Тя живее в подножието на планините Уиклоу на юг от Дъблин, в малък старинен замък, чиито прозорци гледат към Ирландско море. Истинското и име е Ейтне Ни Бренън, но на милионите си почитатели е известна просто като Еня. Символът на “ню ейдж” музиката, певицата чиито албуми надминават по тираж тези на Шер, Тина Търнър, Уитни Хюстън и дори Мадона, е сред най-загадъчните фигури в съвременната поп-култура. Първите си записи прави на деветнайсетгодишна възраст, през 1980, когато за кратко се присъединява към легендарната ирландска група “Кланнад”, където свирят сестра и Мойра, нейните братя и братовчеди. Две години по-късно започва самостоятелната си кариера, умело направлявана от продуцента на “Кланнад” Ники Риън и съпругата му Рома.

Така през 1987 се появява

Първият и албум

“The Celts”, съдържащ музиката написана от Еня за един британски телевизионен сериал, посветен на келтската цивилизация. Ефирният саунд и перфектните вокали, изпълнени на английски и гейлски (келтски), създават онази невероятна атмосфера, която характеризира и следващите и албуми, утвърдили окончателно стила “ню ейдж” – органична смес между дохристиянска келтска музика, средновековни мотиви и възможностите на съвременното електронно звучене. Световна слава обаче и носи едва вторият албум “Watermark”, съдържащ страхотния хит “Orinoko Flow”, както и не по-малко популярните парчета “Evening Falls” и “Storms In Afrika”. След известна пауза успехът е затвърден в началото на 90-те с “Shepherd Moon”, от който са продадени над 10 милиона екземпляра, и който се задържа цели 199 седмици в американските класации. Рекордът е надминат от четвъртия и албум “The Memory Of Trees”, обявен за “платинен” в четиринайсет страни в света. Самата Еня обяснява успеха си по следния начин: “Никога не мисля за славата или за феновете си, когато пиша моята музика. Нито пък се опитвам да отгатна, какво точно те биха искали да чуят. Онова, което правя е вдъхновено единствено от спомените ми за хора и места, които обичам или съм обичала. Затова мисля, че трудно бих могла да създам нещо извън родната си Ирландия”. Перфектен изпълнител на безброй инструменти, Еня създава музика, която сякаш е извън времето и пространството, принадлежаща едновременно и на миналото, и на бъдещето. Автор на всички текстове е Рома Риън, съпруга на нейния продуцент Ники и “единственият човек, способен да открие подходящите думи за чувствата, които ме вълнуват”.

Независимо от огромната и популярност, личният живот на ирландската мегазвезда е пълна загадка. Затворена в замъка си в Източна Ирландия, Еня предпочита да живее в свой собствен свят. “Преди няколко години съвсем сериозно се замислих, че може би трябва да имам семейство и деца – признава тя – Но после реших, че няма смисъл да променям живота си. Още в училище, когато приятелките ми приказваха само за това, как и кога ще се омъжат, аз се интересувах от съвсем други неща”.

Все пак в края на 2000-та, след близо петгодишно мълчание, Еня внезапно наруши почти пълната си изолация за помпозното представяне на своя пети пореден албум “A Day Without Rain”, който по мнението на мнозина, със сигурност ще засенчи предишните. Едноименното начално парче, започва с елегантно соло на пиано, преминаващо постепенно в истински водопад от звуци в перфектен струнен аранжимент. На свой ред великолепният хит “Wild Child”, напомня за

Най-добрите и досегашни постижения

и вече се върти в британските и американски класации. Целият албум сякаш следва предварително заложената в него идея за прехода от мрака към светлината, и от хаоса към хармонията. Така мрачното, повлияно от класическата музика, парче “Tempus Vernum” съвсем естествено прелива в изпълнената с ефирна лекота “Flora’s Secret”, а оттам в пищния бароков аранжимент на “Fallen Embers”, където Еня демонстрира фантастичните си вокални възможности, и в изпълнената с много жизненост песен “One By One”.

Албумът завършва с още един голям хит “Lazy Days”, който според критиците не отстъпва по нищо на “Orinoko Flow” или “Caribean Bluе” от предишните дискове на певицата.

С две думи, тук е събрана цялата Еня. В днешния свят, където сладникавите парчета на тийн-попа се конкурират с агресивността на метъл-музиката или яростта на модерния рап, нейните нежни музикални интерлюдии изглеждат като късче небе от някаква друга планета. Макар че, в същото време, музиката и е изключително земна и разбираема, вероятно защото връща хората към нещо отдавна забравено, но все още способно да развълнува душите им. Затова не е случайно, че милионите фенове на Еня посрещнаха с такъв възторг появата на “A Day Without Rain”. Който, за радост, е вече достъпен и за българските и почитатели.