите уславия, несъмнено ще подпомогнем европейския процес. Защото границите могат и да изчезнат, всъщност те бяха сред причините, каращи хората да воюват, особено тук, на Балканите. Но ще останат духовните очертания и тъкмо в тях трябва да бъде нашият национализъм. Ако приемем, че България е там, където има дори и един българин, значи имаме една далеч по-обширна (духовна) територия, за което винаги сме мечтали.

Главно младите ли се стремите да привлечете?

“Млади и стари” е много интересна тема. Има опасност и ние, и ВМРО, да загубим бъдещите политически състезания, ако непрекъснато натякваме, че се обръщаме към младите. Още повече, че населението на България съвсем не е младо. Второ - и след Освобождението българският политически живот започва с делене на “млади” и “стари”, а не толкова на “либерали” и “консерватори”. В “Гергьовден” дешифрираме тези понятия по-скоро така: ние сме хората, които са наясно, че ще плащат сметката. Млади или стари по възраст, няма значение. Знаем, че след всички идиотщити, случили ни се през последните 50 години, трябва да кажем “стига!” и да си бръкнем в джоба.Наясно сме, че ще трябва да плащаме морално и материално за безумията на времето, въпреки че цената е огромна – и на духовното опустошение и на финансовото бреме. Но някой онякъде трябва да почне да разчиства. Вижте парадокса: в индивидуалния си живот българинът не обременява наследници си дори и с лев дългове. Може да копа цял живот като торен бръмбар, но ще им остави нещичко – виличка, “Москвич”, апартаментче. Оставя натрупано имущество, но не и задължения. А като държава, ние, българите, имаме толкова милиарди дългове, които оставяме на децата си. Как да прекосим от индивидуалното чувство за съхранение, позволило ни да надживеем три империи – Византийска, Османска и Съветска – и да се справим с пълната резигнация към общественото начало?

Вие ли се надявате да хвърлите този мост?

Надяваме са подскажем на новите поколения, че държавата не е някаква абстракция, а един договор. Те са държавата и задълженията на държавата са и техни задължения.

В подтекста на името “Гергьовден” се съдържа идеята не толкова за войнски триумф, колкото за жертвоприношение….защо избрахте това име?

Много хубав въпрос, благодаря за него. Много са причините. Има го, разбира се, и Св.Георги Победоносец, но в клубовете ни, които са съвсем свободни места за срещи.

А, колко клуба сте създали?

За сега са 25 в градовете извън София. В столицата все още нямаме клуб, защото още не сме решили, къде да го ситуираме. Та на въпроса. Всеки новодошъл при нас, трябва поне пред себе си да признае, че в България, по традиция, онзи, който за нищо не става, тръгва да се занимава или с политика, или го пращат да пасе овце. Това са двете крайни състояния на безполезността. Давайки си сметка за това, новодошлият вече става един от нас, т.е. зареден е с достатъчно чувство за самоирония към начинанието ни. От другата страна е възприетата от нас концепция за “малката жертва”. Понеже сме малка държава, нашите политици обикновено са обзети от месианство. Представят се за “разпънати на кръст” и “обречени на страдание”. Ние не искаме от хората някакви драматични жестове, не искаме в името на делото да постъпват непременно като Кочо Честименски, не им налагаме да бъдат герои. Както оврарят на Гергьовден заколва едно или две агънца, в зависимост от заможността си, и прави някакъв курбан в името на берекета, така и ние твърдим, че и малката жертва е достатъчна. Ако всеки на ползу роду направи нещо малко, общият резултат ще бъде голям. Въпросът не е да покосиш цялото стадо или като Авраам да пожертваш сина си, а да си готов да дадеш нещо от себе си – не всичко, но навреме.

Как ви приемат тъй наречените “професионални политици”?

Различно. Колкото са по-дребни – и като души, и като членска маса, която водят след себе си, толкова повече ни се ядосват. Плашат се, че ще им изядем хляба. В това отношение крайно изобретателен е А.Томов от Евролевицата. Той ни е припознал като основен враг, разбира се, не публично, но се занимава с това да разказва, кои, според него, сме ние. Честно казано, прави ни голяма услуга, защото нямаме много време да пътуваме. “Гергьовден” има двама-трима щатни служители, а всички други сме заети с основен поминък, различен от политиката. Общо взето прагматичният ни, неконвенционален език, ни вкарва повече в скандали, а не в съглашателство.

Какви са отношенията ви с ВМРО?

Много интересни. Имаше една спонтанна симпатия между нас, без формално да сме сядали на маса за да си изясним позициите. Имаше обаче и известен уплах от наша страна, защото ВМРО са част от управляващата коалиция, а между нас и властта винаги прескачат искри. От друга страна обаче, мястото на ВМРО в управляващата коалиция не е пропорционално на авторитета на Организацията. На последните избори стана много ясно и непочтеното отношение към ВМРО на места, и симпатиите към нея на избирателите.

Ако между ВМРО и “Гергьовден” има пресечна точка, тя е в общото ни желание да формулираме един национален стремеж, не казвам “национален идеал”, защото е голяма дума – че в Обединена Европа трябва да влезем преди всичко като българи.