Димитър ИЛИЕВ

ЧНГ дунавци, мизийци, боляри, лудогорци, черноморци, балканци, шопи, странджанци, родопчани, македонци …с една дума ЧНГ българи! ЧНГ и на вас, сънародници в странство! Някои си мислят, че се чувствате комфортно. Аз обаче знам, че не е така. Защото скърбите за вашата майка. Тогава да я поздравим и нея:

ЧНГ България!

Нека през Новата година бъдем здрави и с делата си я направим малко по-щастлива. Защото тя изпрати миналата в траур. Седем невръстни чеда си отидоха от нея наведнъж. И не в емиграция, та да ги чакаме един хубав ден да се върнат. Оттам, където те заминаха, връщане няма. Уж отидоха да танцуват, да се веселят, а потънаха във вечния мрак на една грозна, нелепа, но предвидима ситуация. Защо предвидима? Ами, защото, ако си бяхме извадили главите от пясъка по рано, щяхме да видим голия и изцапан задник на собствената си безотговорност.

До навършване на пълнолетие, децата не носят отговорност за действията си. И над тях трябва да бдим ние, възрастните. Само че ние не можахме да се отървем от алкохолните пари на лицемерието и егоизма си. Липсата на ценностни устои ни хвърли в клоаката на измамното и изкуствено самочувствие. Блудкавата самовлюбеност унищожи сетивата ни. И от “хомо сапиенс” се превърнахме в “хомо” и “лесбо”. И докато слушахме разголения и цицорест поп-фолк, цвилейки от удоволствие между две ракии, на децата ни това се видя недостатъчно. И те се потопиха в смрадта на новоизбуялата, сополива, шалвареста и квазимузикална рап-измет. Дали от маймуната може да стане човек – не знам, но от човеците - шебеци, със сигурност.

Ех къде си Дон Кихоте, да ни обявиш дуел и ни сразиш с думите: “Никой не може да ми отнеме правото да мечтая”?

Дано там, където отидохте мили дечица, да е по-добре оттук! Така поне болката ще е по-малка.

В книгата си “Животът и учението на учителите от Далечния изток” Бърт Сполдинг пише: “Ако (географските) карти са верни, тази грамадна империя се е простирала от пустинята Гоби до Средиземно море. Това е било преди 200 000 (?) години… а хората, управлявали я, се наричали “уйгури”…. Всички тези данни за нея се срещат в ръкописите, съхранени на различни места из Хималаите.”

Две са нещата, които ни впечатляват в тези редове. Едното са годините, в които е съществувала въпросната империя и които не се побират в никоя “разумна логика”. Преди 200 000 години, според науката, не са се появили дори и неандерталците. При това се говори за грамадна империя и очевидно велика цивилизация. Възможно е обаче, много познания, материални и нематериални доказателства да са изчезнали дълбоко в земните недра и океаните в резултат от космическите или природни катаклизми, сполетяли нашата планета в дълбока древност. Откриването им е цяло чудо и е привилегия само на онези, които обикновено наричаме “гении”. Останали са митовете и легендите – единственият материал, който можем да анализираме и интерпретираме. Макар че академичните учени обикновено не го приемат сериозно. Макар че, ако Шлиман не бе повярвал в легендата, записана някога от Омир, вероятно и днес Троя щеше да е просто красива литературна измислица.

Второто впечатляващо нещо в книгата на Сполдинг е името на народа, създал легендарната пра-цивилизация – “уйгурите”. Днес така се нарича един народ, населяващ Средна Азия. Името му (чиито корен очевидно произлиза от “гуру”, чието значение в тази част на света е “учител”) обаче кореспондира по странен начин с имената на трите разклонения на древните българи – утигури, оногури и кутигури. Преди хилядолетия всички те населявали огромна територия, включваща части от днешен Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Афганистан, Хималаите, Памир и Хиндокуш.

В статията от миналия брой изброих три, слабо познати, документа от древната българска история. Сега бих искал да се спра по-подробно на единия от тях – “Именник на българските канове”. Дълго време той е стоял някак встрани от вниманието на учените. Разбира се, имало е някои измежду тях, които са “похарчили” значителна част от живота си за да го изследват. Но, къде поради невежество, къде поради грешен подход, а след 1944 и заради “комунизирането” на българската наука, този уникален документ не е бил правилно разчетен. Сред причините е и погрешното (но съзнателно утвърждавано) схващане, че древните българи (“прабългарите”) били “малобройно, незначително племе от тюркски произход, отдавна изчезнало от историческата сцена”. През последните години, главно благодарение разкритията на проф.Петър Добрев (и не само), тези фалшификации рухнаха окончателно. Какво, все пак, ни казва този Именник, известен още и като “Царственик на българското достолепие” (как хубаво звучи, нали!):

• Древните българи имали уникален календар. Той бил слънчев, разделен на 12 цикъла и няма нищо общо нито с китайския, нито с японския, нито пък с шумерския, египетския, най-малко пък с тюркския.
• Българската държава е създадена през165 г.сл.Хр. от легендарния Авотохол. Тоест това е първата едноплеменна държава в Европа, доколкото доминиращата на континента по онова време Римска империя (като всяка империя) обединявала десетки различни племена и народности.
• Древните българи били в състояние да закръгляват числа, записани с букви, които при това не са в десетичната бройна система, векове преди арабите да пренесат индийските цифри в Европа.
• Древните българи са пренесли на Стария континент принципи на управление, които дори и днес се ползват в държавното управление на модерните демокрации.

Също, както и в книгата на Сполдинг, в “Царственика на българското достолепие”, смущение предизвикват цифрите обозначаващи годините живот на първите двама владетели на Българската държава – Авитохол (живял 300 години!) и Ирник (150 години!). Ще се опитам да дам обяснение на този факт в следващите броеве на НИЕ, като анализирам и други неизвестни събития от

Славното ни минало

Впрочем, ето какво казва по този въпрос бившият губернатор на Аризона и съветник на президента Клинтън Боб Милър: “Обикнах България заради нейното минало, където съзрях начален етап от човешката история”. И още нещо много важно: “Бъдещето на България е в нейното минало”.

Който има очи – да го види. Който има уши – да го чуе, който има памет – да го запомни, а който има сърце – да го събуди!