Бисер БАНЧЕВ
Няколко препятствия
които вече са ясно очертани.
Първото изпитание поднася новият закон за политическите партии. Той ще отсее партиите-фантоми и ще допусне до изборите само партии, които, макар и малки, предлагат нещо смислено на значими части от българското общество.
Веднага след като преодолеят количествената бариера, малките партии влизат в предизборна кампания. Тук се появяват нови, по-различни предизвикателства. Най-голямо е изкушението отново да се използват стари формули, които за съжаление не са напълно изчерпани. Стратезите на СДС и БСП пак залагат капана на конфронтацията. Която вреди много по-малко на големите партии и не е толкова опасна за тях, но е смърт за малките. Това е и най-лесният механизъм малките партии да бъдат отстранени от разпределението на депутатските мандати. Ако малка партия заложи на конфронтацията може едновременно и да бъде смачкана от големите, и да бъде подмината от избирателите, очакващи друго от своите избраници.
Другото изкушение е съставянето на коалиции заради самите коалиции. Очакването, че повече форамации ще донесат и повече избиратели е неоправдано. Проблемът е, че малките партии не разполагат с достатъчно твърд електорат и разчитат на т. нар. “мълчаливо мнозинство”, което е колебливо и ще се обърка, ако посланието на коалицията е размито между няколко партии. На всичкото отгоре навлязохме и в нов цикъл на компроматната война. А, ако се извади досие на някой от коалицията, ще пострада авторитета на цялата коалиция.
Коалиции се правят и по финансови съображения. Тук пък действа грешната представа, че изборите се правят с много пари и съответно да се търсят партньори със съмнителна избирателна подкрепа, но богати. Статистиката показва, че през 1994 за един избирателен глас Владимир Спасов (БКП) изразходва 1000 пъти по-малко средства от Димитър Луджев (Нов избор), а двете формации постигнаха практически равен резултат от около 76 000 гласа. Заблуда е, че избори се печелят с много пари. Те се печелят със силно послание. Формулата на успешното послание е съвсем друга. Ако отговоря на очакванията на избирателя, то ще достигне до него и с малко разходи и без да са необходими платени медии. Най-успешните послания се разнасят като слух от човек на човек, дори и да не са изведени официално напред в кампанията.
Очертава се и състезание за царската подкрепа между малките партии. Царската карта не винаги гарантира стопроцентов успех. ОНС през 1997 получи с 10 % по-малко гласове от сбора на ДПС и Нов избор през 1994, а те твърдяха, че се радват подкрепата на царя и дори си направиха обща снимка с него. Последното не значи нищо за недоверчивия българин, ако Царят демонстрира обичайното си дискретно съпричастие. Успех може да има само ако Негово Величество се определи и категорично посочи коя е неговата коалиция. Той обаче ще трябва да прецени доколко подобна подкрепа може да обърка евентуалните му планове за президентските избори, но това си е негов избор.
Най-големият проблем за малките партии, въобще, може да се окаже бъде размитото послание. При липсата на ясно послание скъпите плакати и помпозните концерти остават неоправдан разход. А задължителен елемент от такова послание е да се заяви ясно желанието за власт, дори и като коалиционен партньор в бъдещото правителство. Изглежда никой от големите няма да спечели абсолютно мнозинство и ще търси коалиционен партньор. Каквото и да говорят големите партии, те ще предпочитат това да не ДПС. Избирателят също. Друг е елемент е съобразяването на посланието с мащаба на партията. Ако се бори за гласовете на 15 % от избирателите, трябва да обещава за неща за 15 % от управлението. Избирателят вече не вярва на големите обещания. Той ще се довери на тези, които обещават малко, но поемат ангажимент да ги изпълнят.
Опозиционността също прави лошо впечатление. Критики срещу управляващите са допустими само с конкретни предложения как да се подобрят нещата. Малките партии не трябва да се страхуват да си изложат идеите дори с опасност мастодонтите да ги присвоят - важни са не идеите, а готовността да се отстояват. Избирателят ще го оцени.
Шанс за малката партия
е навлизането в теми-табута, като страха на населението от корумпираните лекари например. Въобще малките партии, повече от другите, трябва да се срещат със своите избиратели и целеви групи и да са по-отворени за проблемите им.
И без социологически анкети е видно, че избирателите се промениха. Те все по-малко гласуват по симпатия и все повече се интересуват доколко изпълними са посланията на кандидатите. “Фабриката за илюзии” продължава да работи, но е на път да фалира. Както никога досега електоратът очаква прагматично ориентираното, позитивно послание. Българинът се умори от противопоставяне, пропиляващо енергията в погрешна посока и ще накаже партиите, които залагат на негативизма. Малките партии имат шанс само с ясни послания, които най-пълноценно осмислят националния интерес, послания които представят ясна самоличност на партията.
[НОВИЯТ БРОЙ] [БР.1/2001 - СЪДЪРЖАНИЕ]