За мнозина, един от ключовите проблеми на глобализацията е свързан с взамоотношенията между националните държави и транснационалните (ТНК) и междунационални корпорации (МНК). Последните, макар че възникват още през ХІХ век, едва в средата на 80-те години на ХХ-ти възприемат сегашната си

Глобална стратегия

основни елементи на която са: общопланетарното виждане за пазарите и конкуренцията, контрола над операциите в световен мащаб, възприемане гъвкавото поведение на истински “глобален”и грач опериращ във високотехнологичните промишлени отрасли, настаняване на производствата в онези държави и региони, където те са най-рентабилни, координиране на дейността чрез гъвкави информационни технологии и производства, интеграция на собствените предприятия и филиали в единна международна мрежа за управление и включване в мрежата от споразумения с другите МНК. Именно като резултат от глобалните стратегии се формира и съвременната интегрирана търговско-индустриална система, в сравнение с която националните територии и държавите стават второстепенни. Днес, т.е. в момент, когато притежаването и контрола над суровинните ресурси е несравнимо по-важно, отколкото преди сто години например, тъкмо транснационалните корпорации извършват почти цялата международна търговия със суровини. А сред последните, разбира се, особено стратегическо значение има петролът. В този смисъл, появата на книгата “Нефт, газ и геополитика” е истинско събитие за българския читатал, който за първи път има възможността да бъде въведен в тънкостите на “голямата петролна игра” от човек, който отдавна е вътре в нея - генералният директор за България на руската МНК “Лукойл” Валентин Златев, в съавторство с професора от Московския педагогически университет Камен Денчев.

Още в началото на 90-те, т.е. непосредствено след рухването на съветския блок, Западът (транснационалните нефтени корпорации от САЩ и Западна Европа ) взе стратегическото решение да си обезпечи нов (и независим от петролните държави от Близкия и Среден Изток и от Русия) източник на нефт и газ, разработвайки каспийските енергийни ресурси и изграждайки транспортни коридори за техния износ. Първата част от този план бе спирането на нефтения поток от Ирак, което между другото бе и една от основните причини за Войната в Залива. Сред от последиците от нея пък бе активното включване на Турция (внезапно лишена от милионите долари приход от транзита на иракски петрол през пристанището Джейхан) в борбата за усвояване на нефтените богатства в Каспийския регион. Така невидимата война за това, кой ще диктува цените на нефта на световния пазар – страните-износителки от ОПЕК, или западните държави и преди всичко САЩ, която продължава от дълги години, неочаквано придоби нови измерения. Днес ключов за нея е, стремежът на Запада основните нефтопроводи да не минават вече през Русия или Иран, а през държави, които бяха сериозно отслабени от кризата в постсъветското пространство и сравнително лесно могат да бъдат контролирани. Преди първата чеченска война това бе невъзможно. Тя обаче позволи на Вашингтон официално да обяви Кавказ за зона на собствените си стратегически интереси, където американците залагат предимно на изграждането на нефтопровода Баку-Джейхан. Последният трябва да измести основния до този момент маршрут за пренос на суров петрол през руското пристанище Новоросийск. Така противопоставянето между двата конкурентни петролопровода се превърна в символ на

Геополитическото противопоставяне между Русия и Запада

(САЩ) в региона, което окончателно бе очертано с подписването през ноември 1999 на споразуменията за тръбопровода Баку-Джейхан от Азербайджан, Грузия и Турция. В това противопоставяне, Москва засега действа не толкова (или поне не само) на държавно равнище, колкото на ниво МНК, разчитайки на руските междунационални корпорации от типа на “Газпром” и “Лукойл”, които през последните години разгърнаха мощна експанзия в Източна и Средна Европа.

А доколкото България, разчитайки на географското си разположение, се надява да стане ключово звено в мрежата от бъдещи транспортно-енергийни инфраструктури в стратегическия триъгълник Балкани-Кавказ-Близък изток, тя автоматично се превръща в участник в битката за разпределението и транспортирането на кайспийския нефт. Именно на тази битка е посветена книгата на Валентин Златев и Камен Денчев – едно великолепно издание, снабдено с много цветни схеми и таблици, което горещо препоръчваме и на нашите читатели.