Gazette de France – легитимистката традиция Създадено преди няколко години двумесечното списание за геополитика, история и култура, изразява позициите на консервативно настроената католическа десница и монархическите кръгове във Франция. Сред авторите на статиите и анализите в него са хора като известният холандски геополитик Роберт Стюкерс и водачът на ортодоксалната католическа организация “Християнска солидарност” Бруно Голниш – депутат в Европейския парламент. В последния брой на Le Gazette de France, който е посветен на идеята за обединена Европа на нациите, се отбелязва: “Десет години след падането на Берлинската стена, предстои окончателно да рухнат и стените разделящи патриотичните кръгове в страните от Стария континент. Днес национализмът е последната надежда на онези, които се опитват да съхранят своята идентичност и корените на европейската християнска цивилизация от американизацията и настъплението на мондиализма. Затова нека кажем сбогом на лъжите, сатанизацията и старите вражди и си подадем ръка. Никога в Европа патриотизмът не е преживявал такъв подем. Вижте какво става във Франция, в Австрия, Швейцария или в Източна Европа. Длъжни сме да продължим заедно своята справедлива битка за нова и наистина обединена Европа, основаваща се на един прост принцип: всяка земя се управлява от нейния народ и всеки народ има правото на своя земя”. |
Мишената е Европа
Кои са истинските причини за дестабилизацията на Балканите
Карл РИХТЕР
Половин година след края на войната в Косово не би трябвало да имаме вече никакви илюзии – тази война бе само началото. През следващите години подобни “хуманитарни” интервенции ще се превърнат в нещо обикновено. Нещо повече – вече няма да има точка на планетата, където подобна намеса не би могла да бъде извършена.
Съгласно новата доктрина на Северноатлантическия пакт, “терористични актове”, “саботажи”, “прекъсване на трафика на жизнено важни за страните-членки на НАТО суровини” или дори “масова миграция на цивилно население от един регион в друг” могат да се окажат достатъчна причина за военна намеса на неговите части. При това вече няма да се чака съответно решение на Съвета за сигурност на ООН, а от Командването на пакта в Брюксел просто ще посочат, на кой член от Хартата на Световната организация се основава поредната атака.
Истинските причини за намесата на Балканите
След войната на НАТО в Косово, Балканите съвсем не изглеждат по-стабилни. Впрочем, стабилността в този регион въобще не е цел на пакта и преди всичко на Съединените щати, които доминират в него. Елиминирането на червения диктатор Милошевич също не определящото в случая. Настаняването на американците на Балканите се обяснява със съвсем други причини. Според хора като Хенри Кисинджър или Патрик Бюкенън, през последните години САЩ прогресивно губят влиянието си по тихоокеанското крайбрежие на Евразия, за сметка на държави като Китай например, и поради това се нуждаят от компенсация, изграждайки си стратегически преден пост в Европа и по-точно на Балканите. При това тук американците разполагат с такъв мощен съюзник като Турция, която при определено развитие на обстоятелствата е способна да създаде доста ядове на европейците.
Целта е ясна – ако процесът на интеграция в Европа все пак се развие успешно, ако икономиката но ЕС се окаже по-жизнена, или пък ако Съюзът се превърне в далеч по-мощен геостратегически фактор, отколкото се иска на Вашнигтон, Старият континент трябва да бъде дестабилизиран. А това много лесно може да стане, контролирайки Балканите, където минава основната част от трафика на стоки и суровини между Европа и Азия. Очевидно за тази цел американците са готови да подкрепят дори нова ислямска експанзия в тази част на континента.
Други възможни мишени
Впрочем, турската карта е основен елемент в американската стратегия не само на Балканите, но и в Централна Азия, където голямата цел е контрола на находищата и трафика на петрол и други важни суровини. Няма да сбъркаме, ако прогнозираме нарастваща активност на САЩ и НАТО тъкмо в този регион, както, разбира се и в Украйна. Завоюването на ключови позиции там е необходимо с оглед на следващите програмирани конфликти – с Русия и с Китай.
С това обаче, потенциалните мишени на Съединените щати по пътя им към глобално господство съвсем не се изчерпват. Изглежда парадоксално, но според авторитетния американски седмичник “Тайм”, новата стратегия на НАТО не изключва и акции в потенциални “кризисни огнища” в южна Франция и Източна Германия, където “има обезпокояваща активизация на националистическата десница”.
Как бихме могли да предотвратим подобно развитие, което застрашава бъдещето на Европа? Единствено, ако се откажем от сегашния модел на изграждане на Европейския съюз и, възраждайки европейската идея в нейния чист вид, се ориентираме към създаването на съюз на независими и суверенни национални държави от Мадрид до Владивосток. Ето един модел, за който си струва да работим през новия ХХІ век.
