Политическият консенсус по основните проблеми на прехода гарантира успеха на унгарския модел
Негово Превъзходителство Тамаш ТИК, посланик на Унгария в София, в разговор с Милена Върбанова, специално за НИЕ
Посланик Тамаш Тик е роден на 7 януари 1939 в Будапеща. През 1962 завършва Юридическият факултет на Университета “Лоранд Йотвьош” в столицата и получава докторска степен. По-късно, през 1982 завършва “История и политика” във Висшето политическо училище. От 1990 до 1996 е гост-преподавател в Икономическия университет в Будапеща по специалността “Международни отношения” за следдипломна квалификация. Професионалната си кариера започва през 1962 като експерт в Отдел “Протокол” на Министерството на външните работи. През 1965-1970 е консул в унгарското посолство в Хелзинки. През следващите пет години е началник на Държавния протокол при Министерството на външните работи. Можду 1975 и 1979 е постоянен шарже д’афер на Унгарското посолство в Найроби, с акредитация в Уганда и правителствен представител за Програмата на ООН по опазване на околната среда (UNEP). От 1979 до 1986 и от 1990 до 1994 е заместник-началник на Секретарията на унгарското външно министерство. През 1986-1990 е пълномощен министър, първи заместник на посланика в Посолството на Унгария в Хелзинки. През 1995-1996 – началник на Секретариата на унгарското външно министерство. От 1996 е извънреден и пълномощен посланик на Република Унгария в София. Женен, съпругата му е юрист. Има две дъщери, които работят в Унгария. Говори английски, руски, фински и немски. |
Ваше Превъзходителство, какви задачи поставя пред Унгария предстоящата и интеграция в Европейския съюз?
Трудно ми е да ги вместя в един кратък отговор. От две години Унгария е в прогевори за постигане на постоянно членство в ЕС. Нагласата ни е тези преговори да приключат до края на 2000-та година. Надяваме се до средата на следващата година да бъде подписан и договорът за постоянно членство. До януари 2002 Унгария трябва да бъде и икономически подготвена за да встъпи в Европейския съюз. Трудно е да се изброят конкретните ангажименти, стоящи пред нашата страна. Необходимо е например, Унгария да приеме правната система, съществуваща в рамките на Съюза, т.е. не тази, действаща, когато започнахме преговорите, а онази функционираща в момента, когато най-после станем член на ЕС. Тоест, нужно е да се съобразяваме с едни постоянно променящи се уславия. В самия Европейски съюз има развижване, налагат се промени, продиктуване не само от вътрешните процеси с Съюза, но и от големия броя страни-кандидатки за членство. И днес е вече ясно, че ЕС няма да може да приключи вътрешните си реформи до януари 2002. А това означава, че колкото и да е подготвена Унгария за влизането си в Съюза, това реално не може да стане по-рано от 2003, т.е. страната ни получава една година отстрочка.
Кои са основните задачи, стоящи пред унгарската икономика?
Преди всичко подобряване на макроикономическите показатели на страната. Ограничаването на инфлацията и бюджетния дефицит в рамките на един определен процент от брутния вътрешен продукт. Акцентирам на макроикономическите показатели, тъй като, ако погледнем конкретните икономически показатели на отделните предприятия, те са добри и тяхната конкурентноспособност е на едно съвсем прилично ниво. Разбира се, това не е постоянно състояние, всяко предприятие трябва гъвкаво да се променя в съответствие с моментните условия, за да остане конкурентноспособно. В разговорите, които провеждам в България, винаги подчертавам, че колкото и жизнено важно за Унгария да е членството и в Европейския съюз, то няма да означава, че сме прекрачили прага на Рая. В рамките на самия съюз тече жестока конкуренция и ние трябва да сме готови да издържим на нея. Необходимо е, разбира се, да се съобразяваме и с други изисквания, каквото е Шенгенското споразумение например, чиито критерии също ще трябва да удовлетворим.
Каква е Вашата оценка за унгарския преход и защо, според Вас, той позволи на Унгария да се окаже много по-близо до европейските структури, отколкото България например?
Ако позволите, бих се върнал малко по-назад във времето, за да отговоря точно на Вашия въпрос. Унгария много отдавна, далеч преди смяната на системата, разбра, че от жизнено важно значение за нея е да се появи на световните пазари. От средата на 60-те години страната ни вече присъстваше на пазарите на Западна Европа, като тази тенденция непрекъснато се задълбочаваше. Тъкмо по тази причина, в края на 80-те и началото на 90-те години, външнотърговските паказатели на Унгария бяха съвсем различни от тези на България. Естествено, че разпадането на СИВ не се отрази толкова драстично върху нашата икономика. Бих посочил и някои политически обстоятелства. Парламентарната демокрация в Унгария има своите стари традиции, ето защо в началото на прехода между различните унгарски партии бе постигнат консенсус по отношение на основните национални приоритети. Така например, в унграското общество бе възприета идеята, че Унгария няма по-добра алтернатива от членството си в НАТО. Друга разлика – у нас се наложи позицията, че страната ни не е толкова богата, за да си позволи да върне изцяло и в натура всичко онова, което е било отнето от своите собственици след Втората световна война. Реституцията имаше у нас по-различен облик. Унгария емитира бонове, които, като ценни книжа, се появиха на пазара, а стойността им се променяше в съответствие с икономическата ситуация. От друга страна, ние много ясно и бързо осъзнахме необходимостта от навлизането на значителни чужди капитали в националната икономика. Политическите сили постигнаха консенсус по два много важни въпроса. На първо място, Унгария не сметна за необходима да провежда така наречената “масова приватизация”. Отстрани този вид приватизация може и да изглежда по-справедлив, давайки възможност на тези, които са работели в съответните предприятия, да станат техни собственици, но за сметка на това не можеше да се привлекат толкова необходимите свежи капитали. Ето защо у нас на практика бе проведена единствено капиталова приватизация. На второ място, имаше съгласие по въпроса, че при липсата на значителен национален капитал, трябва да се привлече такъв от чужбина. От казаното дотук може да се направи сравнение между българския и унгарския преход. Ще отбележа, че за изминалите десет години в Унгария бе привлечен десетократно по-значителен по обем чужд капитал, отколкото в България.
Вашата страна е известна с последователната си политика към унгарските малцинства, извън границите на Унгария. Как се решават проблемите на Вашите сънародници в Югославия, Румъния, Словакия и Украйна?
Отстрани може би наистина изглежда, че усилията ни в това отношение са много успешни, но в действителност всичко, постигнато до този момент, е плод и на много компромиси и отстъпки. Може би успехите на Унгария се дължат на това, че ние винаги сме се старали да преговаряме със засегнатите страни, т.е. с организациите на унгарците, живеещи извън пределите на страната. Тези преговори, разбира се, не протичаха безпроблемно. Във Войводина например, имя няколко формации на унгарското малцинство, които невинаги са на еднакви позиции. От друга страна, Унгария се стреми към постигане на консенсус с ръководствата на държавите, в чиито граници се намират териториите, населени с етнически унгарци, нещо, което също невинаги ни се е удавало успешно. Можем обаче да изтъкнем, че в резултат на усилията и на Родината-майка и на сдруженията на унгарските общности в чужбина, нашите малцинства в Словакия и Румъния успешно участват в управлението на тези две държави. Все още обаче, не сме постигнали поставени цели – като казвам “цели”, държа да подчертая, че не искаме прекрояване на границите, а държим всеки човек да постигне свободно своята реализация в страната, в която се е родил, запазвайки етническата и културната си самобитност.
Не би било решение на въпроса връщането на всички унгарци в Унгария. Решението е те да бъдат пълноправни членове на обществото, в държавите, където са родени, съхранявайки обаче своята национална идентичност. Колкото до административните граници, тяхното значение все повече ще намалява, достатъчно е да погледнем какво става в Европейския съюз.
Какъв е Вашият личен стремеж до края на мандата Ви в София?
Много бих желал приятелските отношения между нашите две страни да запазят своята добра традиция и да продължат да се развиват и занапред все в този дух. Това е моят стремеж и на тази цел са подчинени усилията ми.
Накрая, Вашето пожелание към читателите на НИЕ?
Чрез страниците на Вашето списание бих искал да пожелая на младите хора в България да осъзнаят и определят националните си приоритети, така както се опитва да ги определи и правителството ви.
