Бивш високопоставен съветник на президентите Никсън, Форд и Рейгън, Патрик Бюкенън дълго време бе идейния водач на консервативното дясно крило на американската Републиканска партия. На два пъти (през 1992 и 1996) той бе кандидат за президент на предварителните избори на републиканците, а на президентски избори през 2000-та кандидатурата му беше официално издигната от Партията на реформата. Известен журналист и политически коментатор, Бюкенън е автор на шест книги, последната от които “Смъртта на Запада” (появила се в края на 2001 и развиваща тезата, че отрицателната раждаемост и неконтролируемата емиграция в САЩ и Европа неминуемо ще доведат да краха на Америка и упадъка на християнската цивилизация), предизвика истинска сензация. Интервюто публикуваме със съдействието на кореспондента ни в Чикаго Рон Кериър и приятелите от American Cause.

Г-н Бюкенън, благодаря Ви, че се съгласихте да разговаряме. Бихте ли обяснили, какво Ви вдъхнови да напишете “Смъртта на Запада”? В тази книга лансирате теорията, че традицията на Западната култура, която свързвате преди всичко с християнското и европейско наследство, умира. Защо това е случва и, защо е толкова важно?

Християнската цивилизация действително умира, защото хората, които я съхраняваха в своите сърца и души, си, си отиват. Днес няма нито една европейска страна, слагам в това число и България, демонстрираща прираст, който да и гарантира, че ще оцелее в сегашния си вид и през следващото столетие. Християнската вяра, която, според мен, играе ролята на своеобразна имунна система за Запада, бързо умира както в Европа, така и в САЩ, а съществува почти абсолютна корелация между смъртта на вярата и изчезването на изповядващите я народи. Показват го и статистическите данни, които не са измислени от мен, а са публикувани от ООН.

Самата дума култура произлиза от “култ”, което (в положителния смисъл на това понятие) означава вяра или религия. И западната цивилизация, и принадлежащите към нея нации се формират под знака на християнската религия – независимо дали католическа, протестантска или православна (т.е. всички ние –американци, западно и източноевропейци, включително и българите, сме една цивилизация). Днес тези държави и нации бавно умират. Как можем да обърнем хода на нещата? Преди всичко като християните в тези страни се обединят около църквата, превръщайки я в активна, настъпателно действаща духовна институция, а не (както е сега) нещо лишено от реална сила и разяждано от вътрешни противоречия.

Да, има и такава гледна точка. Аз обаче не мисля, че може да съществува действително “глобална” култура, защото, както вече казах, културата е свързана с религията, а не виждам да съществува някаква универсална вяра или религиозна система, способна да генерира история, традиции, изкуство, литература или поезия, да създаде действително общочовешки митове и герои, с две думи всичко онова, което обикновено свързваме с културата. Освен това, за разлика от християнството, има религии, като Исляма например, които въпреки провала си в политически план, демонстрират неизтощима енергия, жизненост и възход тъкмо в културната сфера. Не мога да си спомня нито една европейска държава, в която местното население да не се топи, с едно изключение – мюсюлманска Албания. И не мога да открия нито една ислямска страна, където населението да не нараства, често взривообразно.

Днес най-голямата заплаха за Америка например, действително е неконтролируемият ръст на нейното население, предизвикан обаче от масовата имиграция. Ако идеите ми бяха възприети преди десетина години, днес щяхме да имаме 15 милиона по-малко нелегално проникнали у нас чужденци. И мисля, че доста от проблемите ни с опазването на околната среда, данъчния ръст и разпада на обществото на враждуващи помежду си етнически групи, щяха да бъдат избегнати. Ако обаче, продължим да следваме сегашната политика в тази сфера, през 2050 САЩ ще имат население от 500 милиона и никакви шансове да съхранят не само природната среда, но и американската нация и култура.

Ако зависеше от мен, в случай на нужда, бих разположил армейски части по цялата ни южна граница и бих усилил патрулите по границата с Канада. Бих наредил систематичното експулсиране на всички нелегално проникнали имигранти, започвайки с криминалните престъпници и онези, идващи от държави, които покровителстват международния тероризъм. И бих предприел всичко това, независимо от мнението на Върховния съд. Впрочем, ще припомня на неговите членове римската мъдрост: “Безопасността на народа стои над всички закони”.

Първото твърдение е лишено от смисъл. Прочетете главата “Дехристианизацията на Америка” от новата ми книга и ще разберете, че и 13-те колонии, поставили началото на САЩ, са възникнали като чисто християнски проекти. Или, както президентът Хари Трумън, непосредствено след Втората световна война, писа до папа Пий ХІІ: “Америка е християнска страна”. Впрочем, днес е ясно, че вече не сме християнска нация, но не вярвам, че това ни е превърнало и в по-добра нация. Що се отнася до правата и свободите, всички те, както навремето отбелязва и Томас Джеферсън, идват от нашия Създател.

Само ако ме върнат там затворен в клетка, шегувам се, разбира се. Но наистина мисля, че президентът, държавните секретари Пауъл и Ръмсфелд, Дик Чейни и Кондолиза Райс свършиха отлична работа. Те се сражаваха в една справедлива и морална война, по достоен начин, и това се отрази добре не само на собствената им репутация, но и на страната.

Мисля, че има нещо вярно в това, но да не забравяме, че Джон Кенет Гълбрайт написа прочутата си книга “Богатото общество” през 1957. А тъкмо през 50-те бе най-големият бум на раждаемостта в американската история. Тоест, богатството, образоваността и високата раждаемост могат да вървят и ръка за ръка. Мисля обаче, че (ляво)либералната “културна революция”, извършена през 60-те в западните държави бе основната причина този модел да рухне. Анализирал съм подробно този процес в главата “Къде отидоха децата ни” от новата си книга.

Смятам, че въпросът за раждането на едно дете е изцяло личен проблем на двамата съпрузи, в който държавата няма никакво право да се бърка. Точно затова смятам политиката на Китай например в тази сфера, за истинско зло. Що се отнася до въпроса, дали предлагам глобално решение на проблема със спада на раждаемостта, отговорът е “не”.

Мисля, че всичко зависи от гледната точка. Ако този, който си задава подобен въпрос, не смята смъртта на Запада за нещо лошо, спорът е излишен. Но съм убеден, че християнската цивилизация, култура и държави, въпреки всичките им провали, си остават най-значителния фактор за човешкия прогрес на тази земя и не бих искал те да изчезнат.

Това е вярно, но само до известна степен. Още повече, че аз не обвинявам имиграцията за дехристианизацията на Америка. Далеч по-голяма е заслугата за този процес на Върховния ни съд например, който съзнателно започна “дехристианизира” държавните училища и образованието, като цяло, още преди половин век. На второ място, онази “културна контрареволюция” от 60-те, за която споменах преди малко, също доведе до дехристианизацията на много значителна част от населението на САЩ. А корените на това явление в света следва да се търсят още в идеологията на Просвещението и печално известната франкфуртска школа на марксизма. Вярно е, че повечето латиноамериканци са католици, но влизайки в странат ни твърде млади, те бързо стават жертва на същата тази либерална “културна революция” и губят връзките си с религията, също както и родените им тук връстници.

На около 40 страници в книгата си лансирам някои идеи и предложения, относно това, което би следвало да се предприеме. Но, трябва да призная, че ако в едно свободно и демократично общество самите хора не желаят тяхната култура, нация или цивилизация да оцелее и укрепне, нищо няма да мога да направя нито аз, нито пък който и да било друг. Вижте как в Европа например, хората колективно решават, че нациите са вече отживелии и, че трябва да бъде създадено някакво ново обединение. Може би, в крайна сметка, това ще бъде една Ислямска Европа?. Може би. Не знам, какво точно ще се случи. Но знам, че всички европейски християнски държави, включително Русия, Украйна, а вероятно и България, умират. Като процесът се ускорява.

Нека знаят, че книгата ми е искрен и идващ от самото сърце стон на човек, обичащ своята култура, своята нация и тази цивилизация, към която принадлежат и те самите, и не желаещ да стане свидетел на нейния крах и невъзможността да се възроди отново. Така че, нека си купят и прочетат тази книга, дори и ако после решат да я изгорят.