С напускането на синята парламентарната група и от земеделците на Петко Илиев, позицията на премиера Костов изглежда все по-нестабилна. Въпреки моралната (и не само) подкрепа, обещана му от Европейската народна партия в Берлин. Неслучайно пак се заговори за правителствени промени, които някои наблюдатели коментират като последен

Опит за спасяване на неспасяемото

Независимо от това, синият лидер, който отдавна е доказал, че е добър политически играч, все още има нелоши шансове за спечелване на предстоящите парламентарни избори. Този път обаче, разчитайки не толкова на собствените сили и “синята идея”, колкото на успешното ерозиране позициите на противниците си вътре в СДС, както и на всички по-сериозни политически съперници както отляво, така и отдясно.

За да подсигури бъдещата си победа - и на изборите, и вътре в СДС, премиерът вероятно ще се опита да разпръсне гласовете на избирателите. Както обикновено се прави в такива случаи. Използвайки за тази цел част от по-малките политически сили, а също мрежата от партии-дубликати, създадена досега. Между другото, поредното раздухване на мъчителния спомен за “възродителния процес”, елемент от което бе и спорният филм на Татяна Ваксберг, е прицелено тъкмо в тази посока.

Всъщност, играта вече започна. Неслучайно от обединените в така наречената “нова левица” различни социалдемократически формирования веднага започнаха да се отделят местни организации. Чието недоволство от коалирането на ръководствата им с БСП активно се канализира от Централата на “Раковски” 134 към изпадналата в безтегловност “Евролевица”. Нейният лидер Томов разчита на синьото рамо за да се промъкне и в следващото Народно събрание. Така някогашният надежден кадър на диктатора Живков, днес успешно преквалифицирал се на социалдемократ, се оказва пръв съюзник на Костов в борбата му срещу “новата левица” и реформаторите в БСП, в частност.

Следващият удар на Командира ще е да поощри отколешните мераци на Красимир Премянов да създаде ляв “национално-патриотичен фронт”. Лидерът на “Открит форум” заимства тази идея Руската компартия, на чиито последен конгрес присъства лично. На “Раковски” 134 пък виждат в нея възможност за удар както срещу БСП (източвайки част от твърдия червен електорат към странното обединение, което според идеолога на на “Открит форум” Чавдар Добрев следва да включи остатъците от бизнесблока на Жорж Ганчев, “зелените” на Сашко Каракачанов, част от разцепилият се съюз “Защита” и “бетонните глави” около Румен Воденичаров), така и срещу българското национално движение, олицетворявано от ВМРО и формиращата се около него нова десница. Никак не е случайно, че тъкмо преди да бъде лансирана идеята за Фронта, синият шаман Евгений Дайнов “предсказа”, че Премянов ще се опита “да източи част от гласовете на БСП към по-малки политически формации”.

В случая, целта е не толкова отнемането на някой и друг глас от непослушната ВМРО, колкото дискредитиране на националната идея и прагматичния патриотизъм, на които залагат Организацията и нейните, вече очертаващи се, съюзници в дясното пространство. В този смисъл Премяновият “национално-патриотичен фронт”, който действително няма никакви шансове без подобна подкрепа свише, е изключително

Удобно политическо “плашило”

както във вътрешно така и във и във външнополитически план. Във вътрешен – доколкото съчетанието между Жорж, бившите ченгета от “Защита” и скандалният антисемит Воденичаров изглежда на управляващите достатъчно убедително оправдание на воплите им за “надигането на национализма, нацизма и расизма”, заплашващо демокрацията, която (разбира се) може да бъде успешно защитена единствено от СДС. За това, че подобен сценарий вече се изпробва, доказва впрочем и историята с ултралевичарите от движението “Че Гевара” и издигнатите от тях лозунги на рождения ден на Ботев. Прочее “плашилото” вероятно ще бъде използвано и пред турчеещите се български мюсюлмани, особено ако ръководството на ДПС продължи линията на сближение с “новата левица”. В външнополитически план пък, сините разчитат да се легитимират пред Запада като демократичната политическа формация, способна да предотврати повтарянето на “румънските избори” и в България.

Така, чрез разпръсването на гласовете не само в лявото пространство и при компенсациите, давани от системата д'Онт, групировката около Командира разчита да постигне резултати, доближаващи се до онези на предишните избори. Особено ако в тях участват предимно “твърдите” електорати.

Неотдавна генерал Бонев обвини премиера в”макиавелизъм”. Последното не е чак толкова лошо - все пак Макиавели създава ненадмината и досега система на държавен мениджмънт. Която, при това, може да носи полза не само на използващия я политик, но и на страната му. Лошото е друго - както показаха изминалите четири години макиавелизмът може да бъде насочен и срещу държавата. Когато на власт е поредната “колониална” администрация. Колкото и принадлежащите към нея да се правят на добрите рицари, борещи се само и единствено срещу злото.