Изчезването на цели държави или народи съвсем не е исторически феномен. Подобни неща са се случвали в миналото. По нашите земи, най-известния пример са траките. Също и аварите, с тяхната могъща държава отвъд Дунава. В Близкия изток навремето са живели шумери, асирийци и египтяни, създали велики цивилизации. Европа пък е била в краката на славните римляни. Всички тях вече ги няма. За сметка на това има “мъртви езици” (като латинския, или санскрит например). Останал е и споменът за някога великата им история, цивилизация и култура, но той не отменя факта, че тях отдавна вече ги няма…

Тоест, “изчезването” не е просто плашило от холивудски филми, предизборни кампании и демографски изследвания. Това си е познат и утвърдено съществуващ исторически модел, който от време на време се случва на един или друг народ. Днес трудно можем да кажем

Макар че това със сигурност е най-изтърканата тема през последните години и може би единствената, по която са се изказвали всякакви хора – от професора, през бизнесмена, селскостопанския труженик и просяка, ровещ из кофите, та чак до средностатистическия политик. И със сигурност броят на мненията е повече от осем милиона, защото почти всеки нашенец обикновено е с повече от едно мнение по въпроса. Много по-лесно обаче е да установим, докъде сме стигнали в момента и, доколко актуално е обръщането ни към опита на вече изчезналите народи и държави. Понеже не съм историк, много бих искал да бъркам, но ми се струва, че сходствата са налице. И така, нека погледнем фактите.

Разбира се, юридическият колапс не значи непременно смърт. Дори и без реално функциониращи обществени закони индивидите могат да оцелеят, опирайки се на други такива – тези на природната конкуренция и естествения подбор. Само че хората, живеещи по закона на джунглата, трудно могат да бъдат наречени “общество”, нали?.

Всъщност, нима тези “глупости” не са истина? Нима в Америка някой общински съветник може да пребие полицай посред бял ден. Нима там корумпираните не ги махат още при първия сигнал за подкуп. Нима Клинтън за малко не го изгониха от Белия дом само заради малко секс? Нима Гари Харт не се раздели с президентските си амбиции само заради една проститутка? И, най-сетне, нима САЩ не са мястото, където толкова от нас искат да живеят? Там, при “глупостите” и при промитите мозъци…

Разсъждаваме така, защото сме

Обезценили сме всичко, готови сме на брутални и подли изпълнения само за няколко гроша, забравили сме истинските стойности, стъпкали сме Традицията. Впрочем, дали въобще имаме някакви стойности. С две думи – пълен морален срив.

България е в тотален икономически колапс. Може ли някой да каже, какво точно все още произвеждаме? Преди 9-ти септември 1944 във вестниците редовно са излизали съобщения от типа “Два влака с домати заминаха за Германия”. Ами, по-късно, колко милиона тонове наша земеделска продукция отиваха в страните от соц-лагера? Сега и едни домати не можем да произведем, а ябълките внасяме от Гърция! Може ли някой да каже, имаме ли изобщо индустрия? Какво стана с нея?

Може ли някой да каже, достатъчна месечна заплата ли са сто долара? Или пък 60 лева месечно за пенсия? Може ли някой да обясни, защо земеделската земя пустее и улиците на градовете ни са затънали в боклуци, а в същото време има между 600 000 и милион безработни? Може ли някой да обясни, как функционира една държава с 2,5 милиона пенсионери и само 1 милион работещи? Защо се плащат по 40% осигурителни данъци върху всяко работно място? И, защо никой отвън не идва да тури тухла върху тухла тук? Може ли накой да каже, защо си даваме и задниците на тъй наречените “външни инвеститори” и, защо обявяваме чисто търговските им офиси у нас за “стратегически инвестиции”? Защо, хора дошли единствено за да продават залежалите си и често некачествени стоки тук, биват посрещани като месии. Има още много подобни въпроси, без отговор. Ясно е, че никой нищо не може да каже. Така е, защото нещата отдавна са излезли извън контрол и всичко е в колапс. Икономически колапс.

България обаче, е изпаднала и в

И ниската раждаемост е само едната, при това не най-страшната, страна на проблема. Тя, разбира се, не е нещо положително, но не е и нещо чак толкова лошо на фона на пренаселената ни планета. Ограниченият ръст на населението, както и ограниченото му намаляване, може да се окаже и полезно, ако е съчетано с други мерки за осигуряване на равновесието в държавата. Проблемът е, по-скоро, в структурата на раждаемостта. България доскоро бе, на практика, (почти) еднонационална държава. Което я правеше стабилна. Сега е публична тайна, че при определени малцинствени групи прирастът е в пъти по-голям от този в основната. Той предопределя промяната на съотношенията на числеността в общото население, с всички произтичащи от това последици. Защото по-голямата етническа група, притежава и по-голяма сила и претендира за повече права. Последните, разбира се, са за сметка на основната група, която няма как да не ги отстъпи. А, в дългосрочен план, това е потенциален източник на конфликт.

Макар че и това е само половината катастрофа. Другата половина е изчезването на нацията по пътя на разбягването и по всички краища на света. Ако най-голямата партия в България е тази на негласувалите, то със сигурност втората е тази на емигриралите. При предишното преброяване цифрата бе 700 хиляди. При сегашното, по-добре да не мислим. Но и това не е всичко. Защото има и допълнителни утежняващи фактори, свързани със структурата на бягството. Сред тези стотици хиляди е значителна част от интелектуалния потенциал на нацията.Този, който е призван да работи тук и да води останалите, да ги организира и да създаде силна държава. Нашите политици много обичат да ни дават за пример Германия, която след 1945 се била оправила, стартирайки от далеч по-лоши условия, в сравнение с нас. Само че там е имало, кой да работи и кой да води хората. И дори да е имало някаква емиграция, са останали достатъчно кадърни за да поведат страната напред. В България всяка следваща кадърност се гласи да се включи във всяка следваща вълна на бягство. Не бягат пенсионерите, не бягат неграмотните. Впрочем, тези последните, както и представителите на част от “малцинствата”, и да се опитат да бягат, ги връщат. Успешно емигрират на Запад предимно българи и то образовани. Отиват там за по-високи заплати. И напълно опровергават твърдението, че сме мързелив народ и никой не ще да работи. Напротив – работят по-добре от мнозина местни. Но не го правят тук.

Демографските процеси у нас могат да се сравнят с източване кръвта на болен човек – най-жизнената част си отива, остават слабите и болни части и най-вече тези, изискващи да ги храниш, вместо те да хранят. Изобщо, демографски колапс.

Социален колапс, здравен колапс, образователен колапс, културен колапс… И така нататък. Има ли някой, който да оспори употребата на термина “колапс” във всяка от тези сфери? Тоест, колапсът е навсякъде. Нека обаче споменем и за още един, последен…

България е в пълен военен колапс. Който е имал някакъв досег с армията през последните години, знае какво е дереджето. И всички знаят, че уверенията на политици и държавни мъже, че войската ни можела да защити границите са лъжи. Защо обаче се спираме конкретно на армията?

Отговорът е прост. Запитвали ли сме се, защо разните диктатори поддържат силни и скъпоплатени армии, докато народите им гладуват? Ами защото това е един примитивен и очевидно нецивилизован, но все пак някакъв функциониращ що годе начин да се поддържа съществуването на обществото. Със сила. Може всичко да се разкапе и хората да мрат от глад по улиците, но докато е налице силна и добре въоръжена армия, държавата и обществото все някак ще ги има. Това е моделът на неограничено дългото оцеляване, “с цената на всичко” и в очакване на по-добро бъдеще. Което, между другото, понякога идва.

Ами, като я няма и армията?, Когато колапсът е и военен?

Може би най-сетне трябва да спрем с “колапсите”. За да не забравим, откъде започнахме. Изчезването на народите и държавите наистине не е плашило, а позната и добре изследвана от археолози и историци ситуация. То става трудно и се случва само, когато се натрупат едновременно значителен брой конкретни фактори. Процесът е бавен и мъчителен и за изчезващите, и за тези около тях. Защото обществото, като цяло, е доста издръжлива и гъвкава структура. Една-две от системите му да функционират нормално и току виж оцеляло. Или, най-малкото, би могло да удължи агонията си.

Само че, при всичките тия “колапси”, дали у нас все още е станало нещо здраво? Общият анализ на ситуацията в страната показва, че тя по твърде много показатели отговаря на представата за

И все пак, не всички тръгнали по този път, наистина са изчезнали. През турското робство са оцелели само две най-най-последни системи: семейството и вярата. И, тъкмо те са позволили възкръсването на България след пет века нечуван терор. Дали обаче можем да разчитаме на тях и сега? След като семейството е постоянно ерозирано от самия ход на развитие на “глобалната либерална цивилизация”, а и все по-малко хора вярват в Бога със същото упование, както е било в миналото. Има ли останало нещо здраво? Може би само бурканите с компотите и туршиите. Казват, че ако избухне Трета световна война българите щели да измрат последни, защото всеки държи в мазето си консерви за по 1-2 години напред. Само че въпросът е не толкова за оцеляването на индивидите, а за това на обществото, нацията и държавата.

Затова отговорът на въпроса “Оцеляло ли е нещо здраво?” ще определи като какъв исторически модел ще ни изучават след два века, да речем. Дали, като народ, съумял да се съхрани и след n-тата си национална катастрофа, или просто като поредната, някога велика, но вече несъществуваща култура. И този съдбовен отговор, до голяма степен зависи от самите нас. Защото изчезването не е проклятие, а историческа практика.