За кирилицата и латиницата
Принципите, върху които е създаденат нашата азбука са много по-съвременни от, тези на които се градят повечето от останалите писмовни системи
Тачо ТАНЕВ *
Важно и съществено обстоятелство за благоприятния развой на писмоведския напредък в живота на човека е двупосочното единство на ползваната от него азбука, т.е. пълното и безкомпромисно съгласуване на буквозвука с буквознака. Естествено, идеалното съгласуване е невъзможно, защото звуците на речта на говоримия език, повече или по-малко постоянно, се колебаят около идеалните и теоретични образи на буквозвуците.
Тези колебания, с течение на времето, могат повече или по-малко да се отклонят от образците си и така езикът започва да променя звученето си, т.е. изгласа на словесното си богатство. Като следствие от това отклоняване, двупосочното единство на оригиналната ни Кирилово-Климентова азбука също ще бъде нарушено, което пък ще изисква въвеждането на буквени изменения на
употребяваните дотогава азбука и правопис.С утвърждаването на единните книгопечатни правописи обаче, говоримият книжовен език започва да търпи все по-бавни изменения в изгласа си, в сравнение с времената на господство на ръкописната книга, когато тези промени са и по-стихийни, и по-необуздани. Наблюдава се, че колкото по-нашироко се внедрява дадена писмовно установена грамотност, толкова по-бавно настъпват изгласовите изменения в развоя на езика, без с това да се твърди, че те някога въобще могат да бъдат задържани и спрени. Тоест, широката грамотност обуздава бързите изгласови изменения в езиците.
Последното означава също и, че широката грамотност е правосъразмерна на Кирило-Климентовата грамотност, следователно, колкото една азбука (която и да е тя) е по-близка до началата на Кирило-Климентовата азбука, толкова по-лесно и по-пълно ще се разпространява грамотността сред населението в съответната страна (страни), и колкото по-далеч от тях се намира тази азбука - толкова повече грамотността ще се ограничава в тесните обществени кръгове на "високото и скъпо образование".
Английската латинска азбука например, с нейния неуправляем от нищо правопис, почиващи върху принципи очевидно противоречащи на Кирило-Климентовите, води до неограниченото ширене на грамадна скрита неграмотност, или най-малкото на твърде ограничена грамотност сред английски говорещите жители на планетата. Сред тях особено остро се усеща разликата “educated – non educated” (образован – необразован), защото за английски говорещия съвсем не стига да знае азбуката, за да може да чете и пише, а трябва освен това да знае и, с кои букви се пише и как се чете всяка отделна дума, също както и китаецът трябва да знае, как се чете и пише всеки отделен думознак от неговата огромна многохилядна думознакова
подредба.Също като китаецът, и образованият англичанин трябва да знае и помни буквозаписа на всяка отделна дума от хилядите думи на езика, трябва да знае и помни също и изгласа й, който може да бъде много по-различен от буквозвуците на нейния запис и, най-сетне, трябва да помни още и многобройните (по правило) значения на написаната дума. Тоест, английската написана дума, почти съвпада, по същината си, със китайския думознак.
Ето защо малообразованите англичани, при все че знаят буквоимената и буквознаците, далеч не могат да прочетат всичко написано, а камо ли да го разберат (както би трябвало да бъде според нашите собствени Кирило-Климентови представи, гарантиращи, че щом човек веднъж знае буквите той може всичко да прочете и лесно да се научи да го разбира, ако не го е знаел дотогава).
Така, 600 години преди изобретяването на книгопечатането Светият равноапостол Кирил провидя истинския път на писаното човешко слово, знание и наука. Той прозря ясно, че написаното слово трябва буквално да следва своя изглас, както и обратната двупосочна повеля - че изгласът на словото трябва пак буквално да следва неговия буквозапис. А това вече влече след себе си и неизбежното следствие за необходимостта от преобразуване на азбуката и правописа при всяко по-значително изменение в произношението на езика.
Дълбоко вкорененото в главите на учените (и противоречащо на Кириловата идея) инерционно схващане за неизменността на азбуките и правописите им обаче, продължава да налага на света да не се прави нищо реално за даване възможност на различните писмености своевременно и пълнозначно-съгласувано да следват изгласните изменения на езика, настъпващи с времето. Тази страшна инерция така мощно и вездесъщо се поддържа от всеки, дето що-годе борави с езика, че и до днес - 1100 години след Св.Кирила - дори самото подхвърлянето на идеята за някакви по-сериозни правописни изменения, звучи като богохулство сред езиковата действителност на много народи.
Нека споменем тук и това, че открояващата се по-висока интелигентност на средния българин в сравнение със средния западноевропеец (например от Франция, Германия или Англия) до голяма степен се дължи тъкмо на обстоятелството, че съвременната българска азбука се основава върху Кирило-Климентовата идея. Именно заради особеностите на съвременната българска кирилица, българският ученик не изразходва и толкова много сили и време, за да изучава самото четмо и писмо и правoписа, както това е длъжно да прави и английското, и френското, па дори и немското дете, а насочва силите на възприемането си главно за да заучава същините на учебните предмети. Нагледният пример с доста по-широките знания на средния българин за света и за природата, в сравнение с познанията на средните ползватели на другите типове азбуки, би трябвало да отвори очите на човечеството
за великото предимство, носено от Кирило-Климентовата идея за азбука и правопис.Тогава и езикът, и писмеността най-после ще заживеят своя естествен здрав живот, тогава светът ще започне да крачи към бъднините много по-уверено от днес. И, ако се запитаме: - кои са първопроходците на тази велика насока за развоя на човечеството, от само себе си и с дълбока вяра и убеденост можем да отговорим: - това са двамата велики просветители свети Кирил и хаган Борис. Някой, разбира се, би могъл да ни каже - защо пък да величаем и хаган Бориса, наред с равноапостола, като просветител. Нему ще отговорим така: без Бориса нямаше да има и Кирилица, светът едва ли щеше да си спомня за Кирила, делото на двамината солунски братя щеше да бъде завинаги безследно погребано и великата българославянска писменост и книжнина нямаше да се роди, нито пък да просъществува като ръководен образец за бъдещата писмовност на човечеството.
[[ СЪДЪРЖАНИЕ ]]