Сериозни трусове във властта едва ли предстоят, но управленската идилия вече приключи

Ирина ВЕЛЕВА

Новата година трудно ще може да конкурира отминалата по сила на политическите трусове и аномалии. Въпреки това едва ли ни чакат спокойни времена. Независимо, че засега отношенията между парламент, правителство и президент изглеждат безметежни, идилията няма да продължи дълго.

Новата 2002 може и да не докара драстични промени във властта, но със сигурност няма да ни спести нови политически драми. Основните държавни институции и сега са

а след встъпването на новия президент на "Дондуков"2 общуването неизбежно ще се влоши още повече. Много е вероятно на повърхността всичко да остане "розово". Зад усмивките и дружеските поздрави обаче отдавна се крият все по-изострящи се конкурентни интереси, лично съперничество и партийни пристрастия. Под спокойната политическа повърхност ни чака и стихийна война между групировките. Грохотът от дрънкането на оръжията отекна още преди края на миналата година, но апогеят на битките все още предстои. Разнообразието на интересите представени в управляващото Движение “Симеон Втори” ще осигури доста зрелищна 2002 за любителите на силни усещания. Досега сблъсъци и търкания имаше само между различните лобита, представени в редиците на самото НДСВ. Сега обаче с нараснало самочувствие, а от тук и апетити за повече влияние са и мощните групировки, стоящи зад новия президент. Главоломното падане рейтинга на управляващите и победата на червения лидер, дадоха в ръцете на Първанов удобни механизми за натиск срещу мнозинството. Това пролича още при договорките за бъдещия шеф на НСС след оставката на генерал Атанасов. Въпреки желанието си да посочи свой човек за поста, екипът на Симеон Сакскобургготски бързо и безшумно склони пред настояването на новия президент да изчака с решението до встъпването му в длъжност. Познавайки нашенската политическа традиция можем да сме сигурни, че подобни опити за налагане не само на кадрови, но и на управленски и икономически решения ще има и в бъдеще. Няма начин това да не изнерви и членовете на парламентарното мнозинство, и министрите от кабинета. Неизбежен е моментът, в който подобни отношения ще дотегнат някому.

Въпреки, че най-големите битки се очакват около приватизацията на държавните монополи, трусове в управляващите среди се усещат още от сега. Първа жертва в започващата бран падна заместник-транспортният министър Здравко Величков. Още преди Нова година Величков беше принуден да подаде оставка, според информирани, най-вече заради сериозен сблъсък на интереси в сагата "Балкан". Пак различия в интересите стана причина и за искане оставката на заместника на Милен Велчев Атанас Кацарчев. От намеци на депутати от мнозинството излиза, че зад офанзивата срещу данъчния експерт стои приближен на НДСВ банкер. Явно не е случайно, че именно шефът на бюджетната комисия Иван Искров, който напусна управителния съвет на РОСЕКСИМБАНК за да влезе в листите на НДСВ, е един от най-отявлените противници на заместник-министъра. Самият Кацарчев пък обяснява атаките с интересите на търговците на лекарства, които очевидно също имат достатъчно свои хора в редиците на парламентарното мнозинство.

Засега търканията между различните лобита в един или друг бранш все още раздрусват само пластовете под повърхността, предизвиквайки сравнително леки сътресения в управляващите среди. Скоро обаче подмолвното напрежение вероятно ще избие и като събуден вулкан ще отнесе поне част от първия екип на премиера. На свой ред, парламентарната група вече натрупа самочувствие и желанието й да се намеси пряко в решенията на изпълнителната власт скоро ще изхвърли извън борда първите министерски жертви. Д-р Антония Първанова не е единствената царска депутатка, коята се изправя пред медиите за да иска оставки. Преди нея колегата й Коста Цонев показа вратата на културния министър Абрашев. Брожения сред народните избраници има и срещу социалната дама Лидия Шулева.

Тези кахъри обаче могат да се класират сред "дребните грижи" на мнозинството.

и на лобита, и на депутати са икономическите ведомства. Там все още е скрит големият келепир. Очакват се скорошни приватизации на монополни държавни предприятия, съсредоточили интересите на цели съзвездия от групировки. А колкото и вулгарно да звучи, в България приватизацията само на едно от структуроопределящите предприятия може да свали правителството. Поне това внушение се опитва да използва в момента Ахмед Доган. Той навремето развали отношенията си с Костов и СДС само заради "Булгартабак", а после влезе в коалиция с НДСВ предимно заради надеждата да участва в решението за приватизацията на цигарения концерн. Сега обаче вицепремиерът Николай Василев разби илюзиите му и хората на Доган започнаха да надигат глава срещу управлението на кабинета. Не само Доган обаче е извадил ятаган срещу младия приватизатор. В печата излезе информация, че зад един от кандидат-купувачите на "Булгартабак" стои лично Майкъл Чорни, а вицепремиерът не желае тютюневия монополист да попадне в ръцете му. Доста мощното лоби на отлъчения от България руснак едва ли има намерение да предаде без бой интересите на патрона си.

Напоследък не скрива резервите си към вицепремиера и “сивият кардинал” на правителството Стоян Ганев. Въпреки сравнително редките си публични изяви, директорът на премиерския кабинет не изпуска удобен случай да намекне, че икономическият екип на Симеон Сакскобургготски не изпълнява стриктно "идеите на Негово величество". Критиките му в никакъв случай не се ограничават само до действията на Николай Василев. Недотам дружелюбни нотки се откриват доста често и в неговите коментари по работата на финансовото ведомство. Изказванията на "сивия кардинал" недвусмислено намекват, че Велчев и Василев не изпълняват идеите на премиера за намаляване на данъците и дерегулиране на икономиката в страната. А за всеки непреднамерен слушател това е откровен сигнал, че се искат оставките им. Трудно е да се допусне обаче, че двете “юпита” водят на своя глава абсолютно самостоятелна икономическа политика и това е причината да се иска смяната им. Много по-вероятно е, шест месеца след влизането си в Министерски съвет, и двамата да са се оказали неудобни някому или да пречат за осъществяването на

Все повече нараства напрежението и в Министерството на вътрешните работи. Отношенията между Георги Петканов и главния секретар Бойко Борисов не бяха образец за любвеобилност още в самото начало на съвместната им работа. Сега обаче фазата на откровеност доста е напреднала и двамата мъже все по-яростно се гледали из под вежди. Министър Петканов се чувствал дълбоко засегнат от честите забележки на бившия царски бодигард за работата на ведомството му и го подозирал, че бърза да седне на мястото му.

Освен министъра си Бойко Борисов явно е засегнал и много други влиятелни интереси. Въпреки, че всички добре си дават сметка за личната привързаност на премиера към главния секретар, търпението на настъпените групировки вече се е изчерпило. Тези от тях, които имат свои лобита в НДСВ и БСП, в началото по-плахо, а след победата на Георги Първанов доста по-смело, са започнали да настояват за смяната му.

Пак от кръга на БСП, и най-вече от хората около новия президент, не харесват военния министър Николай Свинаров. Много висши военни са засегнати от ентусиазма на Свинаров да продължи реформите в армията, водещи до драстични съкращения най-вече във висшия военен ешелон. Сред най-разгневените били генералите от ракетни войски заради решението на правителството за сваляне от въоръжение на ракетите CC-23, което ще изведе и много от тях в пенсия. Дали обаче Георги Първанов и Ангел Марин ще удовлетворят каприза на генералите и ще настояват за смяна на Свинаров ще разберем едва след 22 януари.

Каквито и бури да бушуват през 2002 в недрата на политическите институции обаче, вероятността те да доведат до правителствена криза преди края на годината е минимална. Политическите сили ще продължат да замерват управлението с критики и обвинения, но можем да очакваме, че ентусиазмът им ще се изчерпва само с декларации и пози.

През предстоящата