Пътуване към “ничията земя”

Милена СТОЯНОВА

Хосе Анхел Евия Веласко, или просто “Евия”, е новия феномен в европейската поп-музика. Първият му сингъл “Busindre Reel” моментално стана № 1 в много от най-престижните класации на Стария континент, а дебютният албум “Tierra de Nadie” (“Ничия земя”), от който само за два месеца бяха продадени над 300 хиляди екземпляра, го направи по-популярен (поне в родната му Испания) от такива суперзвезди като Хулио или Енрике Иглесиас. Невероятно постижение за един младеж който при това дори не е певец. Всъщност Евия е виртуозен изпълнител на гайда – инструмент популярен не само у нас или в Шотландия, но и в планинските райони на Астурия, в Северна Испания.

Провинцията, известна в испанската история като единствената останала непокорена по време на ислямското нашествие и превърнала се в първото огнище на продължилото седем столетия отвоюване на Испания от арабските завоеватели, днес е център на мощно младежко движение, опитващо се съживи испанската национална култура и разбира се – нейната невероятна музикална традиция. Хосе Анхел Евия е един от символите и водачите на това движение. В миналото популярен изпълнител в групата “Boides”, той осъществи сензационен пробив на музикалния пазар още с първия си солов албум “Tierra de Nadie”, чиято официална премиера бе в края на 1999.

Завръщане към корените

Макар че в думите на специалистите за “несъмненото влияние на келтската музика” в албума, за “универсалната му етническа концепция” или пък за “специфичния звук на използваните при записите различни видове (включително и електронни) гайди” се съдържа и част от обяснението за огромния успех на “Terra de Nadie”, истината е, че Евия е просто гениален музикант. Съумял по великолепен начин да съчетае традиционното и модерното, рокът и гайдите. В единайсетте парчета на албума, заедно с него участват и такива известни испански рок и джаз музиканти като китаристът Хавиер Монфорте, барабанистът Анхел Креспо, кейбордистът Тао Гутиерес или акордеонистът Даниел Ломбас. Изключително е присъствието на женския хор, изпълняващ както фламенко, така и вокалните партии в типичния за Астурия музикален стил.

На фона на модерния електронен саунд, експресивните сола на Евия подчертават наистина нeповторимата атмосфера на “Tierra de Nadie” , в който изпълнените с напрежение парчета, като “La Вinea Trazada” например, се редуват с радостната атмосфера на “Gaviotes” и великолепни балади, органично съчетаващи звука на гайдата и перфектните изпълнения на пианиста Давид Пека Дурантес.

Впрочем, тъкмо невероятната сплав между традиционния испански фолклор и съвременните музикални тенденции обяснява, защо първият солов албум на Хосе Анхел Евия жъне такъв успех сред представители на най-различни поколения. В един свят, където “мултикултурализмът” постепенно се превръща в догма, а традицията и националната идентичност са осъдени на забрава, все повече хора се опитват да открият пътя към собствените си корени за да спасят от унификацията и обезличаването. Албумът на Евия “Ничия земя” е част от този процес на преоткриване на Традицията. А невероятният му успех е и поредното доказателство за нейната жизненост.

“Бях на четири години, когато за първи път чух звука на гайдата. Все още обаче ясно си спомням човека, който свиреше и инструментът, сякаш притежаващ свой собствен живот. Беше нещо наистина магическо, защото това не е просто музика, това е душата на моя народ.

После дойдоха годините при моя учител в Хихон Армандо Фернандес, човекът който ми разкри невероятните съкровища на нашата музикална традиция, времето, когато създадох първите си няколко групи, когато открих великолепните възможности на електронните инструменти и се научих да съчетавам традиционния фолклор с най-модерните течения на съвременния рок.